Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 05.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42439/2025
Вид
Решение № 126
Подписан
05.01.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря И.НА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110142439 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 405578/10.12.2025 г./ на И. Н. Н. срещу „**********“ АД, с която са предявени главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожен поради противоречие на закона на Договор за паричен заем Standart 30 № 6087691/17.10.2024 г., както и евентуални искове за прогласяване за нищожни на клаузи от него, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване за нищожна поради противоречие на закона, евентуално – поради накърняване на добрите нрави, на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща задължение за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване за нищожна поради накърняване на добрите нрави на клаузата на чл.

2, ал. 1, т. 5 от договора относно размера на възнаградителната лихва; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване за нищожна поради противоречие на закона, евентуално – поради накърняване на добрите нрави, на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща задължение за неустойка при непредоставяне на обезпечение. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с „**********“ АД Договор за паричен заем Standart 30 № 6087691/17.10.2024 г., по силата на който му е предоставен заем в размер на 1 600 лв. за срок от 9 месеца, при уговорени ГЛП в размер на 40.32 % и ГПР в размер на 49.50 %. В клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено задължение на кредитополучателя за заплащане на такса експресно разглеждане на заявка за паричен заем в размер на 898.29 лв., а съгласно чл. 4, ал. 2 от договора кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в 1 размер на 598.86 лв., ако не предостави в 3-дневен срок от усвояване на сумата поръчител или банкова гаранция. Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие на закона, като счита, че той е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК. Оспорва размера на посочения в договора ГЛП при твърдения, че неустойката подлежи на включване в него, защото представлява скрита възнаградителна лихва. Оспорва размера на вписания в договора ГПР при твърдения, че таксата експресно разглеждане и неустойката не са включени в него, а подлежат на включване, защото водят до скрито оскъпяване на кредита. Акцентира, че са поставени от кредитора множество изисквания към обезпечението, което длъжникът следва да предостави, за да не му бъде начислена неустойката, както и че неустойката и таксата за експресно разглеждане се дължат пропорционално към всяка вноска по кредита и са отразени в погасителния план. Изтъква, че посочването на неверен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, поради което клаузата относно размера на ГПР е неравноправна. Счита, че нищожността на задължителни реквизити от съдържанието на договора за кредит влече нищожност на целия договор. При условията на евентуалност моли да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи в договора. Намира за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждащи задължение за плащане на такса за експресно разглеждане, поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като тази такса касае дейност, свързана с усвояването на кредита. Евентуално счита, че тя е нищожна поради противоречие на добрите нрави, тъй като съотношението между размерите на таксата и на главницата сочи, че е нарушен принципът на справедливостта и че с тази такса се цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Възразява, че клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора, уреждаща размера на възнаградителната лихва, е нищожна, защото накърнява добрите нрави поради уговарянето на възнаградителна лихва в морално неоправдан размер. Релевира възражение за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, във връзка с което изтъква, че всъщност се касае за неустойка за забава, която противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. При условията на евентуалност сочи, че неустоечната клауза накърнява добрите нрави поради нарушаване на принципа на добросъвестността /с нея се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, с което се цели неоснователно обогатяване на кредитора/ и излизане на неустойката извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва неустоечната клауза и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП поради това, че неустойката е необосновано висока.

