Решение № 3881 от 19.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3881 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100511901 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №13297 от 28.07.2023г., постановено по гр.дело №59944/2022г. по описа на СРС, Г.О., 168-ми състав, е осъден "ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК 200299615, да заплати на В. В. О., с ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.99 ЗЗД сумата о т 2522.2 6 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 30.03.2022г. застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, съставляващо застрахователен риск, от които 1394.0 0 лв. - разходи за стоманени винтове и сет за ортопедична операция; 900.0 0 лв. - такса за избор на екип; 34.8 0 лв. - потребителска такса; 193.4 6 лв. - разходи за лекарства, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 03.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 300.8 9 лв., сторени по делото разноски. С решението е осъден "ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК 200299615, да заплати на адв.К. З. Н., от САК на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 552.2 7 лв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца - В. В. О. по гр.дело №59944/2022г. по описа на СРС, Г.О., 168-ми състав.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - " З А Д ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК 200299615, чрез процесуален представител адв.Н.Л., с която се обжалва решение №13297 от 28.07.2023г., постановено по гр.дело №59944/2022г. по описа на СРС, Г.О., 168-ми състав, с което е уважен предявения осъдителен иск чл.432, 1 ал.1 КЗ във вр. с чл.99 ЗЗД, както и са възложени в тежест разноски. Наведени са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа се още, че в оспореното решение не са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, изводите на СРС са въз основа само на част от събраните доказателства. Твърди се, че в хода на производството не са събрани доказателства относно наличието на кумулативните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Поддържа се, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че единствено вина за настъпилото ПТП има водача на лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра", с рег.№****. Твърди се, че принос за реализирането на процесното ПТП има и пострадалия пешеходец М.Г., който с неправомерните си действия е допринесъл за настъпилия пътен инцидент. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че непосредствено преди и в момента на удара с управлявания от В.В.А. лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра", с рег.№****, пешеходецът М.Г. не е пресичал пътното платно с нормален ход, съобразно изискванията на ЗДвП, а е бягал и по този начин с действията си е нарушил императивни норми, уредени в разпоредбата на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, което формира извод за принос от страна на пострадалия в степен от поне 30 %. При условията на евентуалност се твърди още, че по делото са налице доказателства, че пострадалият пешеходец М.Г. по време на предприетото от него пресичане на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото към него МПС и скоростта на движението му и по този начин с действията си е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП и обективно е допринесъл за настъпването на процесното ПТП.

Поддържа се още, че от съществено значение за реализирането на процесното ПТП е обстоятелството, че пострадалият пешеходец М.Г. невнимателно е пресичал пътното платно на място, което се характеризира с интензивен трафик на движение. Излага се още, че първостепенният съд не е отчел факта, че процесното ПТП е настъпило през зимата, в тъмната част на денонощието, а пешеходецът е бил облечен в тъмни дрехи и по този начин е ограничил още повече видимостта на водача на лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра", с рег.№****, което е отделно самостоятелно основание за намаляване на претендираното обезщетение в степен, отговаряща на значителния принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите от реализираното ПТП. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило ПТП на 30.03.2022г. в гр.София, като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства, алтернативно се прави искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от процесното ПТП поради доказано възражение за съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - В. В. О., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. З. Н., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното решение на СРС е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че възражението на ответника за наличие на принос от страна на пострадалия за настъпилите травматични увреждания е неоснователно и не 2 съответства на събраните по делото доказателства. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че в хода на делото са доказани предпоставките в закона за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество, предвид на което е уважил изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило ПТП на 30.03.2022г. в гр.София. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА пред въззивната инстанция. Представя молба на 18.03.2025г., към която е приложен списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от В. В. О., с ЕГН **********, срещу "ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК 200299615, осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.99 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.99 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно, съобразено със събраните по делото доказателства и установената съдебна практика. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.99 ЗЗД и е присъдено в полза на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 30.03.2022г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен риск, от които 1394.00 лв. - разходи за стоманени винтове и сет за ортопедична операция; 900.00 лв. - такса за избор на екип; 34.80 лв. потребителска такса; 193.4 6 лв. - разходи за лекарства, ведно със законната лихва от 3 датата на завеждане на исковата молба в съда - 03.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, първостепенният съд е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Прието е от решаващия състав на СРС, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил по делото наличието на всички кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на нормата на чл.432, ал.1 КЗ, което е основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата. Изложени са аргументи, че вземането на пострадалия по образуваната при ответника щета за имуществени вреди от процесното ПТП е било прехвърлено на ищеца, като е доказана активната материална легитимация на ищеца, която произтича от сключения между него и пострадалия пешеходец М.Г. договор за продажба на вземане от 15.04.2022г.. Посочено е още, че цесията е породила своето действие с получаване на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД от ответника на 26.04.2022г.. На следващо място е обоснован извода, че са доказани претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи направени разходи за лечение на получените травматични увреждания от процесното ПТП, изразяващи се в сторени разноски за стоманени винтове и сет за ортопедична операция; за избор на екип; за потребителска такса и за лекарства, които се явяват в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП, поради което е прието от решаващия съд, че ответникът дължи тяхното обезщетяване. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд за възникване в тежест на ответното дружество на задължение за обезщетяване на причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на настъпилото на 30.03.2022г. в гр.София ПТП. В тази връзка съдът на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от СРС мотиви, които приема за правилни и законосъобразни. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с правилността на обжалваното решение.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Нормата на чл.432, ал.1 КЗ постановява, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Следователно с прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ разполага пострадалия от ПТП, който може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност" на прекия причинител на вредите. Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер е гаранционно - обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма. За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. По делото те са установени. По делото е прието като доказателство влязло в сила одобрено от съда по НОХД №15329/2022г. по описа 4 на СРС 110 състав споразумение, съгласно което обвиняемата В.В.А., се признава за виновна в това, че 30.03.2022г. около 20:30 часа в гр.София, при управление на лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра", с рег.№****, движейки се по бул."Г.М.Димитров" с посока на движение от бул."Драган Цанков" към ул."Никола Габровски" в района на бл.56 е нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, като не е пропуснала стъпилия на пешеходна пътека пешеходец М.И.Г. и му е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата глезенна става (голям и малък пищял) с разместване в тибиофибулната става, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти. Извършеното от обвиняемата деянието е противоправно, защото е извършено в разрез с изискванията на правилото на чл.119, ал.1 ЗДвП и чл.343, ал.3, пр. последно вр. чл.342, ал.1 пр. 3 НК и виновно.