Определение № 2101 от 28.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2101 гр. Варна, 28.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500932 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище гр. София, чрез адв. Х. М., САК, срещу определение №3624/27.03.2024г., постановено по гр.д.№16619/2022г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №3624/27.03.2024г.в частта на разноските, присъдени по реда на чл.38, ал.1 от ЗА. Сочи се в жалбата, че не са налице предпоставките за оказване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като ищцата не е материално затруднено лице, регистрирана е като едноличен търговец и получава трудово възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна е постъпил отговор на частната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като се сочи, че преценката дали да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв. предвижда правото на адвокатско възнаграждение на адвоката в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, в съответствие с изхода от спора и в определен от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Съгласно константната практика на ВКС, 1 която настоящият състав споделя, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда н а чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да бъде представен договор за правна помощ, в който да е посочено, че се оказва безплатна правна помощ от адвокат на конкретно основание. Съдът няма задължение да следи в производството по делото за наличието или липсата на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за оказване на безплатна правна помощ.

Дори да се възприеме разбирането, че насрещната страна разполага с процесуалната възможност да оспори предпоставките за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК, в случая в хода на производството пред ВРС насрещната страна не е въвела възражение в този смисъл, нито е представила доказателства, опровергаващи основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., поради което съдът не следва да преценява валидността на сключения между въззиваемия и адвокатското дружество договор за правна защита. /определение № 665 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2467/2018 г., II т. о., ТК, определение № 1738 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2023 г., II г. о., ГК, определение № 261 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 934/2019 г., I т. о., ТК / Възражение за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. е релевирано едва с настоящата частна жалба, при вече реализирана правна услуга. Освен това за установяване на твърденията си, че ищцата не е материално затруднено лице, жалбоподателят не е ангажирал убедителни доказателства, доколкото самото наличие на регистриран едноличен търговец не води до извод за реализиране на доходи, а ангажираните данни за трудово възнаграждение, освен че не касаят периода на водене на производството, са в размер, от който след евентуално заплащане на минимално адвокатско възнаграждение би останала сума под линията на бедност за 2023г.

С оглед на горните съображения съдът намира, че следва да бъде потвърдено определението с правно основание чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на присъдените разноски за адв. възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3624/27.03.2024г., постановено по гр.д.

№16619/2022г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №3624/27.03.2024г.в частта на разноските, присъдени по реда на чл.38, ал.1 от ЗА..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3