Решение № 216 от 08.08.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Кюстендил, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500014 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№10880/27.10.2023г., подадена от Агенция „Митници“, с адрес: гр.София, ул.„Г.С.Раковски“ №47, чрез процесуалния представител по пълномощие главен юрисконсулт Д. Й., насочена срещу решение №927 от 09.10.2023г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№1127/2023г. по описа на съда.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Агенция „Митници“ против В. Н. В., с ЕГН ********** от с.С., обл.К., искове да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата от 3 900.00 лева, представляваща договорна неустойка по Договор за базов курс за обучение в Агенция “Митници“ с рег.№32-200882/17.06.2022г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от 08.04.2023г. до датата на завеждане на исковата претенция и законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение ищецът Агенция „Митници“ е осъден да заплати на В. Н. В. сумата от 700.00 лева, представляваща сторените от последната разноски по воденето на делото.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт поради неговата незаконосъобразност, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, и необоснованост. Счита, че районният съд не е обсъдил всички представени по делото 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и неправилно е възприел фактическата обстановка по делото.

С въззивната жалба се преповтарят изложените в исковата молба фактически твърдения. Подчертава се, че служебното правоотношение на В. е прекратено на основание чл.12 ал.1 от ЗДСл, като се поддържа, че доколкото в случая били налице и двете предпоставки на цитираната разпоредба, административният орган използвал предоставената му от закона възможност да прекрати служебното правоотношение без предизвестие и мотивиране на акта си, при същевременно спазване формата на акта по чл.108 от ЗДСл. Аргументира се, че преценката по чл.12 ал.1 от ЗДСл е по целесъобразност, а единственото поставено от закона изискване е тя да бъде извършена в рамките на едногодишния срок от встъпване в длъжност, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, като това въз основа на какви факти и обстоятелства органът по назначаване е направил преценката за прекратяване на служебното правоотношение, не е предмет на контрол за законосъобразност на заповедта, издадена при упражняване на правото по чл.12 ал.1 от ЗДСл. Възразява се като неправилен срещу довода на решаващия състав, че ищецът сам се отказал от възможността /интереса си/ да ползва занапред качествата на ответника. Допълва се, че договорът за обучение е сключен на самостоятелно и различно правно основание от основанието, на което възниква служебното правоотношение, като се сочи, че с подписването на процесния договор №32200882/17.06.2022г. и по-конкретно, с клаузите на чл.7 ал.1 т.2 б.„а“ и чл.7 ал.3 т.1, ответницата изрично договорила заплащане на неустойка в случай на прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.12 ал.1 от ЗДСл.Навежда съображения за неправилност и необоснованост на извода на съда, че договорената неустойка при прекратяване по чл.12 от ЗДСл противоречи на чл.35 ал.5 ЗДСл и добрите нрави, тъй като същият не отчита различното естество на двете задължения. Сочи, че целта на разпоредбата на чл.35 ал.3 изр. последно от ЗДСл е работата в определения по чл.35 ал.3 изр. първо от ЗДСл срок при съответния работодател след успешно повишаване на квалификацията, да компенсира разходите за обучение, т.е. максималният размер на сумата, подлежаща на възстановяване е нормативно определен. Твърди, че в случая страните освен в служебно правоотношение, се намират в облигационна връзка на основание сключения договор за обучение, респ. при неизпълнение приложими за правилата на ЗЗД, като задължението за възстановяване на разходи за обучение при неизпълнение на задължението за полагане на труд в уговорения срок съдържа белезите на неустойката по чл.92 от ЗЗД. Позовава се на съдебна практика, обективирана в цитирани съдебни решения, в подкрепа на твърденията си.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение на КнРС и уважаване на предявените искове. Претендират се разноските в производството за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. Н. В., чрез пълномощника й адв.Н. Л., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Оспорва като бланкетно твърдението на въззивника за наличие на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и че съдът е възприел неправилно фактическата обстановка.

