Решение № 143 от 20.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Велико Търново, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000121 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение №54 от 06.12.2022г., постановено по т.д. №60/2021г., Окръжен съд-Габрово е осъдил на основание чл.432 от КЗ във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД Застрахователно акционерно дружество А. Б.София да заплати на К. И. К.ов от гр.Габрово сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради смъртта на сина му Т. К. К., настъпила на 29.08.2016г. вследствие на пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва, считано от 12.03.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 8 755,56 лева – мораторна лихва за периода 12.03.2020г.-09.04.2021г., дължима върху изплатеното обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя преди завеждане на исковата молба, както и сумата от 534,44 лева-претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума считано от датата на заплащане – 01.09.2016г. до датата на подаване на исковата молба – 24.08.2022г.

Отхвърлен е предявеният иск от К. И. К.ов от гр.Габрово против ЗАД А.

България-гр.София, с правно основание чл.432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, със същия произход, за разликата над 20 000 лева до пълната претендирана сума от 70 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Габровският окръжен съд е осъдил ЗАД А. България-гр.София да 1 заплати на М. К. К. от гр.Габрово сумата от 523,44 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие смъртта на брат й Т. К. К. при ПТП на 29.08.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2016г. – датата на заплащане до 24.08.2022г. – датата на подаване на исковата молба. Отхвърлен е предявеният иск от М. К. К. против ЗАД А.

България-гр.София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 100 000 лева, вследствие смъртта на брат й Т. К. при ПТП на 29.08.2016г., като неоснователен и недоказан. Осъдено е ЗАД А.

България-гр.София да заплати на М. К. К. сумата от 18,75 лева, разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдени са К. И. К.ов и М. К. К. да заплатят на ЗАД А. България-гр.София сумата от 875,98 лева, направени разноски по делото в първата инстанция. Осъдено е ЗАД А. България-гр.София да заплати държавна такса в размер на сумата 1 191,93 лева върху уважения иск, както и сумата от 800 лева, заплатено възнаграждение на вещи лица, по сметката на Габровския окръжен съд.

С решение №16 от 22.03.2023г. по т.д. №60/2021г. Окръжен съдГаброво на основание чл.247 от ГПК допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №54 като на ред 7, 8, 19 и 20 вместо 523,44 лева да се чете 1 042,70 лева.

С определение №36 от 23.03.2023г. по т.д. №60/2021г. Габровският окръжен съд по реда на чл.248 от ГПК е изменил решение №54 в частта за разноските, като е осъдил ЗАД А. България-гр.София да заплати на М.

К. К. сумата от 18,59 лева, разноски за адвокатско възнаграждение и е оставил без уважение искането на адвокат Ю. Г., в качеството му на процесуален представител на К. К.ов, с което се иска изменение на решение №54 в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Постъпила е въззивна жалба вх.№346/27.01.2022г., подадена от адвокат Ю. Г., като процесуален представител на ищците К. К.ов и М. К., с която заявява че обжалва решение №54 частично, в следните негови части: в частта с която е отхвърлена молбата на М. К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Т. К. при ПТП до размер на сумата от 25 000 лева и в частта с която на двамата ищци са присъдени имуществени вреди само в размер на по 523,44 лева за всеки един от тях, вместо претендираните по 1 042,72 лева, както и в частта за разноските.

Адвокат Г. моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, а на двамата ищци също да бъдат присъдени направените от тях разноски в пълен размер.

Жалба с идентично съдържание, от същия подател, е постъпила по делото на 31.01.2023г., като е входирана с вх.№392.

Предмет на жалбата е отхвърлителната част на първоинстанционното решение.

Навежда довод, че ищцата била доказала много добри и изключително 2 близки отношения между нея и загиналия при ПТП-то неин брат, като същият приемал децата на сестра си като собствени, общували са по телефоните почти всеки ден, гостували са си по празниците и през лятото, изобщо били доказани по делото голяма привързаност и уважение между ищцата и нейният брат, били доказани отношения между тях на сърдечности топлота. Вещото лице Апостолова по назначената съдебно психологично психиатрична експертиза установявала, че връзката между брат и сестра е постоянна, трайна, дълбока и емоционална, че в семейството вуйчото се явява един вид заместител на бащата, основна опра на самотната майка.

Счита, че М. К. и починалият се създали трайна, продължителна, емоционална връзка, особено близка и трайна, която излиза извън обхвата на обичайните такива между брат и сестра.

Разпитаните свидетели установявали, че бащата К. К. много тежко преживял загубата на сина си, коренно променил начина си на живот и това продължава и в момента. Това обстоятелство се потвърждавало и от съдебно психологично психиатричната експертиза.

