Акт от 15.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19337 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110107374 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът М. К. М. твърди, че с ответника Г. К. М. са братя и единствени наследници на Кръстан М. К., починал на /дата/ г. Поддържа, че по силата на наследяването те са станали съсобственици на недвижим имот – апартамент /адрес/. Сочи, че след смъртта на наследодателя им той е бил възпрепятстван от ответника да ползва съсобствения имот, тъй като ответникът го е обитавал с цялото си семейство. Излага твърдения, че с влязло в сила решение на Софийски районен съд от 14.06.2024 г. съсобствеността е прекратена, като имотът е възложен в дял на ответника Г. М.. Посочва, че на 08.07.2020 г. е изпратил, чрез нотариус, писмено искане (нотариална покана) за заплащане на обезщетение, която е връчена на съпругата на ответника на 10.07.2020 г., но въпреки проведените разговори ответникът не е заплатил търсените суми.

Смята, че след като в поканата не е посочен конкретен падеж, то обезщетението е станало изискуемо на първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. По изложените твърдения и доводи, с исковата молба претендира от ответника сумата от 8282,85 лева, обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен през периода от 06.02.2022 г. до 1

14.06.2024 г. (по 293,37 лева месец), поради невъзможността да ползва собствената си 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ /адрес/, ведно със законната лихва върху горната главница от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1947,64 лева, представляваща общ размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху горната главница за периода от 01.03.2022 г. до 06.02.2025 г.

В съдебното заседание на 14.09.2026 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за изменение на размера на предявените искове.

Независимо че в протокола устно е цитирана сумата от 6 326,40 евро във връзка с главния иск, съдът констатира, че действителната и категорично изразена воля на ищцовата страна, формулирана с оглед приетото коригирано заключение на съдебно-оценителната експертиза (вх. № 92681/24.03.2026 г.), е за разграничаване на главната от акцесорната претенция. Ищецът изрично е посочил, че сумата от 6 326,40 евро представлява общият сбор от двете пера по експертизата (наемна стойност и мораторна лихва). Ето защо, воден от принципа за диспозитивното начало в гражданския процес и зачитайки действителната воля на страната, съдът приема, че исковете се разглеждат при следния окончателно изменен размер:

1. Главен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 5 754 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената 1/2 идеална част от имота, представляващ /адрес/, за периода от 06.02.2022 г. до 14.06.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане;

2. Акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 572,40 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до 06.02.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. К. М. смята предявените искове за недопустими за разглеждане и за неоснователни по същество, поради което моли съда да ги отхвърли изцяло. Изрично оспорва твърдението, че някога е пречил на ищеца да ползва съсобствения апартамент ................. Поддържа, че ищецът не само не е бил гонен, но дори е бил канен от ответника да ползва своята част от имота, но ищецът е отказал да направи това. Оспорва истинността на представената от ищеца нотариална покана от 08.07.2020 г.

(поканата за заплащане на обезщетение).

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване (чл. 31, ал. 2 ЗС). Следователно, за да бъде уважена претенцията по чл. 31, ал.

2 ЗС, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: 1) между страните е съществувала съсобственост върху имота през процесния период при посочените квоти; 2) че е отправил до ответника и последният е получил писмена покана за плащане на обезщетение; 3) че през процесния период ответникът е ползвал имота или е ползвал площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; както и 4) размерът на пропуснатата полза след поканата. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По изложеното от ответника твърдение, че е поканил ищеца да ползва имота, в тежест на ответната страна е да докаже, факта на поканата, нейното узнаване от ищеца, осигурения достъп, както и че по своя воля ищецът не е упражнил това право.

С доклада си по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че ищецът и ответникът са съсобственици на процесния имот при посочените в исковата молба квоти, както и че през процесния период ответникът лично е ползвал имота.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза се установява следното:

По делото е представено влязло в сила Решение № 7731 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 38743/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, с което съсобствеността между братята, страни по делото е прекратена чрез възлагане на имота в дял на ответника, като решението е влязло в сила на 14.06.2024 г. До тази дата ищецът е бил притежател на 1/2 ид. част от правото на собственост.

Установява се също, че ищецът е отправил до ответника Нотариална покана рег. № 7664/08.07.2020 г. на нотариус И.Н., с която е поискал да му се заплаща обезщетение за ползване на неговата 1/2 ид. част. Поканата е получена от съпругата на ответника на 10.07.2020 г. Направеното от ответника оспорване на авторството на поканата бе оставено без уважение от съда, тъй 3 като ищецът изрично признава документа като изходящ от него. В съответствие с трайната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС представлява едностранно волеизявление, което има продължително действие за занапред и поставя ползващия съсобственик в забава от момента на получаването му. Ето защо отправената през 2020 г. покана поражда правно действие за целия претендиран исков период от 06.02.2022 г. до 14.06.2024 г.

