Акт от 23.01.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е №990

23.01.2020г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Съдия: ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Йорданка Попова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№1145 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано по реда на чл.156 и сл. от

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и по жалба от С.К.М. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002617008135-091-001 от 17.07.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №607/22.10.2018г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че РА е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на фактите и издаден в противоречие със събраните доказателства, поради което се иска да бъде отменен изцяло, като бъдат присъдени и разноските. Жалбоподателят счита, че при извършената ревизия не била зачетена първоначално декларираната разполагаема сума - към 01.01.2012г., в размер на 95 000,00 лева, състояща се от лични спестявания на майката на жалбоподателя, които били предоставени на самия жалбоподател и за което имало приложена писмена декларация. Като се обосновали с липса на доказателства за притежание на тази сума и съставен РА №20161402465/18.07.2014г., издадена на М.

М., за целите на ревизията били зачетени само 5000,00 лева. Излагат се доводи, че не са кредитирани изисканите доказателства от М., както и не е отчетено, че осъществяваната финансова помощ между майка и син през годините е житейски оправдана. Изводите на проверяващите били основани на информационни масиви и били интерпретирани по начин, неподкрепен с доказателства. Съдебната практика на ВАС била в посока да се приеме, че лицето разполага с определена сума, която била спестявания от предходни години по данни на статистиката в рамките на разумен период от 5 години. Сочи се още, че установените превишения на разходи били обусловени от плащания по договори за лизинг, касаещи покупка на три МПС, но два от автомобилите станали собственост на ООД БУЛГРЕЙН ТРАНС непосредствено след изплащането и предвид предходно предоставени средства от 90 000,00 лева. Третият автомобил бил продаден на Г. К.. При извършената проверка на посоченото дружество бил предоставен договор за заем от 17.01.2014г. за 90 000,00 лева, като паричните средства били получени през януари-февруари 2013г. на шест равни части от по 15 000,00 лева, за което били издадени РКО. Произходът на средствата бил обоснован с предходно получен заем в размер на 110 000,00 лева със заемодател ООД СМРМ Т-ИНВЕСТ. При извършената насрещна проверка това дружество не е открито, като в обобщение било прието, че не е разполагало с парични средства, които да предостави, а процесните МПС били закупени с лични средства. При проверката на ООД БУЛГРЕЙН ТРАНС била установена кореспондираща сметка 421 – задължения към персонал, която не била относима към заемните средства. Така не били зачетени договора и РКО, документиращи заема, като било прието, че са документи съставени за целите на ревизионното производство. Тези документи не били оспорени относно тяхната автентичност и истинност, а възражението на проверяващите следвало да се отнася единствено към датата на документите, тъй като се твърдяло, че били новосъздадени. Документите обаче кореспондирали с извършените покупки на МПС и счетоводните регистри, поради което следвало да се цени тяхната доказателствена сила. Подходът на проверяващите бил непоследователен и едностранчив. Не били установени други обстоятелства или доказателства, които да противоречат или навеждат доводи или формиране на изводи – всички документи си кореспондирали и следвало да се цени доказателствата им сила. Прието като приход било единствено сумата от 2000,00 лева, посочена в договора за продажба с Г. К., която не била открита на декларирания адрес. С този договор за продажба не се установявали конкретно платени суми, а единствено се удостоверявало настъпилото разпоредително действие с движимото имущество. Не било логично да се продаде МПС на цена десетократно по-ниска от покупната при времеви интервал от година между покупката и продажбата. Посочва се, че действието на чл.124, ал.2 от ДОПК не следвало да се абсолютизира така, че да доведе до дерогиране на основни правила на данъчния процес. На трето място, жалбоподателят сочи, че установените превишавания били обусловени от сключени договори за продажба на дружествени дялове. Но това били разпоредителни сделки, които не установявали конкретно платени суми за придобиване им. При продажбата от ООД СОРТОВИ СЕМЕНА за 31 900,00 лева липсвали доказателства за плащане по банков път и така неправилно се увеличила разходната част. Така не можело да се приеме, че тези средства били платени лично от жалбоподателя. Другата страна по сделката – ЕООД ФОРС – 06 не представили обяснения и това не следвало да бъде тълкувано във вреда на жалбоподателя. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде отменен изцяло Ревизионен акт №Р-16002617008135-091-001 от 17.07.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №607/22.10.2018г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика П. при ЦУ на НАП, като бъдат присъдени на жалбоподателя направените в настоящото производство разноски.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.

