Решение № 139 от 23.11.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Велико Търново, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500339 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на Окръжен съд Велико Търново Гаранционен фонд София е осъден да заплати на К. Р. Р. сумата 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на дядо му Т. Д., настъпила от пътнотранспортно произшествие на 8.10.2016 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано от 7.09.2018 година до окончателното му изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение са отхвърлени искът за разликата над 20 000 лева до претендираните 50 000 лева, претенцията за мораторна лихва за времето от 8.10.2016 година до 7.09.2018 година като неоснователни и недоказани.

Със същото решение Гаранционен фонд София е осъден да заплати на адвокат М.

И. сумата 1 130 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С посоченото решение Гаранционен фонд София е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 800 лева – държавна такса върху уважената част от 1 исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е постановено при участието на Б. Д. Д. като трето лице помагач на Гаранционен фонд София.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Гаранционен фонд София против Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е уважена претенцията. Във въззивната жалба се излага, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на особено близка връзка, надхвърляща обичайната житейска привързаност между дядо и внук по смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.08.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, изключителност на претърпените от ищеца болки и страдания. Първостепенният съд при постановяване на решението не е отчел факта, че смъртта на Т. Д. не е променила съществено живота и бита на ищеца. От събраните гласни доказателства и липса на конкретни факти от действителността, също не може да се направи категоричен извод за съществуващата необичайно близка връзка между ищеца и пострадалия. Изтъква се, че Окръжен съд Велико Търново неправилно е тълкувал разпоредбата на § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането – към датата на пътнотранспортното произшествие – 8.10.2016 година, К. Р. Р. не е попадал в кръга на посочените от Върховния касационен съд лица, на които следва да се дължи обезщетение. Нарушен е принципът на справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задължението и договорите; обезщетение в размер на 5 000 лева е напълно достатъчно да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Развити са подробни съображения в жалбата. Проследяват са промените на нивата на застрахователно покритие, минималната работна заплата за страната, цитирана е съдебна практика по сходни случаи.

Направено е искане да се отмени Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан; алтернативно – при извод за дължимост на обезщетение от Гаранционния фонд, решението да се отмени за сумата над 5 000 лева. Претендират се направените по делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от К.

Р. Р., Б. Д. Д. – трето лице помагач на Гаранционен фонд София.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на Гаранционния фонд поддържа жалбата.

Пред Апелативен съд Велико Търново адвокат М. И. – пълномощник на К. Р. Р., оспорва жалбата.

Пред въззивната инстанция третото лице помагач Б. Д. Д. изразява становище да 2 не се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на ищеца по делото.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по Гражданско дело № 305/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявен от К. Р. Р., представляван от адвокат М. И., против Гаранционен фонд София частичен иск с посочено правно основание чл. 557, ал. 1, точка 2, предложение второ, буква „а“ от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, чл.

52 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че на 8.10.2016 година, около 16.00 часа в град Горна Оряховица, на ул. „Васил Левски“ до № 2А при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320”, с рег.

№ ВТ 54 ****, собственост на Г. Н. Л., водачът Б. Д. Д., движейки се с превишена за участъка скорост, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Т. Г. Д. С действията си водачът на автомобила нарушил разпоредби от Закона за движението по пътищата. С Присъда № 4/5.01.2017 година на Окръжен съд Велико Търново, изменена с Решение № 157/22.08.2017 година на Върховен касационен съд на Република България, влязла в сила на 22.08.2017 година, подсъдимият Б.

Д. Д. е признат за виновен за извършеното престъпление и му е наложено наказание лишаване от свобода за четири години и осем месеца, лишен е от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем години.

К. Р. Р. е внук на починалия. Отношенията между тях били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Те имали много силна емоционална връзка, дори по-силна от тази с биологичните родители. К. Р. Р. приемал дядо си като „втори“ баща. Той бил достоен пример за него през целия му съзнателен живот, давал му много ценни житейски съвети, изградил го е като личност, благодарение на доброто възпитание, което му осигурил. К. Р. Р. получавал от дядо си подкрепа за всяко едно препятствие в своя живот. Мъката и болката са нестихващи за него и към момента.

Към датата на пътнотранспортното произшествие за лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320”, с рег. № ВТ 54 ****, управляван от виновния водач Б. Д. Д., не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което ищецът предявил съобразно чл. 380 от Кодекса за застраховането писмена претенция пред Гаранционен фонд София за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд София да заплати на К. Р. Р. сумата 50 000 лева (частичен иск от 100 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие смъртта на дядо му Т. Г. Д. лихва върху обезщетението от датата на непозволеното 3 увреждане – 8.10.2016 година, до окончателното изплащане на сумата; да присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Гаранционен фонд град София, с който оспорва претенцията по основание и размер – не се установява между починалия и ищеца да е имало дълбока емоционална връзка, претърпените болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка; изтъква се, че обезщетението съобразно § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането се определя в размер на 5 000 лева; оспорва началния момент на дължимост на законната лихва върху обезщетението; прави искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за конституиране като трето лице помагач на Гаранционния фонд на виновния водач за процесното пътнотранспортно произшествие –- Б. Д. Д..

С Определение от 30.06.2020 година като трето лице помагач на Гаранционния фонд е конституиран Б. Д. Д. на основание чл. 219 от ГПК.

Пред първата инстанция адвокат Н. И. – пълномощник на Гаранционния фонд, с писмено становище оспорва иска.

Третото лице помагач Б. Д. Д. не се е явил в съдебно заседание пред Окръжен съд Велико Търново и не е изразил становище по претенцията.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от К. Р. Р. против Гаранционен фонд София частичен иск е с правно основание чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“, във връзка с чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането.

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка, или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането).

С Присъда № 4/5.01.2017 година по НОХД № 519/2016 година на Окръжен съд Велико Търново, изменена с Решение № 157/22.08.2017 година по наказателно дело № 4

464/2017 година на Върховен касационен съд на Република България, влязла в сила на 22.08.2017 година, подсъдимият Б. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 8.10.2016 година около 16.00 часа в гр. Горна Оряховица, на ул. „Васил Левски“ до номер 2А, при управление на лек автомобил „Mercedes CLS 320“, с рег. № ВТ 54 ****, собственост на Г. Н.

Л., движейки се със скорост от 99,8 километра в час, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1; чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Г. Д. деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „б“, във връзка с ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342 от НК, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и чл.

119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – на 8.10.2016 година водачът на лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛС 320”, с рег. № ВТ 54 **** – Б. Д. Д., виновно причинил пътнотранспортното произшествие, в резултат на което настъпила смъртта на Т. Г. Д.

Ищецът К. Р. Р. е внук на починалия Т. Г. Д.

Безспорно е, че към момента на пътнотранспортното произшествие за лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320”, с рег. № ВТ 54 ****, управляван от Б. Д. Д., не е имало договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

К. Р. Р. е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред Гаранционния фонд (вх. № 24-01-701/7.09.2018 година) в съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането, по която е постановен отказ (Писмо с изх. № 24-01-701/13.09.2018 година на Гаранционния фонд).