Не оспорва, че служебното правоотношение е прекратено на основание чл.12 ал.1 от ЗДСл, като подчертава, че прекратяването е настъпило единствено и само по желание на органа по назначаване, а не по инициатива или вина на В.. Подробно се аргументира, че не са налице предпоставките за реализиране отговорността на същата по смисъла на чл.5 т.3 вр. чл.7 ал.1 т.3 б.“а“ от Договора за обучение, доколкото прекратителното основание на чл.12 ал.1 от ЗДСл не попада в материалния обхват на чл.35 ал.5 от ЗДСл, приложим към случая и 2 изброяващ изрично хипотезите, в които се дължи неустойка от обучаемия. Акцентира, че в случая В. е била изправена пред обективна и пълна невъзможност да изпълни задължението си по чл.5 ал.3 от Договора, респ. не е налице виновно поведение от нейна страна. Възразява срещу твърдението, че задължението за възстановяване на разходите, уговорено в чл.7 ал.3 т.1 от договора изпълнява функциите на неустойка. Позовава се на разпоредбата на чл.81 ал.1 от ЗЗД, и подчертава, че поведението на В. не се характеризира нито с вина, нито с недобросъвестност, доколкото тя е имала готовност и желание да продължи да работи за ищцовата агенция, но е била препятствана на престира труда си поради прекратяването.

Счита претендираната неустойка за недължима, а допускане на противното приема за злоупотреба с право. Аргументира се, че разпоредбата на чл.7 ал.3 т.1, предл. първо от договора пряко противоречи на императивната норма на чл.35 ал.5 от ЗДСл, респ. същата е нищожна. Допълва, че клаузата е нищожна и по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, доколкото нарушава принципите за добросъвестност и справедливост, създавайки предпоставки за несправедливо облагодетелстване от Агенция „Митници“.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жа л б а е подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване, поради което същата като допустима бе приета за разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав на Кюстендилския районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение по отношение на фактическата обстановка и съществото на спора, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на КнРС.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания, които са по приложението на материалния закон, а не по установените от КнРС факти, съдът във въззивното решение дължи произнасяне по основния спорен въпрос – дължи ли ответницата по иска, въззиваема в настоящото производство, заплащане на договорна неустойка, произтичаща от прекратяването на служебното й правоотношение с ищеца – въззивник, на основание чл.12 от ЗДСл. и преди да изтекат три години от завършване на базовия курс на обучение.

Ищецът е претендирал присъждане на уговорената в чл.7 от договора за базов курс за обучение в Агенция „Митници“, сключен между страните на 17.06.2022г., неустойка, при осъществяване на следните две договорни хипотези: 1/ тази по чл.7 ал.1 т.3 б.„а“ от договора, а именно – при неизпълнение на задължението на обучаемия да работи в Агенция „Митници“ за период от три години след завършване на базовия курс на обучение, считано от датата, на която се е явил на финален изпит, като е работил по-малко от една година след това, и 2/ тази по чл.7 ал.3 т.1 пр.1 от договора, а именно – при прекратяване на служебното 3 правоотношение по чл.12 ал.1 от ЗДСл.

Явно е, още на база на изложените от ищеца твърдения в исковата молба, че нито една от посочените договорни хипотези няма как да се приеме за осъществена. В основата на това разбиране стоят от една страна основните принципи на правото и характеристиките на института на договорната неустойка, а от друга - осъществените в обективната действителност конкретни факти, които изначално изключват задействането на механизма на договорната отговорност на служителя - обучаем.

Няма спор, че ответницата е била назначена със заповед №439/31.03.2022г. на Директора на Агенция „Митници“ за първи път на държавна служба след проведен конкурс, считано от 01.04.2022г. и в съгласие с чл.12 от ЗДСл. за органа по назначаването е възникнало субективното потестативно право в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, да може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.

Както уместно изтъква и самият жалбоподател, преценката на органа дали да упражни това свое право е по целесъобразност, а срокът е уговорен изцяло и единствено в негова полза.

В изпълнение на предвидената в чл.35 ал.1 от ЗДСл. възможност, между органа по назначаването и държавния служител е бил сключен и договор за обучение на датата 17.06.2022г., с което между тях е възникнало паралелно на служебното и облигационно правоотношение. Основният предмет на договора за обучение е поетото задължение от страна на служителя – обучаем, да премине успешно базовия курс за обучение на митнически служители в Националния учебен център на Агенция „Митници“ и да работи в Агенцията за период от три години след завършването на курса, както и насрещното задължение на органа, наречен в договора „работодател“, да организира и проведе обучението по утвърдена програма в Националния учебен център в периода от 01.06.2022г. до 04.11.2022 г. и за негова сметка. Обучаемият се е задължил да завърши успешно базовия курс за обучение, да посещава редовно определените присъствени учебни дни и да положи успешно тестовете и изпитите, съгласно програмата на курса, както и да работи в Агенция „Митници“ за период от три години след завършване на курса.