Решение № 295 от 15.12.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Враца, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. П.

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500406 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 5573 от 30.09.2022г., подадена от Й. И. М. с ЕГН:********** от гр.***, чрез пълномощник адв. В. Л. от АК-Враца, против решение № 415/12.07.2022г., постановено по гр. дело № 20211420104598 по описа за 2021 година на Районен съд - Враца, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от него срещу Н. Г. М. с ЕГН:********** от гр.***, инцидентен установителен иск с правно основание чл.21, ал.4, т.2 от СК за липса на принос в придобиването на недвижим имот: сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18843/16.09.2005г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: гр.***, с предназначение: жилище-апартамент с площ 40.07 кв.м. ведно с прилежащите части - мазе 10 с площ от 5 кв.м., съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, ***, под обекта

***, над обекта ***, както и В ЧАСТТА МУ относно квотите на съделителите, при които е допусната делба на процесния 1 апартамент.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваните части първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, респ. на чл. 21, ал. 4, т. 2 от СК, на чл.21, ал.1 СК и на чл.9, ал.1 от ЗН; постановено при допуснато от страна на решаващия съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което пък от своя страна е довело и до неговата необоснованост. В подкрепа на твърдението си за неправилност на решението п о р а д и нарушение на материалния закон жалбоподателят на първо място твърди, че в нарушение на чл.21, ал.4 от СК /поради неправилното му прилагане/ и необосновано /в противоречие със събраните, но неправилно преценени гласни и писмени даказателства/ съдът е приел, че не доказал липсата на съвместен принос на ищцата в придобиването на процесния апартамент в ж.к. „Дъбника", т.е. не е опровергана презумпцията на липсата на такъв съвместен принос. Счита, че до този извод съдът е стигнал поради неправилната преценка на събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелките Ф. и В. относно произхода на средствата за закупуването на процесния делбен апартамент /сумата 10000 лв. - част от сумата, получена от общия наследодател при неговото пенсиониране от "Нефт и газ", с.*** и сумата 8000 лв. - дадена от свидетелката В. за закупуването на апартамента с намерението той да остане именно за него/; представеното завещание /макар и обявено за нищожно поради неспазването на изискуемата се от закона форма относно неговото написване/ необосновано не е прието от решаващия съд като декларация, в която общият наследодател на страните сочи произхода на средствата за придобиването на апартамента, както и липсата на каквото й да е участие на първоначалната ищца в придобиването на апартамента, както и показанията на свидетелката Ф. относно волята на общия наследодател, изразена в завещанието. На второ място, като нарушение на материалния закон, респ. на нормата на чл.21, ал.1 и ал.2 от СК, жалбоподателят сочи, че съдът е приел, че е налице принос на първоначалната ищца в придобиването на делбения апартамент. На трето място жалбопоподателят поддържа, че в исковата молба не е било изтъкнато, че апартамента съставлява съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на общия наследодател И. М. и делбата на апартамента не е поискана при квоти 4/6 ид.ч. за ищцата и по 1/6 ид.ч. за двамата първоначални ответници, а само е посочено същата да бъде извършена "съобразно установените притежавани дялове по ЗН". Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд жалбоподателят сочи необсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на всички събрани в хода на процеса гласни и писмени доказателства; непосочването от съда защо дава вяра на едната от оформилите се две групи свидетели и игнорира обясненията на другата група свидетели; игнориране на показанията на свидетелката П. И. относно времето, през което общият наследодател на страните е живял в село *** и относно лицето, което се е грижило за него; непълнота на доклада по чл.146, ал.1 от 2

ГПК в частта му относно разпределянето на доказателствената тежест, т.к. няма указание до страните за релевантните за спора факти и обстоятелства и липса на произнасяне по всички доводи и съображения, посочени в представените от него писмени бележки. Необосноваността на съдебното решение жалбоподателят вижда в това, че изводите на съдебната инстанция за неоснователност на предявеният от него установителен инцидентен иск, не се подкрепят от събраните в хода на процеса доказателства, а напротив, те се опровергават от същите доказателства и че изводът на решаващият съд, че не е опровергал презумпцията за общия принос на двамата съпрузи в придобиването на апартамента, е необоснован, т.к. се опровергава от събраните доказателства. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и решавайки делото по същество, да уважи изцяло предявеният инцидентен установителен иск и да допусне съдебната делба на апартамента при равни права между трите страни, т.е. при квоти по l/3 ид.ч. /една трета идеална част/ за всеки един от тримата съделители. Моли също съда да му присъди както разноските пред първата инстанция, направени във връзка с инцидентния установителен иск, съобразно списък по чл.80 от ГПК, така и разноските пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата Н. Г. М., чрез упълномощения й адвокат М. Г. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението поради неправилно разпределение на доказателствената тежест и необсъждане на доказателствата, за неоснователни, тъй като съдът е указал на ищеца по насрещният инцидентен установителен иск, че следва с пълно и главно доказване да установи претенцията си - а именно, че процесният имот е придобит при липса на съвместен принос, и в тази връзка е указал на ищеца да сочи относими и необходими доказателства, като е допуснал събирането на всички доказателства, посочени от ищеца. Счита, че с въззивната жалба се сочат нови обстоятелства относно средствата, с които ищецът и настоящ жалбоподател твърди, че е закупен процесният имот, а именно, че сумата 10 000 лева е от обезщетение по реда на чл.224 от КТ, каквито твърдения пред първата инстанция не са въвеждани, нито са представени някакви писмени доказателства, които да установят тези твърдения. Посочва, че показанията на свидетелките В. и Ф. относно получаването на сумата 8 000 лева от наследодателя, са противоречиви едни с други и при липса на представени писмени доказателства за действително заплатената сума по сключения договор, не може да се приеме от правна и фактическа страна, че заплатената сума за процесният имот не е от семейната имуществена общност на И. и Н.

