Решение № 151 от 28.11.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Разград, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно наказателно дело № 20253330200304 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Х. Г. И. от гр. Р, против НП № 25-1873000191/31.03.2025г. на Началник сектор към ОД МВР- Разград, РУ- Разград, с което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия закон и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл. 103 от същия закон.

Жалбата е бланкетна и в нея сочи, че не е съгласен с НП и наложените наказания, като моли НП да бъде отменено изцяло с присъждане на разноски.

Счита, че НП е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон, като оспорва направените фактически констатации без конкретика. В с.з. процесуалният му представител- адв. В. заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, моли за отмяна на НП, като претендира и разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началник сектор към ОД МВР- Разград, РУ- Разград, редовно призовани, не се явява представител и не заявява становище по НП и жалбата. В придружителното писмо до съда се прави искане за потвърждаване на НП.

Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 1072109 от 13.03.2025г., съставен срещу жалбоподателя за това, че „на 13.03.2025г. около 10:13ч. в с. Осенец по ул. Девети септември до дом номер 48, в посока гр.

Разград, управлява товарен автомобил Фолксваген Транспортер с рег. № Р****КН, собственост на Лукс строй ООД, БУЛ 206030027, като извършва 1 следните нарушения: 1. При изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка и създава опасност за останалите участници в движението; 2. Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган и продължава движението си в посока гр. Разград, с което виновно е нарушил: 1.

Чл. 6, т. 2 при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка, опасност, от ЗДвП; 2. Чл. 103 не спира платно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, от ЗДвП“.

Обстоятелствата по акта са изложени и в самото НП, поради което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на И. е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушението на чл. 6, т. 1 от същия закон и на основание чл. 175, ал. 1, т.

4 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец, за нарушението на чл. 103 от същия закон.

Към преписката е приложена и справка за нарушител/водач, а допълнително е представена заповед за определяне на компетентни лица.

По делото са разпитани свидетелите Д. /актосъставител/, Д., П. и И..

Първите двама заявяват, че на процесната дата са се прибирали от гр. Разград към гр. Цар Калоян, при което в село Осенец, в края на селото, в близост до спирката вдясно, забелязали, че отгоре в посока Р-Разград се движи товарен автомобил Фолксваген, който предприел изпреварване, при наличие на пътна маркировка, забраняваща това, като същевременно в посока към Р също се движел автомобил. Когато предприел изпреварването пътя е трилентов, като е разрешено изпреварването в посока Р където са две ленти, а след това пътя в селото е две ленти и пак е забранено изпреварването, тъй като маркировката е непрекъсната линия. Има маркировка забраняваща изпреварването и по този начин създава опасност. Виждайки това св. Д. спрял служебния автомобил на спирката, взел стоп-палката и посочил ясен сигнал за спиране на товарния автомобил, но той не спрял и продължил. Двамата свидетели били с полицейски автомобил, с униформа. След това св. Д. се качил отново в служебния автомобил, направили обратен завой е поели в посоката на товарния автомобил, но последния го нямало, въпреки добрата видимост до бензиностанция Шел. Завили на ляво и влезли в с. Осенец и обикаляли да го търсят, подали светлинен и звуков сигнал, като спрели пред товарния автомобил, при което той спрял. Извършили проверка и установили водача, който се казвал Х., на въпроса защо е избягал, той не отговорил. Св. Д. извикал и други колеги, които да му извършат проверка за алкохол и наркотици, които излезли отрицателни. Обяснил на водача, че ще му състави акт за констатираните две нарушения- за неправилно изпреварване и за това, че не спира най-вдясно, където му е посочил.

Св. П. и св. И. заявяват, че на процесната дата били извикани в с.

Осенец за съдействие на колегите им Д. и Д., за да тестват водач д техническо средство Дръг тест 5000. Когато пристигнали, колегите им били там с водача на автомобила, като след извършване на проверката тестът излязъл отрицателен и те се прибрали. Доколкото разбрал от колегите, водачът не бил спрял на подаден сигнал.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че при 2 издаване на АУАН и НП са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма, но не и съдържание. Констатираното нарушение не е индивидуализирано по място и време, като не е описано конкретното извършеното от обективна страна от жалбоподателя.

От описаното в АУАН и НП като място и време на извършване се сочи с. Осенец, ул. Девети септември до дом 48, но от показанията на свидетелите Д. /актосъставител/ и Д. става ясно, че изпреварването, което е дало повод на св. Д. да спре товарния автомобил е и започнало и е довършено извън населеното място /след табелата за край на с. Осенец по отношение на тях, а по отношение на жалбоподателя преди табелата за начало на с. Осенец/, където пътя е трилентов – две ленти за пътуващите в посока гр. Р /разделени с прекъсната линия, където е разрешено изпреварването/ и една лента за пътуващите към гр. Разград, разделена от другите две с непрекъсната бяла линия, забраняваща изпреварването.

Следователно, в случая описаното място на извършване на нарушението не отговаря на действителното място на извършването му.

На второ място, липсва каквото и да е било описание на конкретно извършено от жалбоподателя нарушение, както по отношение на първото, така и по отношение на второто такова. Липсват изложени факти, а както в АУАН, така и в НП нарушенията са описани с дадените в закона формулировки. Използвани са единствено и само правните понятия формулирани в конкретната правна норма като състав на нарушение, но не и конкретните действия /факти/, които жалбоподателя като водач на товарен автомобил е извършил и които могат да бъдат подведени под съответната правна норма. В случая се установява, че същият е предприел изпреварване, при наличието на маркировка с бяла непрекъсната линия, забраняваща изпреварването, като по този начин е създал опасност за движещите се в обратна посока автомобили /автомобил/. А по отношение на второто, че въпреки подадения от св. Д. сигнал със стоп палка, не е спрял на посоченото от него място, или в най-дясната част на пътното платно, а е избягал и впоследствие установен в с. Осенец на съответната улица.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

Като не е съобразил тези обстоятелства, АНО е издал едно незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.

По силата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производства пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

В АПК въпросът за разноските е третиран в чл. 12, ал. 3 според която по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс. В чл. 143, ал. 1 е регламентиран случая, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт - тогава държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата 3 е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като според ал. 2 на същия член съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Съгласно константната съдебна практика, за да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът не разполага с финансова възможност да я заплати.

Следователно в случая съдът следва да определи размера на адвокатското възнаграждение.

Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 18, ал. 2, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а чл. 7, ал. 2, т. 1, сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 400 лв. Ето защо процесуалния представител на жалбоподателя има право на сума в размер на 400 лв. – възнаграждение за безплатно представителство.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 25-1873000191/31.03.2025г. на Началник сектор към ОД МВР- Разград, РУ- Разград, с което на Х. Г. И. от гр. Р, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия закон и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.

103 от същия закон.

ОСЪЖДА ОД МВР – Разград ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. от АК- Р сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за съдебни разноски, явяващи се платено адвокатско възнаграждение.