Като разгледа жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002617008135-091-001 от 17.07.2018г. е издаден от Главен инспектор по приходите и Началник на сектор при ТД на НАП П. и е обжалван пред съда, в частта му, с която е установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ относно период 01.01.2012г. – 31.12.2016г., като в останалата си част актът е влязъл в сила, тъй като не е обжалван. Издаденият РА №П-16002618142010-003-001/09.08.2018г. за поправка на РА е относно размер на ЗО и ДЗПО-УПФ лихви за периоди 2013г. и 2014г. РА е съобщен на жалбоподателя и обжалван по административен ред с жалба вх.№94-00-6664/16.08.2018г. С Решение №607/22.10.2018г.

Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2012г. главница – 287,27 лева и лихва 152,11 лева; за 2013г. – главница 2999,16 лева и лихва 1283,38 лева; за 2014г. – главница 6 111,60 лева и лихва 1994,23 лева; за 2015г. – главница 2 348,23 лева и лихва 527,13 лева, за 2016г. – главница 5896,30 лева и лихва 725,63 лева или главница в общ размер на 17 642,56 лева и лихва в общ размер на 4 682,48 лева. Решението на Директор на Дирекция ОДОП П. при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 02.11.2018г. – л.1063 от делото, поради което с подаване на жалбата на 16.11.2018г., е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002617008135-020-001 от

22.11.2017г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП П., последващо изменена след искания за продължаване на срока от 26.02.2018г. и от 26.03.2018г., като обхваща установяване на задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се; здравно осигуряване за самоосигуряващи се; универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, като за всеки вид задължение периодът е от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия 16002617008135-020-003 от 26.03.2018г. за ревизионното производство е определен срок за приключване до 30.04.2018г., като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция /Заповед №РД-09-1/03.01.2017г./, и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия /Заповед №Р16002617008135-020-001/22.11.2017г. Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16002617008135-092-001/15.05.2018г., който е връчен на 21.05.2018г., а срещу него е подадено възражение на 04.06.2018г. След съставянето на РД и обсъждане на възражението е издаден Ревизионен акт №Р-16002617008135-091-001/17.07.2018г., който е връчен на 02.08.2018г. Същият, поправен с РА за поправка от 09.08.2018г., е обжалван пред Директор Дирекция ОДОП Пловдив с жалба вх.№94-00-6664/16.08.2018г., като с Решение №607 от 22.10.2018г. е потвърден РА за допълнително установените задължения по ЗДДФЛ и съответните лихви за просрочие.

Ревизията обхваща периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г., като между страните няма спор, че С.К.М. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. Няма спор между страните, че през ревизираните периоди лицето не е подавало декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, бил е в трудовоправни отношения, извършил е разходи във връзка с купуване на апартамент, платени с банков кредит, а също и разходи за закупуване на МПС и сключил три договора за финансов лизинг, съдружник е или участник в капитала на шест търговски дружества. Основните спорни моменти са относно формирането на начално салдо към 01.01.2012г. с предоставена от майката на жалбоподателя сума от 95 000,00 лева, относно предоставена в заем от ООД Булгрейн Транс сума в размер на 90 000,00 лева, както и дали следва да бъдат включени в паричния поток суми като разходи за покупка на дружествени дялове.

При извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол №П-16002617019343-073-001/19.10.2017г.

– л.200, т.1, и присъединена към ревизионното производство с Протокол №1350376/12.04.2018г. – л.198, т.1, както и от декларация от 26.05.2017г., подписана от С.К., се установява, че посоченият е декларирал към 01.01.2011г. като начално салдо 5000,00 лева, не са декларирани заемни средства, както и дарени, а само договор за кредит за текущо потребление и договор за жилищен кредит, посочени са притежавани финансови активи в две дружества, както и притежавани недвижими имоти и МПС.

Представени са доказателства относно декларираното от проверяваното лице.

В хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, извършени са насрещни проверки на дружествата СМРМ – Т Инвест Ентерпрайсис ООД и на Ем Си Карго ООД, както и са изискани документи и писмени обяснения от трети лица. Извършени са още проверки в информационни масиви в данъчното досие и са присъединени документи, както и съставени протоколи.

Анализирайки всички факти и обстоятелства, органите по приходите направили извод, че съществува несъответствие между декларирани брутни доходи и извършените разходи, като са налице основания, водещи до установяване на допълнителни данъци, както и че са налице следните факти и обстоятелства: по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК – не е подадена декларация до започването на ревизията; по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи; по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период. Поради това и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на С.К.М. е връчено Уведомление №Р-16002617008135-113-001/30.03.2018г. – л.176, т.1, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Едновременно с това до него е отправено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице – ИПДПОЗЛ №Р-16002617008135-040-003 от 30.03.2018г. /л.702-705, т.2/, с което на основание чл.124, ал.3 от ДОПК е изискано попълването на декларация относно имуществено състояние за ревизирания период.