Решение № 45 от 18.10.2021, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Раднево, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20215520100532 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Производството е образувано по искова молба на СТ. Д. ИВ. срещу Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ищецът твърди, че е работил по трудов договор № 20/23.06.2017 г. с ответното дружество, като последната заемана от него длъжност била „инженер електрообзавеждане – ел.ремонт“ съгласно допълнително споразумение от 25.06.2019 г. към трудовия договор. Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 48 от 21.06.2021 г. на управителя на ответното дружество, връчена му на 01.07.2021 г., чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че работодателят не спазил разпоредбата на чл. 193 КТ, което било самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението. Твърди, че му било връчена на 01.03.2021 г. писмо с рапорт вх. № 2048 от 16.02.2021 г. и му бил даден 3-дневен срок за представяне на обяснения по изложени в рапорта факти, който следвало да изтече на 04.03.2021 г., на която дата депозирал писмени обяснения в рудника и в централното управление.

Твърди, че работодателят игнорирал тези негови обяснения, като в 1 уволнителната заповед било записано, че такива не били представени, с което били нарушени правата му и съответно разпоредбата на чл. 193 КТ. Твърди, че изложените факти във въпросния рапорт били неверни. Не оспорва, че на 16.02.2021 г. му била взета проба за алкохол от издишвания въздух, но не му била дадена възможност да види резултата от апарата преди и след измерването, нито е подписвал съставени протоколи за това, съответно да направи възражения по тях. Твърди, че оспорва твърденията да е отказал да подпише протокол за извършени проверки, като такива не му били предявени.

Твърди, че стойностите на пробите сами опровергават истинността и достоверността на заповедта, в която се твърдяло, че в 12,45 часа била отчетена проба от 0,23 промила, в 13,05 часа от 0,26 промила и в 14,15 часа от 0,10 промила, тъй като по-късната проба не можело да бъде с по-висока стойност от предходната. Твърди, че оспорва на дата 13.02.2021 г. някой да е правил опити да се свърже с него, нито от отдел ЗБУТ, нито от СТМ, нито от ръководния състав. Твърди, че около 15 часа на 13.02.2021 г. след състоялите се проби, се почувствал не добре, уведомил ръководния състав и отишъл на преглед в МЦ „Дар“ – Стара Загора. Твърди, че оспорва на вземането на пробите да са присъствали 2-ма свидетели, които в заповедта за уволнение не били въобще посочени. Твърди, че предходното му наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ от 20.03.2019 г. било заличено на 20.03.2020 г., като неправилно се позовала уволнителната заповед на това предходно заличено дисциплинарно наказание. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да се отмени заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение, както и да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжността „инженер електрообзавеждане – ел.ремонт“.

Твърди, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че не било взето предвид негово становище от 04.03.2021 г., тъй като същото било посочено в уволнителната заповед. Твърди, че дори била съставена комисия, която да изясни фактите от становището на ищеца, която комисия дори направила 2 среща с ищеца, за да може той да изложи обясненията си. С оглед на това счита, че разпоредбата на чл. 193 КТ не е нарушена. Твърди, че била направена проверка за употреба на алкохол на 12 служители от рудник-1, които били в едно помещение, като след всяка проба били показвани резултатите на служителя. Тези проби били вземани от д-р К.Ч. и инж. Д.П..