Болките и страданията, които е търпяла и търпи ищцата, същата оценява във въззивната си жалба в размер на 25 000 лева, в какъвто размер моли Апелативният съд да уважи исковата й претенция за неимуществени вреди.

Ищецът претендира за присъждане на общо 70 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие загубата на сина му при процесното ПТП, поради което моли да му бъдат присъдени още 50 000 лева, извън присъдените от Окръжния съд 20 000 лева и доброволно заплатените от застрахователя 80 000 лева като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивниците молят Апелативният съд да им присъди по 1042,70 лева на всеки един от двамата, вместо по 523,44 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, за което са подали молба по чл.247 от ГПК и с решение №16 от 22.03.2023г. по т.д.№60/2021г. Габровският окръжен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в основното си решение №54 като в диспозитива да се чете, че се осъжда Застрахователното дружество да заплати на К. К.ов и на М. К. по 1042,70 лева на всеки един от двамата обезщетение за имуществени вреди, вместо първоначално посочените по 523,44 лева.

Въззивниците молят за коригиране на определението по чл.248 от ГПК и на решение №54 в частта за разноските, включително да бъде присъдено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адвокат Ю. Г., редовно упълномощен и осъществил правна помощ и съдействие безплатно, поради материални затруднения на ищците.

Въззиваемият ответник З. А. Б.-гр.София, чрез юрисконсулт М. А., в писмен отговор, оспорва изцяло въззивната жалба и моли Апелативният съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

3

Постъпила е въззивна частна жалба вх.№1355/18.04.2023г. от адвокат Ю. Г. срещу определение №36.

Въззивникът моли следното: 1.съобразно приетото в решение №16 за поправка на ОФГ Апелативният съд да намали сумата от 875,98 лева, която ищците са осъдени да заплатят на ответника като разноски за първа инстанция; 2.Апелативният съд да присъди направените от К. К.ов разноски в първа инстанция по исковете за имуществени вреди и направените от М. К. разноски за имуществени и неимуществени вреди в първа инстанция; 3.да уважи иска за неимуществени вреди предявен от М. К. в размер на 25 000 лева, заедно със законната лихва от 29.08.2016г.; както и да присъди всички направени от тях разноски в първа инстанция и 4.да отмени определение №36, с което е отказано да се присъди адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Ю. Г..

Постъпила е и идентична въззивна частна жалба от адвокат Ю. Г. срещу определение №36 с вх.№1356/18.04.2023г.

Не е постъпил писмен отговор на въззивната частна жалба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците адвокат Ю. Г. поддържа изцяло жалбите по изложените в тях съображения.

Въззиваемият ЗАД А. България-гр.София, чрез юрисконсулт М.

А., поддържа отговора, оспорва изцяло жалбите, развива съображения че определеното обезщетение за неимуществени вреди на ищеца-баща е справедливото такова, както и че в случая не била доказана трайна емоционална връзка между ищцата-сестра и загиналия брат, която да е изключителна по своя характер, поради което правилно Окръжният съд бил отхвърлил иска й за неимуществени вреди.

Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба и въззивната частна жалба са допустими, като подадени от страна по делото, при наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение и конкретното съдебно определение, насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт и са подадени в срок.

Във връзка с преценка на основателността на въззивната жалба Въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба, допълнителната искова молба, отговора по чл.131 ГПК и допълнителния отговор, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, 4

Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е писмено, подписано е и е разбираемо.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

При тази проверка Апелативният съд намира за установено по делото от фактическа страна следното.

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение същата следва да бъде посочена накратко по следния начин.

На 29.08.2016г. при пътно транспортно произшествие, в близост до гр.Обзор, Бургаска област, е загинал наследодателят на ищците Т. К. К., който е управлявал лекотоварен автомобил, но виновен за пътния инцидент е само и изключително водачът на другия лек автомобил Мерцедес В. Й. Д.

Противоправното поведение на водача Д. се установява с влязлата в сила присъда по НОХД №143/2020г. на Окръжен съд-Бургас, с която подсъдимият В. Д. е признат за виновен в това, че на 29.08.2016г. на главен път Бургас-Варна, при управление на лек автомобил Мерцедес МЛ Блутек Матик, с рег.№В 43****, нарушил правилата за движение – навлязъл в насрещното пътно платно – и допуснал ПТП с лекотоварен автомобил Пежо Партнер, с рег. №В 72****, собственост на Акватек ЕООД-гр.Варна, управляван от Т. К. К., като причинил смъртта на последния, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.В от НК във връзка с чл.16 ал.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, което наказание с решение от 22.01.2021г. по ВНОХД №267/2020г. на Бургаски апелативен съд е отложено за изтърпяване по реда на чл.66 от НК в 3годишен изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 03.06.2021г., на която дата Върховният касационен съд с решението си по касационно наказателно общ характер дела е потвърдил решението на Бургаския апелативен съд.