Решение № 1325 от 27.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330107738 по описа за 2022 година

Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Н. Д. А., ЕГН **********, с адрес *****, дължи на ищеца сумата от 999,43 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.05.2018 г. до 11.01.2022г., за обект, находящ се в *****, както и сумата от 137,24 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1351/27.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1078/2022 г. на Районен съд Пловдив, ІІ бр.с.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги, което се извеждало от това, че Н. Д. А. била собственик на водоснабдения обект, като в тази връзка към 26.01.2022 г. фигурирала в базата данни на ищеца като потребител с аб.№ 0101189927. Твърди се, че за процесния периода в имота на ответницата нямало поставено годно измервателно устройство, противно на нормативно установените задължения на потребителя, и отчетът на предоставените услуги се осъществявал по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ.

Изтъква се, че поставянето и подмяната на измервателните устройства в 1 имотите на потребителите е задължение на последните, което е нормативно установено и операторът не следвало да уведомява потребителя за същото. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1078/2022 г. на Районен съд Пловдив, ІІ бр.с., а издадената заповед била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Представени са писмени доказателства по описа и са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н. Д. А., чрез назначения й особен представител адв. М. Д., с който се излагат възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. По същество счита исковете за неоснователни и оспорва същите по основание и размер. По конкретно се оспорва твърдението, че ответницата е потребител на В и К услуги за процесния обект, тъй като същата не била собственик или ползвател на имота, респ. че не съществува твърдяното облигационно правоотношение. Твърди се, че не са предоставени В и К услуги до обекта, както и че процесните фактури не са издадени на база реално потребено количество вода, а за нуждите на делото. Сочи се, че „Водоснабдяване и канализация” ЕООД не е публикувало общите си условия по предвидения в закона ред и същите не обвързват ответницата. Оспорва се начина на отчитане на доставените В и К услуги, както и твърдението, че за процесния период е липсвало монтирано годно измервателно устройство, като евентуалната липса на водомер не е била констатирана по надлежен ред. В тази връзка се сочи, че наличието на водомер с № ***** е видно от представените от ответницата писмени доказателства. Оспорва се твърдението, че е задължение за потребителя да монтира измервателното устройство. Оспорва се и реда за начисляване на процесните суми за В и К услуги, като се поддържа, че не са налице предпоставките за служебно начисляване на количествата доставена вода по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ. В тази насока развива подробни съображения, вкл. и относно редовността на съставените карнети и записаното в тях. Поддържа, че счетоводството на ищцовото дружество не е водено редовно и точно, както и че представената справка за неплатени задължения не е годно писмено доказателство. Релевира възражение и за изтекла тригодишна погасителна давност досежно част от исковата претенция. Поради неоснователността на главната искова претенция ответната страна счита за неоснователна и акцесорната такава за обезщетението за забава. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1078/2022 г. на Районен съд Пловдив, ІІ бр.с. образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 1351/27.02.2022 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответницата по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответницата е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в *****, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответницата притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства в тази насока, а именно, че ответницата А. е собственик на имота или че в нейна полза е учредено вещно право на ползване. Постъпила е справка от Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив с изх.№ *******, от която е видно, че не е подавана данъчна декларация за недвижим имот, находящ се в ******.

Налице е и друга справка от Община Пловдив, Район „Северен“, от която се установява, че за същия адрес няма данни в архивите на Общината да е издавано удостоверение за търпимост или завеждана процедура за незаконно строителство. Други доказателства от ищеца във връзка с това дали ответницата е носител на вещно право на собственост или на ползване върху имота на ул. „Дилянка“ № 19 не са ангажирани. Действително, процесната партида се води на името на ответницата, което е видно и от представените карнети. Посоченото обстоятелство обаче, не е достатъчно да се приеме, че лицето е потребител на ВиК услуги по смисъл на закона и Общите условия на ищцовото дружеството, доколкото не се установява Н. А. да е собственик или ползвател на имота.

По делото също така не са събрани достатъчни по обем доказателствени материали, които да установят при условията на пълно и главно доказване, че 3 ответното дружество е отчитало коректно количеството доставена питейна вода и отведена канална вода. В тази насока са представени единствено водените карнетни листи за процесния период, които обаче се намират за изолирани и сами по себе си не могат да установят посоченото обстоятелство.

Не е ясно как се е осъществявал отчетът от инкасатора и дали отчетените количества са точно осчетоводени. Липсват и данни относно живущите в имота, което да обоснове начисляването именно на 10 куб.м. вода, т.е. за двама души.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период. В тази насока, искът като неоснователен ще се отхвърли.

Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния иск за обезщетението за забава.

Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответницата, тъй като същия не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, срещу Н. Д. А., ЕГН **********, с адрес *****, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. Д. А. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от 999,43 лева, представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.05.2018 г. до 11.01.2022г., за обект, находящ се в *****, както и сумата от 137,24 лева – мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 1078/2022 г. на Районен съд Пловдив, ІІ бр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4