Решение № 13 от 29.01.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. С., 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т.Б.С при участието на секретаря В.Н.Л. като разгледа докладваното от Т.Б.С Гражданско дело № 20254150100670 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Ищцата А. Ю. М., чрез адв. А. А. от АК П. твърди в исковата молба, че е страна по договор за потребителски кредит № **, сключен на 13.07.2018г. с ответника „**“ ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.

„Д**“ № 52-54. По силата на процесния договор, в качеството й на кредитополучател, получила потребителски кредит в размер на 3 000 лева, при срок на изплащане 14 месеца и крайна дата 15.09.2019г.

Навежда твърдения, че на основание чл.7.1 от договора към размер на кредита била включена и застрахователна премия в размер на 673,57 лева и така общият размер на кредита възлизал на 3673,57 лева. ГЛП бил определен на 21,25 % (чл.9.1), ГПР на 48,79% (чл.10), без да били упоменати кои разходи и допускания влизат в ГПР. Така общата дължима сума по кредита била в размер на 4179,95 лева. Посочва, че представения погасителен план включвал информация само за главницата, но не и за застрахователната премия, както и че застрахователната премия била преведена директно за застрахователя C**, регистрирана във Франция, лиценз №**, чрез Кардиф Животозастраховане, клон България и Cardif Assurance Risque Divers SA, регистрирана във Франция Лиценз №**, чрез Кардиф Общо застраховане, клон България.

1

Ищцата твърди, че е правила плащания по договора в размер на 4168,22 лева.

Излага аргументи, че договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК и същият следвало да се обяви за недействителен, тъй като ответникът неправилно е включил в общия размер на кредита размера на застрахователната премия, тъй като същата се явявала разход по договора. Твърди, че по този начин ответното дружество е заобиколило изискванията на закона да посочи реалните разходи по договора, посочил е по-нисък ГПР от реалния в договора и е начислил върху тези разходи допълнителна лихва. Видно било от договора, че застраховка била задължителна (изначално инкорпорирана в общия размер на кредита - чл. 7.1.) за получаване на паричните средства. Включване на застрахователната премия към главницата по договора имало за резултат увеличаване на общия размер на този дълг, както и увеличаване на размера на дължимата лихва. Цитира практика в тази насока.

Ищцата твърди, че е направила плащания по кредита в общ размер на 4168,22 лева, но предвид недействителността на договора за потребителски кредит по изложените по - горе съображения, получената сума над размера на отпуснатия кредит от 3 000 лева, а именно сумата 1561,82 лева / в това число и 393,60 лева-такса оценка на риска/ ответникът бил получил при липса на основание, поради което бил длъжен да я върне. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 1561,82 лева , тъй като договорът за потребителски кредит е недействителен и сумата се явява надплатеното, което се дължи при липса на основание. В хода на устните състезания не се явява и не се представлява. Представя писмено молба- становище, с което поддържа изложеното в исковата молба.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника „**” ЕАД, ЕИК **, чрез пълномощника юрисконсулт К.

З., в който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че ГПР е изчислен и отразен в договора обективно и съобразно законовите изисквания.

Счита, че методът по който е изчислен ГПР и кои разходи са включени при изчисляването му, било предмет на регулация на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК и 2 тази информация се съдържала в самия закон, поради което кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя.

Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че застрахователна премия следвало да бъде включена в ГПР, тъй като допълнителната услуга застраховка не била задължително условие за сключване на договора, следователно тя не е разход по кредита. Сочи, че потребителят можел по всяко време да се откаже от сключената застраховка. Излага, че стойността на застрахователната премия била заплатена от кредитора на застрахователя, което било видно от договора за кредит съгласно чл. 7.2.2 от същия, поради което е елемент от главницата по кредита.

