Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1118 от 08.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2115/2023
Вид
Решение № 1118
Подписан
08.08.2023
В сила
08.08.2023
Състав
Светлана Иванова Изева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Пловдив, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300502115 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез А.Д.С. - Областен управител на област Пловдив, чрез главен юрисконсулт Х. и юрисконсулт И., против Постановление от 15.06.2023 г. по изпълнително дело № 105 по описа за 2023 г. на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова, с рег. № 822, район на действие Окръжен съд Пловдив, с което съдебният изпълнител е отказал да отмени Постановление за приемане за събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 6 100 лева, обективирано в съобщение изх.№ 10063/17.02.2023 г. по изпълнителното дело.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ. Поддържа се, че в производството по изнасянето на имота на публична продан липсва субективно притезателно право, на чието доброволно изпълнение да бъде сурогат публичната продан, от което се заключава, че няма да бъдат извършвани процесуални действия по принудително удовлетворяване на спорно материално право.

По изложеното се поддържа за недопустимо приложението на чл.79 ГПК за разпределянето на разноските в настоящото изп.производство. Позовава се на 1 практика на ВКС, според която по смисъла на чл.355 ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си онези разноски, които са сторени по повод признаването и ликвидирането на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за извършването на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство. Поддържа се, че разходът за процесуално представителство следва да се понесе от съделителите - така както е направен, тъй като в изп.производство не са спорни правата на страните и способа за извършването на делбата, а същите са решени с влязло в сила решение. Посочва се, че макар съдебният изпълнител да се е позовал на разпоредбата на чл.355 ГПК, то възприетото от същия не е в съответствие с разписаното в нормата. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и се иска същите да бъдат намалени до размера на 200 лева, отговорността за които да бъде понесена от всички съделители съобразно дяловете им.

Искането към съда е да отмени обжалваното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Претендира се присъждането на сторените разноски по делото, включително на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата - В. Д. И., ЕГН:**********, чрез пълномощника си адвокат Г., взема становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение. Поддържа, че обжалваното постановление е правилно. Излага съображения, всеки от съделителите в изпълнителното производство следва да поеме направените от другите разноски според квотата си в съсобствеността. Намира, че прякото възпроизвеждане на разпоредбата на чл.355 ГПК в изп. производство за незаконосъобразно.

Поддържа, че изпълнителното производство по изнасяне на продан на съсобствен имот е реализация на съдебно признатото потестативно право на съделителя да ликвидира съсобствеността си, при което инициирането, развитието и защитата в изп.производство са все принудени и противостоящи действия. Противопоставя се на довода, че в изп.производство само разноските, свързани с правата в съсобствеността и способа на извършване на делбата, следва да се поемат от съделителите съобразно дяловете им.

Поддържа, че по аналогия от чл.355 ГПК, всички разноски на съделителите следва да се поемат от всички съобразно дяловете им. Приема се за правилно и законосъобразно определен размерът на приетото адвокатско 2 възнаграждение, съобразно стойността на делбения имот. По изложеното се моли жалбата да се остави без уважение.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Минка Станчева - Цойкова, в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата с искане да се остави без уважение.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на В. Д. И., ЕГН:**********, чрез пълномощника адвокат Г., въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2022г., издаден по гр. дело № 11639/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който на осн.чл.348 от ГПК са изнесени на публична продан недвижими имоти между съделителите В. Д. И. и Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство.

С постановление от 17.02.2023 г. съдебният изпълнител е приел за събиране като разноски по делото сумата от 6 100 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение от В. Д. И. на адвокат Н. Г. за образуване, представителство и защита по изп.дело въз основа на изпълнителния лист, на осн.чл.79 ГПК.

На 15.03.2023 г. е постъпило възражение от Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез А.Д.С. - Областен управител на област Пловдив, с което е оспорено приемането за събиране на адвокатското възнаграждение от 6 100 лева като разноски по изпълнението.