Твърди, че между първа и втора проба на ищеца била взета втора проба от служителя ИВ. Г. М., която отчела отрицателно. Твърди, че всички проби и протоколи са били доведени до знанието на ищеца, но той отказал да подпише протоколите, поради което били подписани от свидетелите Димитър Пенев П. и ИВ. Г. М.. Твърди, че на 13.02.2021 г. служители на отдел ЗБУТ отново отишли към 15,30 часа в участък „Ел.ремонт“ за извършване на поредна четвърта проба за наличие на алкохол на ищеца, но той не бил открит в участъка и след допитване до негови колеги разбрали, че той им казал, че не се чувствал добре и щял да отиде до рудничната „Здравна служба“. Твърди, че съгласно заповед № ЗБУТ-05-26 от 18.05.2016 г. всички работници и служители под контрола на ръководител отдел „ЗБУТ“ ако по време на работа възникнат оплаквания и влошаване на здравословното им състояние, следва да уведомят своевременно за това прекия си ръководител или дежурния минен диспечер, поради което ищецът е следвало да уведоми за влошаване на здравословното му състояние минен диспечер Д.П.Д, който в рапорт посочил, че до него нямало информация или сигнал за възникнала необходимост от оказване на лекарска помощ, нито ищецът ходил до здравната служба в рудника. Твърди, че след направена проверка се установило, че в 15,05 часа ищецът напуснал рудника със собствения си автомобил Мазда по свое собствено желание. Твърди, че след напускане на рудника ищецът не се върнал на работа до края на работното време, с което нарушил разпоредби на КТ. Твърди, че ищецът напуснал работното място за да осуети направата на четвърта проба за алкохол. Твърди, че ищецът нарушил заповед № ЗБУТ-0549 от 13.12.2018 г., с която било забранено внасянето и консумацията на алкохол и упойващи вещества в рудника, който бил обект от национално значение и в който било абсолютно забранена употребата на алкохол преди, непосредствено и по време на работа. Твърди, че с употребата на алкохол ищецът е нарушил множество вътрешни актове на работодателя, задълженията си по длъжностна характеристика, което представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина и обосновавало налагане на най-тежкото 3 дисциплинарно наказание. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 05.10.2021 г. е обявен за окончателен доклада, обективиран в определението от 10.09.2021 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: сключения между страните безсрочен трудов договор № 20/23.06.2017 г., като последната заемана от ищеца длъжност е „инженер електрообзавеждане

– ел.ремонт“; прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 48 от 21.06.2021 г. на управителя на ответното дружество, връчена на ищеца на 01.07.2021 г., чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Принципно, за да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Константна е обаче съдебната практика, постановена в решения по чл.

4

290 ГПК от ВКС /решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г.

III г.о. и множество други решения/, че в рамките на общия фактически състав на уволнението, съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които найусловно биха могли да се групират както следва: неспазена процедура за изслушване на работника преди налагане на дисциплинарното наказание /чл.

193 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл.

186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.

I. По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за неспазена процедура за изслушване на работника преди налагане на дисциплинарното наказание /чл. 193 КТ/:

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Това задължение на работодателя е абсолютно и ако работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество /ал. 2/.

По делото са приети като писмени доказателства писмо изх. № ЧР-01-56 от 17.02.2021 г. на управителя на ответното дружество /л.20, л.93/ с приложен към него рапорт вътр. № 2048/16.02.2021 г. /л.21-22/, с което писмо управителят на ответното дружество е поискал на ищеца писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ във връзка с описаното в рапорта на инж. И.И.. Във въпросния рапорт е описано подробно вземането на три проби за алкохол от ищеца на дата 13.02.2021 г., които били отчели положителен резултат, както и напускането на работното място в работно време преди извършване на четвърта проба за алкохол и без ищецът да уведоми дежурния минен диспечер за това. Писмото е връчено на ищеца на 01.03.2021 г. срещу подпис.

С оглед на това е безспорно установено, че работодателят на 17.02.2021 г. е поискал незабавно след получаване на рапорта обяснения по реда на чл. 193 5

КТ от ищеца, който ги е получил на 01.03.2021 г. С така установеното съдът намира, че работодателят е изпълнил разпоредбата на чл. 193 КТ и е поискал писмени обяснения от ищеца, с което процедурата по чл. 193 КТ не е нарушена в случая, а това води до извод за неоснователност на възраженията на ищеца в тази насока.

За пълнота ще се отбележи, че ищецът е дал становище по исканите му писмени обяснения вх. № 2598/09.03.2021 г. /л.94-95/, с които е изложил обстоятелства за оборване на изложеното в рапорта и изразени съмнения за отстраняването му. В този смисъл е налице и изразено становище от ищеца по исканите му от работодателя обяснения по реда на чл. 193 КТ. Какво е съдържанието на обясненията е без значение за спазване на процедурата по чл. 193 КТ.

Още повече в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание /л.13.19/ е видно, че работодателят при преценка за предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание е взел предвид и разгледал представеното от ищеца становище вх. № 2598/09.03.2021 г., независимо дали същото е представено в 3-дневен срок или след изтичане на 3-дневния срок.

Разпечатката съдържа 31 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20c03f88-35b1-47ca-8edd-24499f2f1898