Наведеното от ищцата възражение, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, а именно, че с представения погасителен план се установявало единствено броят, размерът и падежите на всяка погасителна вноска без да се посочи каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасявали, ответникът намира за неоснователно, тъй като счита, че разбивката в погасителния план давала ясна информация на потребителя каква част от дълга се погасява с внасянето на съответната вноска. Представя справка, от която е видно извършените плащания от ищцата, във връзка с процесния договор, в общ размер на 3673,57 леваглавница, 506,38 лева-договорна лихва и 98,27 лева-наказателна лихва. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода по същество не взема становище.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № **, сключен на 13.07.2018г. между „**“ ЕАД и А. Ю. М. ответното дружество „**“ ЕАД се задължило да предостави на ищцата потребителски кредит, в размер на 3 000 лева, В чл. 19 било договорено, че потребителят по свое желание можел да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор. Посочено е също, че в случаите, когато потребителят е сключил някоя от застраховките частта от средствата по 3 кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от кредитора директно по банковата сметка на съответния застрахователя, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора - чл. 7.2.2 от договора. Със заявление – декларация за установяване на договорни отношения, приложено по делото ищцата е заявила желание и дала съгласие да бъдат сключени застраховки, предлагани от кредитора, действащ като застрахователен агент на ЗК Уника Живот АД чрез ответното дружество и същите обработват личните й данни. В изпълнение на което й били отпуснат кредит в размер на 3000 лева, като към главницата отпусната като кредит били включени застраховка Комбо живот 138,60 лева и застраховка Комбо безработица в размер на 141,37 лева, еднократна такса оценка на риска в размер на 393,60 лева, предвид заявеното й желание в искането декларация, като общ размер на кредита е посочена сумата от 3673,57 лева, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 21.25%, с размер на погасителната вноска 298,54 лева, ГПР 48.79%, като първото плащане е на 15.08.2018 г., при общо четиринадесет месечни погасителни вноски. Като срок на договора е посочено 15.09.2019г., обща сума за плащане 4179,95 лева. Не се спори, че ищцата е усвоила сумата от 2606,40 лева, тъй като от сумата за кредит била предвидена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 393,60 лева, която се удържала от предоставените средства.

В преддоговорната информация по програма Защита - живот, безработица/хоспитализация е посочено, че ЗК Уника АД и ЗК Уника Живот АД са акционерни дружества с разрешение за извършване на застрахователна дейност. Посочено е, че срока на застраховката е равен на срока на кредита и е посочен в полицата и застраховката се сключва с подписване на заявление за застраховане. Като неотменимо ползващо се лице е „**“ ЕАД.

Застрахователното покритие е по първоначално договорен погасителен план, но не повече от 10000 лева.

Представено е и потвърждението за приемане и съгласие на застрахователен договор Живот нежелана безработица и хоспитализация.

Представени са вносни бележки за заплатени суми по процесния договор от ищцата в общ размер на 2768,22 лева.

4

Със справка за извършените погасявания по договора за потребителски кредит ответникът признава, че ищцата е заплатила по договора за потребителски кредит главница в размер на 3673,57 лева, договорна лихва в размер на 506,38 лева и наказателна лихва в размер на 98,27 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата 1561,82 лева - представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № **, сключен на 13.07.2018г. между ищцата А. Ю.

М. и ответника „**“ ЕАД с ЕИК **, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП е основателен по следните съображения.

За да се уважи предявеният иск ищецът следваше да докаже сключването на договора и заплащането на съответната сума. В тежест на ответника беше възложено с определение на съда от 19.11.2025г. да докаже, че сключеният договор отговаря на законовите изисквания.

Не е спорно между страните, че между тях е възникнало облигационно отношение въз основа на подписан на 13.07.2018г. договор за потребителски кредит № **. По силата на договора на ищеца бил предоставен кредит в размер на 3000 лева, от която сума била приспадната сума в размер на 393,60 лева – еднократна такса за оценка на риска, като страните договорили и размер на застрахователни премии по застраховки Комбо Живот в размер на 138,60 лева и сумата за застраховка Комбо безработица в размер на 141,37 лева. Ищцата представя вносни бележки за извършените плащания в общ размер на 2768,22 лева и навежда твърдение, че е погасила суми по кредита в общ размер на 4168,22 лева, което обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. Спорният по делото въпрос е дали е действителен договора за кредит, сключен между страните, съгласно императива на чл. 22 ЗПК, съответно дали отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК.

Процесният договор по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен 5 носител, по ясен и разбираем начин, което условие съдът намира, че в процесния договор не е изпълнено. Видно от текстовете и на договора не е ясно дали уговорените застрахователни премии, са взети предвид при определяне на размера на ГПР. Ответникът отрича да са включени, тъй като същите не представлявали част от общите разходи по кредита, т.е. не трябвало да бъдат включвани при изчислението на ГПР. Навежда, че застраховките не били задължително условие за сключване на договора и че ищцата сама по свое желание ги е сключила, но в производството по делото не се представиха никакви писмени доказателства, от които да е видно договаряла ли е с ответното дружество ищцата сключването или несключването на застраховка Комбо-Живот, застраховка Комбо-Безработица, не са представени документи, от които да е видно, че ищцата е уведомена за сумите, които следва да плати по процесните застраховки, както и сумата за такса Оценка на риска, а Представената преддоговорна информация за застраховка Живот, безработица/хоспитализация, както и програмите и потвърждение за приемане и съгласи са на шрифт под 8. Видно от договора за потребителски кредит № **/13.07.2018г., посоченият в чл. 10 ГПР е определен в размер на 48,79 % като абсолютна процентна стойност, като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.