С обжалваното Постановление от 15.06.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да отмени постановлението, с което е приел за събиране адвокатското възнаграждение от 6 100 лева със съображенията, че при приложението на чл.355 ГПК разноските за адвокатското възнаграждение следва да се поемат от съделителите съобразно правата им. Според съдебният изпълнител, възможността разноските да останат за страните така както са ги направили е регламентирана единствено в разпоредбата на чл.78, ал.9 от ГПК, която в случая не намира приложение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е легитимирано лице, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

Изпълнителното производство е с предмет изнасяне на публична продан на съсобствен на страните по изпълнението недвижим имот.

Производството за извършване на публична продан на делбен имот е своеобразно продължение на производството за съдебна делба, тъй като едва с продажбата на имота се постига вещно-правният ефект на делбата за прекратяване на съсобствеността. По своя правен характер публичната продан на делбен имот не е изпълнителен способ за събиране на парично вземане чрез насочване изпълнението върху недвижим имот, а начин за осребряване на неподеляемо имущество с цел разпределяне паричната равностойност между съделителите съобразно делбените им квоти.

Приложение намира правилото, според което в производство по съдебна делба всеки съделител има двойно качество - на ищец относно своето право на делба и на ответник относно правото на делба на другите съделители, тоест не са налице типичните за изпълнителния процес качества на "взискател" и "длъжник", поради което не следва да се прилагат общите правила за разпределяне на разноските по чл.79 ГПК, а тези в разпоредбата на чл.355 ГПК. Разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК предвижда, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си, т. е. при приключване на делбеното производство. По приложението на чл. 355 ГПК е формирана трайна съдебна практика, обективирана в Определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г., на ВКС, II г. о., Определение № 167/ 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/ 2016 г., I г. о. на ВКС, Определение №60141/19.11.2021 г. по ч.гр.д. №3096/2021 г. на ВКС, II г.о., Определение №193/26.11.2020 г. по ч.гр.д. №2700/2020 г. на ВКС, II г.о. и др., според която посоченото в разпоредбата правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално 4 представителство от адвокат. В разглежданото изпълнително производство няма основание сторените разноски за адвокатски хонорар от единият съделител В. Д. И. да бъдат разпределяни между всички съделители, респективно да бъдат понесени от другия съделител - Държавата.

Иницирането на изпълнително прозводство от някой от съсобственицитесъделители не му придава типичното качество на взискател, тъй като взискател по делото може да бъде всеки един от съделителител, поради което няма насрещна страна в тежест на която да се възлагат разноските за адвокатско възнаграждение.Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите, поради което всеки съделител трябва да понесе разноските за адвокатски хонорар, така както ги е сторил.

С оглед на изложеното съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело от съделителя В. Д. И., по чиято молба е образувано производството, следва да се понесе от същата, тъй като в настоящото изпълнително производство не е налице основанието за разпределянето на отговорността за тези разноски между всички съделители, респективно за понасянето им от другия съделител - Държавата. Ето защо отказът на съдебният изпълнител да отмени постановлението си за приемане за събиране на адвокатското възнаграждение в размер на 6 100 лева е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен и вместо това да се постанови отмяна на постановлението за приемане за събиране на адвокатското възнаграждение от 6 100 лева като разноски по изпълнението.

По разноските в настоящото производство: Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователен. Производството е образувано във връзка с оспорването на разноските по изпълнителното производство. В производствата относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, според възприетото в определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Постановление от 15.06.2023 г. по изпълнително дело № 105 по описа за 2023 г. на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова, с рег. № 822, район на действие Окръжен съд Пловдив, с което съдебният изпълнител е отказал да уважи възражението на Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез А.Д.С. - Областен управител на област Пловдив срещу Постановление за приемане за събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 6 100 лева, обективирано в съобщение изх.№ 10063/17.02.2023 г. по изпълнителното дело, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Постановление за приемане за събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 6 100 лева, обективирано в съобщение изх.№ 10063/17.02.2023 г., по изпълнително дело № 105 по описа за 2023 г. на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова, с рег. № 822, район на действие Окръжен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6