Твърди, че е платил по договора суми, надхвърлящи главницата. Правния си интерес от предявените искове обосновава при твърдения, че въпреки това ответникът претендира от него допълнителни суми и подава информация за тяхната дължимост в ЦКР към БНБ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Не оспорва сключването между страните на Договор за паричен заем Standart 30 № 6087691/17.10.2024 г. Оспорва договорът да е нищожен. Твърди, че в случая такса за експресно разглеждане и неустойка при 2 непредоставяне на обезпечение не са били начислени на ищеца. Излага, че задължението за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение зависи изцяло от действията на потребителя, поради което същата към момента на сключване на договора за кредит се явява неизвестен за кредитора разход, респ. не следва да се включва в общия размер на разходите по договора. Сочи, че таксата за експресно разглеждане касае допълнителна предварителна незадължителна услуга, поради което тази такса също не подлежи на включване в размера на ГПР. Предвид горното счита, че в договора са ясно описани допусканията при изчисление на ГПР. Счита лихвения процент в договора за съобразен с изискванията на ЗПК, като възразява, че не е предвидено в закона ограничение по отношение допустимия размер на възнаградителната лихва. Акцентира, че неустойката при непредоставяне на обезпечение е уговорена в съответствие с присъщите функции. Посочва, че непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее да събере сумата по отпуснатия кредит, във връзка с което изтъква, че в случая неустойката не е била условие за отпускане на кредита, а единствено обезпечава неговата събираемост. Оспорва твърденията за неравноправност на клаузи от договора, доколкото още при сключването му ищецът се е запознавал с неговите условия посредством получаване на стандартен европейски формуляр, както и поради това, че договорът не е сключен при общи условия, а е резултат от индивидуално договаряне. Моли за прекратяване на производството, евентуално – за отхвърляне на исковете в цялост. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 46117/05.11.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно сключването между страните на Договор за паричен заем Standart 30 № 6087691/17.10.2024 г.

В чл. 18 от договора страните са постигнали съгласие, че неразделна част от него са Общите условия, приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, от които заемателят е получил екземпляр, и декларира, че е запознат с тях.

Видно е от чл. 29 от самите общи условия, че те регламентират общите правила за кандидатстване и сключване на договор за паричен заем от разстояние с „**********“ АД.

В чл. 1, ал. 1 от договора е посочено, че преди подписването му заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора. Съгласно чл. 19 от общите условия таксата за експресно разглеждане е такса, която се заплаща за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на заемателя за експресно разглеждане от заемодателя на заявката за отпускане на паричен заем, която гарантира експресно обработка на кандидатурата на заемателя за отпускане на паричен заем при срокове и условия, посочени в настоящите общи условия и/или подписания договор за паричен заем, а според чл. 19.1. от общите условия в такъв случай заемателят получава становище по заявката за отпускане на паричен заем в срок от 1 работен час, който съгласно чл. 19.2. от общите условия се равнява на 1 астрономически час в рамките на работното време на дружеството – заемодател, 3 считано от депозиране на заявката, ако клиентът е кандидатствал в рамките на работното време, или считано от 10 часа на следващия работен ден, ако заявката за кредит е направена след или преди началото на работното време за съответния ден или по-малко от 1 час и 30 минути преди края на работното време. В чл. 19.3. и чл. 19.4. от общите условия е посочено, че таксата за експресно разглеждане се изчислява спрямо сумата на паричния заем и периода на договора за паричен заем и се дължи само в случаите, когато заявката за получаване на паричен заем бъде одобрена и заемателят сключи съответния договор за паричен заем, и не се дължи от заемателя, ако заявката за получаване на паричен заем бъде отхвърлена.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 898.29 лв., която според ал. 3 се заплаща разсрочено, като се разделя на равни части и се включва в размера на всяка от погасителните вноски

Според чл. 2 от договора на ищеца в качеството на заемател е предоставен от ответника в качеството на заемодател потребителски заем в размер на 1 600 лв. при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 40.32 % и ГПР в размер на 49.50 %, като заемателят се е задължил да върне сума в общ размер на 2 778.93 лв. на 9 погасителни вноски, дължими в периода от 16.11.2024 г. до 14.07.2025 г., всяка в размер на 308.77 лв. и включваща част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Видно е от Приложение № 1 към договора – Погасителен план, че размерът на общо дължимата по договора сума, включваща само 1 600 лв. – главница, и 280.64 лв. – договорна лихва, възлиза на 1 880.64 лв., а размерът на месечната погасителна вноска, включваща само главница и лихва, е 208.96 лв.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

С чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: 1. Поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне, и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството на заемател, или 2.

Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.