М., а произхода на сумата е от извънсемейни средства, както се твърди в жалбата. Изтъква, че обстоятелства, сочещи на липсата на принос, не са доказани в настоящето производство от страна на ищеца по установителния иск, че не могат да се приемат за достоверни показанията на сестрата на наследодателя относно желанието му за прехвърляне на имота на 3 жалбоподателя, нито пък показанията на св. И.а относно липса на всякакви семейни отношения между нея и И. М., нито показанията на св.П. И., тъй като същите противоречат на обявени за безспорни факти. Поддържа, че показанията на водените от нея свидетели са житейски най-логични за отношенията между нея и И. М. в тяхното семейство, че същите не са опровергани чрез друг процесуален способ, както и не са опровергани и събраните писмени доказателства относно доходите й и нейният принос по отношение на получените от нея трудови възнаграждения и обезщетения при пенсионирането й. Счита, че не може да се дава вяра на представеното завещание, тъй като то е съставено от св.Ф., а И. М. е положил само подписа си под него, като същият частен документ не може да се възприема като извънсъдебно признание.

Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло с произтичащите от това правни последици, да остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и да й присъди разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Х. И. М. с ЕГН:********** от гр.***, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съдът да я уважи, като в представена писмена защита подробно обосновава искането си, вкл. с посочвана на практика на ВКС; въззиваемата Н. Г. М. , чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли съда да не я уважава; въззиваемият Х. И. М., редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.69 ЗН за делба на наследствен недвижим имот – апартамент, съединен с предявен от един от ответниците срещу ищцата инцидентен установителен иск с правно основание чл.21, ал.4, т.2 от СК за липса на съвместен принос в придобиването на делбеното жилище.

В исковата молба ищцата Н. Г. М. твърди, че с ответниците Х. И. М. и Й. И. М. са наследници на общия наследодател И. Х. М., б.ж. на гр.Враца, починал на 05.09.2014г., който след смъртта си е оставил в наследство недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с 4 идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-188-43/16.09.2005г. на изп. директор на АК с адрес на имота: гр.***, с предназначение: жилищеапартамент, с площ 40.07 кв.м. ведно с прилежащите части - мазе 10 с площ от 5 кв.м., съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж № ***, ***, под обекта ***, над обекта ***. Поддържа, че съсобствеността върху имота не е прекратена на друго основание, поради което иска от съда да извърши делба на същия, съобразно установените притежавани дялове съгласно ЗН.

По реда на чл.131 от ГПК ответникът Й. И. М. е подал писмен отговор, в който заявява, че не оспорва допустимостта и основателността на иска за делба. Ответникът оспорва правата на съделителите с твърдения, че ищцата няма никакъв принос в придобиването на апартамента и че същият е закупен изцяло с лични средства на починалия му баща и на майка му В. В. И., т.е. липсва съвместен принос на ищцата по смисъла на СК в процесния апартамент, при което същата има само дял като наследник в него и смята, че правата на съделителите следва да са по 1/3 за тримата.

С оглед на това оспорване в срока по чл.131 от ГПК, ответникът Й. И.

М . е предявил срещу ищцата инцидентен установителен иск с правно основание чл.21, ал.4, т.2 от СК. В исковата молба, с която е предявен този иск, и в допълнителна такава от 22.02.2022г., ответникът твърди, че Н. Г. М. няма никакъв принос в придобиването на апартамента и че същият е придобит от общия им наследодател със средства, негова лична собственост, и със средства, дадени то неговата майка В. В. И.. Поддържа, че двамата с другия ответник Х. И. М. са синове на общия наследодател И. Х. М. и В. В.