Решение № 218 от 28.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Велико Т., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500189 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №6/08.01.2026г., постановено по Гр.д.№697/2025г. по описа на РС – Павликени, са уважени предявените от ищеца Т. Т. И., чрез пълномощник адв.К. А. – ВТАК, против ответника Народно читалище „Надежда – 1886“ със седалище с.Димча, община Павликени, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и е уважен частично предявеният осъдителен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за сумата от 2931,61 евро /5733,74 лева/ брутна сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска в съда – 18.08.2025г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен за разликата до 3303,97 евро /6462 лева/, като неоснователен и недоказан, както и на основание чл.242 ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на съдебното решение за присъденото обезщетение.

В рамките на преклузивният двуседмичен срок за въззивно обжалване по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 КТ и е уважен частично предявеният иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ е постъпила въззивна жалба от ответника по делото Народно читалище „Надежда – 1886“ с.Димча, община Павликени, с ЕИК 104075236, представлявано от Председателя на настоятелството И. К. К., като са развити оплаквания за неправилност, постановено при съществени нарушения на материалния закон и превратна оценка на доказателствата, както и необоснованост, по подробно развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че в хода на съдебното производство се установили по категоричен начин всички нарушения, обективирани в заповедта, както и че същата отговаря изцяло на изискванията на чл.195 КТ.

Оспорва се като неправилен извода на РС за липса на извършено от ищцата нарушение „самоотлъчка“. Твърди се пълна липса на обсъждане от РС и оценка на системните нарушения на трудовата дисциплина. Сочи се игнориране на нуждата от намесата на охранителните органи от МВР и досъдебната преписка. Твърди се неправилна преценка 1 относно чл.333 КТ. Сочи се спазване на процедурата по чл.193 КТ и достатъчни мотиви на заповедта съгласно чл.195 КТ. Твърди се, че приложението на чл.189 ал.1 КТ е съразмерно и единствено възможно, а дисциплинарното уволнение на ищцата – законосъобразно. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, с която са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и е уважен частично искът по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, вместо което постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски за ДТ, съобразно изхода на спора. Не претендира разноски за адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца Т. Т. И., чрез пълномощник адв.К. А. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, т.к. не страда от пороците, посочени в жалбата, по развити подробни съображения по съществото на спора. Претендира се присъждане на основание чл.38 ал.2 ЗА на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемата за въззивна инстанция.

В СЗ въззивникът Народно читалище „Надежда - 1886“ с.Димча, представляван от И.

К. К. – Председател на читалището и адв.Н. Л., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по съображения, изложени в същата и доразвити в СЗ. Не претендира разноски.

В СЗ въззиваемата страна Т. Т. И., чрез пълномощника си адв.К. А. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена по съображения, изложени в писмения отговор по жалбата и доразвити в СЗ. Претендира на основание чл.38 ал.2 ЗА присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в полза на пълномощника на въззиваемата.

Първоинстанционното решение като необжалвано от страните в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният осъдителен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3303,97 евро /6462лв./, е влязло в законна сила на основание чл.296 т.2 пр.1 от ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Производството по Гр.д.№697/2025г. по описа на РС – Павликени е образувано по предявени от ищеца Т. Т. И., чрез пълномощник адв.К. А. – ВТАК, против ответника Народно читалище „Надежда – 1886“ със седалище с.Димча, община Павликени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за приемане за установено по отношение на ответника, че Заповед №008/16.06.2025г. на Председателя на Народно читалище „Надежда – 1886“ село Димча, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, ведно с която е прекратено ТПО, е незаконосъобразна, ведно с което същата да бъде отменена; ищцата да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност, а именно ....... в НЧ „Надежда – 1886“ с място на изпълнение на работата отдел НЧ Надежда – 1886 Димча; да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 6462лв., представляваща 2 обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което ищцата е останала без работа в резултат на незаконното уволнение, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 18.08.2025г. до окончателното изплащане.