От свидетелските показания на разпитаната в съдебното заседание на 16.03.2026 г. свидетелка Х. Х., дъщеря на ответника, се установява, че през 2019 г. са проведени разговори между братята (страните по делото), при които баща й предлагал на ищеца да се нанесе в една от стаите.

Същевременно, при разпита й свидетелката изрично потвърждава, че ищецът не е разполагал с ключ от апартамента и при идване е трябвало да звъни на звънеца.

В съдебната практика (Решение № 112 от 02.07.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 1011/2013 г., II г. о., Решение № 115 от 04.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 333/2018 г., II г. о., Решение № 220 от 29.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2010 г., II г. о., Решение № 1289 от 17.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4428/2007 г., IV г. о. и Решение № 696 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1685/2008 г., I г. о.) константно се приема, че лично ползване е налице, когато ползващият съсобственик държи ключа за имота и с това прави достъпа на другия съсобственик зависим от неговата воля и съдействие. За да се освободи от дължимото по чл. 31, ал. 2 ЗС обезщетение, съсобственикът е длъжен да осигури реален, правно гарантиран и безпрепятствен достъп чрез предаване на ключ. Липсата на ключ за ищеца съставлява „съществено пречене“ по смисъла на закона, поради което възражението на ответника за осигурено ползване се явява неоснователно.

От заключението на допуснатата допълнителна съдебно-оценителна експертиза с вещо лице инж. С. С., прието в съдебното заседание на 20.04.2026 г. и потвърдено в заседанието на 14.09.2026 г., се установява, че пазарната наемна стойност за 1/2 идеална част от апартамента за периода от 06.02.2022 г. до 14.06.2024 г., изчислена с натрупване месец по месец, възлиза на 5754 евро. Общият размер на мораторната лихва за забава върху месечните вноски за същия период, изчислена до датата на исковата молба (06.02.2025 г.), е в размер на 572,40 евро. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, компетентно изготвено и даващо точен отговор на поставените задачи въз основа на анализирани пазарни аналози за района.

От изложеното следва, че предявените искове са напълно доказани по основание и размер. Налице е съсобственост, редовно връчено писмено поискване и лично ползване на целия имот от ответника без предоставен 4 достъп (ключ) на ищеца. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5754 евро – обезщетение за лишаване от ползване, ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 572,40 евро – обезщетение за забава за периода 01.03.2022 г. – 06.02.2025 г.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК, по иска с горното правно основание, в тежест на ищеца е да установи наличие на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размер на обезщетението за забава.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението по чл. 31, ал. 2 ЗС възниква от момента на получаване на писменото поискване от ползващия съсобственик. Веднъж отправено и получено, писменото поискване, притежаващо характеристиките на покана по смисъла на чл. 84, ал.

2 ЗЗД, има продължително действие занапред и поставя длъжника в забава за всички последващи периоди, докато трае едноличното ползване. По делото е безспорно установено, че писмената покана (Нотариална покана рег. № 7664/08.07.2020 г. на нотариус И.Н.) е връчена редовно на съпругата на ответника на 10.07.2020 г. Тъй като в отправената нотариална покана не е фиксиран конкретен падеж за изплащане на месечното обезщетение, вземането за лишаване от ползване има периодичен характер и се дължи месец за месец. По силата на вече полученото писмено поискване от 10.07.2020 г., вземането за всеки съответен месец става изискуемо на първо число на месеца, следващ този, за който се дължи. От този момент (първо число на следващия месец) ответникът изпада в забава за съответната месечна вноска по реда на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, без да е необходима нова покана. Следователно, за обезщетението за м. февруари 2022 г. забавата започва да тече от 01.03.2022 г., а за всеки последващ месец от исковия период забавата започва от 1-во число на следващия месец и продължава до датата на подаване на исковата молба в съда (06.02.2025 г.).

За установяване на точния размер на обезщетението за забава в размер на законната лихва съдът отново кредитира коригираното заключение на съдебно-оценителната експертиза. В изпълнение на задачата, поставена от съда, вещото лице е изчислило пазарната наемна стойност за 1/2 ид.ч. от имота поотделно за всеки конкретен месец от исковия период (от 06.02.2022 г. до 14.06.2024 г.), след което е начислило законната лихва за забава върху всяка отделна изискуема месечна вноска от 1-во число на следващия месец до датата на предявяване на исковата молба (06.02.2025 г.). Вещото лице 5 установява общ размер на начисленото обезщетение за забава за целия имот от 1 144,80 евро, респ. съобразно припадащата се част от притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от правото на собственост възлиза точно на 572,40 евро.