Решение № 193 от 25.11.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. В., 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря В.В.У. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20221300500245 по описа за 2022 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Ю. Г. А. от гр.В. чрез адв. Г. П. против Решение №355 от 08.07.22г. по гр.д. №2336/21г. на ВРС в частта,в която искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен.Твърди,че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди,че съдът в доклада си по чл.146,ал.1 ГПК не е указал на ищеца за кои обстоятелства не сочи доказателства,а именно за времето през което е останал без работа,поради което те не са ангажирали доказателства в тази насока.Иска от съда да отмени решението в обжалваната част като им присъди разноски по делото .

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба РУ „Западен регион“ на „БП“ ЕАД не е подал писмен отговор и не е взел становище по въззивната жалба.

От данните по делото и във връзка с оплакванията жалбата съдът приема за установено следното:

1 в

Не е спорно между страните ,че са били в тр. правни отношения като ищцата е заемала длъжността „Контрольор ПС в ПС В. Ц,I категория” при ответника.Със Заповед №РД-02-64 от 14.05.2021г. на директора на дружеството е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл.188,т.3,във вр. с чл.190,ал.1,т.4 КТ.С обжалваното Решение,уволнението е признато за незаконно и заповедта отменена като Ю.

Г. А. е възстановена на работа.Искът по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ за сумата 4 500лв.,претендирано обезщетение за периода 14.05.21г. до 14.11.21г. е отхвърлен с мотиви,че не се сочат доказателства,удостоверяващи,че ищцата е останала без работа за процесния период.Решението на ВРС е обжалвано само в частта, с която искът по чл.

344,ал.1,т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен,а в останалата част като необжалвано решението е влязло в законна сила.

Пред втората инстанция не са ангажирани нови доказателства .

При тези данни съдът намира въззивната жалба за допустима ,а по същество за неоснователна .

Правилно първостепенният съд е възприел фактическата обстановка на база събрания доказателствен материал.

За периода през който работникът не е полагал труд, поради незаконно уволнение, което впоследствие е отменено с влязъл в сила съдебен акт се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,което не може да бъде повече от 6месеца. С отмяна на незаконното уволнение се приема, че то не е съществувало и времето през което работникът не е бил на работа поради това незаконно уволнение се счита за трудов стаж – чл.354, т.1 от КТ. Това влече след себе си всички последици, които биха произтекли ако работникът е полагал труд и е бил в трудови правоотношения с работодателя. Именно това е смисъла и целта на законовата разпоредба при отмяна на незаконно уволнение.

В конкретния казус пред първоинстанционният съд не са ангажирани никакви доказателства,удостоверяващи,че за периода14.05.21г. до 14.11.21г. ищцата е останала без работа.По делото са представени тр. договор и допълнителен тр. договор,но за различен от процесния период,поради което същите са неотносими към спора.Жалбоподателката 2 чрез процесуалният си представител адв. Г. П. твърди във въззивната жалба,че е допуснато съществено процесуално нарушение от първостепенния съд като не й е указал в доклада по чл.146 ГПК ,че не сочи доказателства за това обстоятелство.Въззивната инстанция не споделя становището на жалбоподателката.Районният съд е направил доклад по чл.146 ГПК ,с който е указал и разпределил доказателствената тежест между страните.Съдът не е длъжен и е недопустимо да сочи и указва на страните какви точно доказателства следва да представят за установяване на твърденията си.Противното би означавало ангажиране на съда с тезата на страната и би довело до нарушаване на принципа на безпристрастност при разрешаване на спора.

В този смисъл не са налице съществени процесуални нарушения от ВРС при разглеждане на трудовия спор,включително и за акцесорния иск по чл.225 КТ,както се твърди във въззивната жалба.В тежест на работника е да установи обстоятелството,че за процесните шест месеца е останал без работа и е налице хипотезата на чл.225,ал.1 КТ.Като не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си същите са останали недоказани,поради което работодателят не дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за исковия период и правилно ВРС не го е присъдил.

Пред въззивната инстанция също не са ангажирани доказателства в тази насока,което води до същите изводи и при настоящото разглеждане на спора.

Ответникът по жалба не е претендирал разноски за настоящата инстанция и няма данни такива да са направени,поради което не следва да се присъждат

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №355 от 08.07.22г. по гр.д.

№2336/21г. на РС-В. в частта,с която искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в 3 законна сила.

Решението не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4