В ИМ са наведени от ищеца следните основания за незаконосъобразност на уволнението: 1/допуснато при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение на чл.195 ал.1 от КТ, доколкото работодателят не е изложил мотивите за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя относно всяко едно от приетите за установени дисциплинарни нарушения, както и работодателят не е посочил индивидуализиращите белези на вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина чрез очертаване в понятна степен на съществените признаци на деянието от обективна страна, както и не е посочил и датите, на които са извършени повечето нарушения, 2/допуснато при налагане на дисциплинарното наказание от работодателя нарушение на чл.189 ал.1 от КТ, 3/нарушена при издаване на заповедта разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ, т.к. преди налагане на уволнението ищцата твърди, че не е изслушана относно посочените в заповедта нарушения, нито пък е приканвана за даване на обяснения, като проведеното изслушване е било по принципно поставени въпроси относно факти, коренно различни от обстоятелствата, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност, 4/налични основания по чл.344 ал.3 от КТ за отмяна на уволнението без трудовия спор да бъде разглеждан по същество, поради неспазена от работодателя предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.1 т.3 от КТ, която се разпростира по отношение на ищцата, с оглед диагностицирането й съгласно Болничен лист №Е20231900560, представен от ищцата пред работодателя, със заболяване „...............“, 5/незаконосъобразност на уволнението, поради факта, че ищцата не е извършила нито едно от простъпките, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Претендирани са разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Народно читалище „Надежда – 1886“ със седалище с.Димча, общ.Павликени, чрез Председателя И. К. К., заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените искове, които оспорва изцяло и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че с атакуваната от ищцата Заповед №008/16.06.2025г., издадена от Председателя на настоятелството на читалището – работодател, на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, за неявяване на работа в продължение на повече от два последователни работни дни, както и предвид тежестта на останалите нарушения, е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди се, че атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение на ищцата й е връчена на 19.06.2025г. чрез пратка с обратна разписка по куриерска фирма ЕКОНТ. Сочи се, че в хода на ТПО са допуснати от ищеца тежки и системни нарушения на трудовата дисциплина, подробно обективирани в атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение №008/16.06.2025г.: 1/неявяване на работа повече от три последователни дни – в нарушение на чл.187 т.1 КТ за периода от 10.06.2025г. до 13.06.2025г. вкл.; 2/системно отклоняване от работното място без уважителни причини – на 19.05.2025г., 20.05.2025г., 21.05.2025г., 22.05.2025г. и на 23.05.2025г., 3/ недопускане на деца в библиотеката по време на лични телефонни разговори, с което препятствала нормалната работа на културната институция – читалището – през месец май 2025г. деца от селото чакали пред библиотеката на читалището в работно време на библиотеката с обяснение, че „..........................“ и им е казала да изчакат отвън, 4/скандално поведение на публични събития, съответно на дати 24.05.2025г. и на 23.05.2025г.; 5/образувано ЧНД №130/2025г. по описа на РС – Павликени, 6/за описано поведение на ищцата на проведено на 28.05.2025г. заседаниеэна Настоятелството на ответното читалище. Твърди се, че от описаното в т.6 от писмения отговор на ИМ е видно, че на ищцата са давани възможности за обяснения за отстъствията и поведението й, и не е налице нарушение на чл.193 от КТ. Твърди се, липса на нарушение на чл.189 ал.1 от КТ. Оспорва ищцовото твърдение за нарушение на предварителната закрила 3 при уволнение по чл.333 ал.1 т.3 от КТ с твърдение, че описаното в представените от ищцата процесни болнични листи заболяване не съставлява психично заболяване по чл.1 т.5 от Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ. Твърди се, че, ако въобще е налице закрила за съответното заболяване на ищцата или наличие на ТЕЛК, то същата не е изпълнила задължението си да уведоми работодателя за тези обстоятелства, което е нарушение на чл.126 т.9 и чл.126 т.13 от КТ. Твърди се, че ищцата не е спазила изискването за представяне на болничния лист от два дни от издаването му, каквото е нормативно определеното време в чл.9 ал.2 от Наредба за медицинската експертиза. Сочи се, че са спазени сроковете по чл.194 КТ и процедурата по чл.193 от КТ – на ищцата е дадена възможност да даде обяснения, заповедта за уволнение е мотивирана и отговаря на изискванията на чл.195 КТ – посочени са конкретните нарушиения, времето и обстоятелствата, както и правното основание, нарушенията са тежки и системни – надхвърлят значително рамките на обичайната дисциплинарна простъпка, спазени са критериите по чл.189 ал.2 от КТ.

Съдът, въз основа на съвкупен анализ на всички събрани в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, доколкото във въззивното не са събрани такива, и съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоначално обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по чл.225 ал.1 КТ, считано от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.