Определение № 662 от 24.09.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. Перник, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500594 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частни жалби, подадени от Е. А. С., ЕГН: ********** и М. П. С., ЕГН: ********** чрез адвокат В. от САК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 645/31.03.2025г., издадена по ч. гр. дело № 1154/2025г. по описа на Районен съд – Перник в частта й за разноските, с която жалбоподателите са осъдени да заплататят на заявителя "Водоснабдяване и Канализация" ООД, гр. Перник, с ЕИК: 823073638 в условията на разделност сумата от 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателите излагат съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено. Молят окръжния съд да отмени заповедта по чл. 410 ГПК в обжалваната й част и определи по-нисък размер на адвокатското възнаграждение.

"Водоснабдяване и Канализация" ООД чрез адвокат Т. Н. е подало отговори, с които оспорва частните жалби като неоснователни и моли окръжният съд да ги остави без уважение. Излага съображения за дължимост на разноските и че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 1154/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на "Водоснабдяване и Канализация" ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. А. С. и М. П. С., което заявление е било уважено от 1 съда с разпореждане № 4706/27.03.2025 г. и въз основа на последното е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 645/31.03.2025 г., съгласно която длъжниците са осъдени да заплатят разделно на заявителя по ½ част следните суми: 390,41 лв. - главница за ползване на услугата доставка на питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 15.11.2022 г. до 09.10.2024 г., за имот, находящ се на адрес: ***, с абонатен № ***; 42,82 лв. - лихва за забава за периода от 11.02.2023 г. до 03.12.2024 г.; ведно със законната лихва за забава върху размера на главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда 24.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 25лв.– държавна такса, както и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са приложени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л. 21-27). В представения Рамков договор изрично е договорено, че възнаграждението ще се изчислява върху размера на претендираното със заявлението вземане и се дължи авансово, а в представената фактура, ведно с опис към нея, е посочен наследодателят на длъжниците, както и е налице платежно нареждане за плащане по фактурата от страна на заявителя. Същевременно, заявлението е уважено напълно като е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът е осъден да плати всички претендирани суми. Поради това са налице кумулативните предпоставки за уважаването на искането за присъждане на разноски.

Относно възражението на жалбоподателите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав го намира за основателно при съобразяване с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т. о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС ).

В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Поради това и съобразявайки и размера на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо размера на горепосочените задължения на всеки един от длъжниците, настоящия съдебен състав намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 120 лева с ДДС за всеки един от длъжниците или общо 240 лева с ДДС.

Относно претендираните разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение за настоящето производство, следва да се отбележи, че същите не подлежат на присъждане.

Съгласно практиката на ВКС в тази насока (напр. определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV гр. о., определение № 345/21.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV гр. о. и др.), в производството по разноските страните не си дължат разноски. В това производство (относно дължимостта и размера на разноските), не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение.

По така изложените съображения, издадената заповед за изпълнение следва да бъде 2 отменена в частта й за горницата над присъдената сума от 240 лева за адвокатско възнаграждение (за всеки един от двамата длъжници за горницата над 120 лв.).

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 645/31.03.2025г., издадена по ч. гр. дело № 1154/2025г. по описа на Районен съд – Перник в частта й, с която е разпоредено длъжниците Е. А. С. и М. П. С. да заплатят на "Водоснабдяване и Канализация" ООД разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 240 лева с включено ДДС до присъдените 480 лева с ДДС (за всеки един от двамата длъжници за разликата над 120 лв. с ДДС до 240 лева с ДДС).

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. Перник, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500594 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частни жалби, подадени от Е. А. С., ЕГН: ********** и М. П. С., ЕГН: ********** чрез адвокат В. от САК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 645/31.03.2025г., издадена по ч. гр. дело № 1154/2025г. по описа на Районен съд – Перник в частта й за разноските, с която жалбоподателите са осъдени да заплататят на заявителя "Водоснабдяване и Канализация" ООД, гр. Перник, с ЕИК: 823073638 в условията на разделност сумата от 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателите излагат съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено. Молят окръжния съд да отмени заповедта по чл. 410 ГПК в обжалваната й част и определи по-нисък размер на адвокатското възнаграждение.

"Водоснабдяване и Канализация" ООД чрез адвокат Т. Н. е подало отговори, с които оспорва частните жалби като неоснователни и моли окръжният съд да ги остави без уважение. Излага съображения за дължимост на разноските и че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 1154/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на "Водоснабдяване и Канализация" ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. А. С. и М. П. С., което заявление е било уважено от 1 съда с разпореждане № 4706/27.03.2025 г. и въз основа на последното е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 645/31.03.2025 г., съгласно която длъжниците са осъдени да заплатят разделно на заявителя по ½ част следните суми: 390,41 лв. - главница за ползване на услугата доставка на питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 15.11.2022 г. до 09.10.2024 г., за имот, находящ се на адрес: ***, с абонатен № ***; 42,82 лв. - лихва за забава за периода от 11.02.2023 г. до 03.12.2024 г.; ведно със законната лихва за забава върху размера на главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда 24.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 25лв.– държавна такса, както и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са приложени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л. 21-27). В представения Рамков договор изрично е договорено, че възнаграждението ще се изчислява върху размера на претендираното със заявлението вземане и се дължи авансово, а в представената фактура, ведно с опис към нея, е посочен наследодателят на длъжниците, както и е налице платежно нареждане за плащане по фактурата от страна на заявителя. Същевременно, заявлението е уважено напълно като е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът е осъден да плати всички претендирани суми. Поради това са налице кумулативните предпоставки за уважаването на искането за присъждане на разноски.

Относно възражението на жалбоподателите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав го намира за основателно при съобразяване с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т. о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС ).