Решение № 1186 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000502977 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 4392 от 19.07.202 4г., постановено по гр.дело № 13759/2023г. по описа на СГС, I-во ГО, 17-ти състав, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. В. Е. на осн. чл.49 от ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от внасяне на предложение по чл. 427, ал. 1 вр. чл. 89, б.

„б“ от НК за прилагане на принудителна медицинска мярка – провеждане на принудително лечение в психиатрично заведение от обикновен тип, което е оставено без уважение с влязло в сила определение от 14.01.2019 г. по ЧНД № 19838/2018 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за горницата до 100 000 лева и за присъждане на законна лихва от 14.01.2019 г. до 06.12.2020 г.

Постъпила е въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с която се обжалва съдебно решение № 4392 от 19.07.2024г., постановено по гр.дело № 13759/2023г. по описа на СГС, I-во 1

ГО, 17-ти състав изцяло. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се направеното с отговора на исковата молба оспорване на основателността на предявения иск, като се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице противоправност в действията на прокурора по иницииране на производството по чл. 427, ал. 1 вр. с чл. 89 „б“ от НК за прилагане на принудителна медицинска мярка – провеждане на принудително лечение в психиатрично заведение от обикновен тип. Твърди, че разликата в двете експертни заключения по досъдебното и по съдебното производство, не обосновава извод за противоправност действията на прокурора.

Въззиваемата страна по въззивната жалба, В. В. Е. представя писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Постъпила е и въззивна жалба от ищеца В. В. Е., с която се обжалва съдебно решение № 4392 от 19.07.202 4г., постановено по гр.дело № 13759/2023г. по описа на СГС, I-во ГО, 17-ти състав в неговата отхвърлителна част по отношение обезщетението за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000 лв. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е спазен принципа в чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като определеното обезщетение е в занижен размер.

Жалбоподателят оспорва и извода на първоинстанционния съд, досежно липсата на отговорност на ПРБ за провеждането на СППЕ на ищеца в стационарна форма, като неправилно и незаконосъобразно.

Моли настоящият съдебен състав да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер.

Въззиваемата страна по въззивна жалба, подадена от В. В. Е., ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ представя писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по 2 смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищеца В. В. Е. неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.

Ищецът твърди, че на 23.11.2018 г. прокурор при СРП е внесъл в СРС предложение за налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК – принудително лечение в психиатрично заведение от обикновен тип.

По ДП № 1777/2018г. е била назначена комплексна съдебно- психологическа и психиатрична експертиза (СППЕ), съгласно което заключение ищецът страдал от параноидна шизофрения и към датата на деянието не могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поддържа, че ПРБ прекратила наказателното производство и внесла в СРС предложение за прилагане на принудителни медицински мерки. Твърди, че в проведено на 14.12.2018г. съдебно заседание по ЧНД № 19838/2018 г. съдът постановил изготвяне на СППЕ, като определил стационарна форма на провеждане на експертното изследване в ДПБ „Св. Иван Рилски“. В съдебното заседание на 14.01.2019г., съдът изслушал заключението на експертизата и оставил без уважение искането на ПРБ за прилагане на принудителна медицинска мярка.

Ищецът твърди, че са налице изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ПРБ за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.

В законоустановения срок ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е подала писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище, че предявения иск е неоснователен. Твърди, че в настоящия случай е спазен законоустановения ред по чл. 427 от НПК, назначена е била СППЕ, по която вещите лица са ангажирали становище за необходимост от прилагане на принудителни медицински мерки спрямо ищеца. Поддържа, че обстоятелството, че в хода на производството е извършена повторна СППЕ, с която е установено, че ищецът е вменяем, не са били известни на прокурора при отправяне на предложението до съда за настаняване на ищеца в лечебно заведение за изготвяне на повторна експертиза. Счита, че поведението на прокурора е законосъобразно и не е налице противоправно поведение от негова страна.

3

Първоинстанционният е квалифицирал предявения иск като иск с првнао осн чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, а не като иск с правно осн. чл. 2 ал. т.1 от ЗОДОВ. Тази квалификация е била извършена с доклада на делото, била е съобщена на страните по делото и е била разпределена доказтелствената тежест между страните, с оглед ФС на разп. на чл.49 и чл.45 от ЗЗД.

Дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска е относима към допустимостта на обжалваното решение. Квалификацията е правилна, решението е допустимо и предявеният иск следва да бъде разгледан и от въззивната инстанция като иск с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

По делото в първоинстанционното производстдво са събрани гласни доказателства: разпитан е един свидетел относно претърпените неимуществени вреди от ищеца: свидетеля Ю. Ч., майка на ищеца. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на В. В. Е. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Разгледана по същество въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е ОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанционият съд е предявен иск с правно осн. чл.49 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди.

От фактическа страна:

4

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че прокурор от СРП е внесъл искане за принудително лечение на ищеца, по което е образувано ЧНД № 19838/2018 г. по описа на Софийски районен съд. Искането е направено с оглед на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза във връзка с ДП № 225 ЗМк № 1777/2018 г. по описа на 01 РУ-СДВР, съгласно което заключение В. В.

Е. страда от параноидна шизофрения F 20.0. Вещите лица са посочили, че в случая е уместно да се приложи чл. 89 „б“ от НК и освидетелстваният да бъде лекуван в стационарни условия.

С протоколно определение от 14.12.2018 г. по цитираното дело, съдът е допуснал изготвянето на СППЕ по отношение на В. В. Е. в ДПБ „Св. Иван Рилски“, гр. Нови Искър, която да отговори на същите въпроси, предмет на първоначалната СППЕ, с участието на двама лекари-психиатри и един психолог, определени от директора на лечебното заведение. Определил е стационарна форма за провеждане на експертното изследване в ДПБ „Св.

Иван Рилски“, гр. Нови Искър.

От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична-психологична експертиза е видно, че В. В. Е. има нарцистично личностово разстройство и няма необходимост от налагане на мерки по чл. 89 от НК.

С протоколно определение по същото дело и вземайки предвид заключението по КСППЕ, съдът е оставил без уважение предложението на прокурор при СРП за постановяване на принудителна медицинска мярка по чл. 89 „б“ по отношение на В. В. Е..

От правна страна:

За да уважи частично предявения иск, съдът е приел, че въз основа на доказателствата по цитираната преписка, необосновано прокурорът при СРП е внесъл искането за принудително лечение. Направен е извод, че явяването е две съдебни заседания по воденото наказателно производство, както и настаняването на ищеца за принудително изследване в ДПБ „Св. Иван Рилски“, са създали на ищеца допълнителни притеснения и неудобства, като е прието, че искът е основателен.

Този извод на първоинстанционният съд не се споделя от въззивната инстанция.

5

Настоящата съдебна инстанция намира, че не са изпълнени предпоставките на ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД, поради което не може да се приеме, че съществува непозволено увреждане по отношение на ищеца от служители на ответника.

Деликтната отговорност (отговорността от непозволено увреждане) възниква, когато не се изпълни дадена правна норма, изискваща определено поведение, или когато се осъществи конкретно забранено поведение ( напрм. при нарушаване на абсолютните права).

Съгл. разп. на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат осъществени конкретни, нормативно предписани действия.

Цитираната разпоредба, урежда института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29. XII.1958 г.

Или, за да бъде осъществен ФС на разп. ка чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъде осъществен ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се осъществят определени действия.

Предвид събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, вкл. и от събраните свидетелски показания, и съгл. разпоредбите на чл.427 и сл. от НПК и чл. чл.89 б.Б от НК, съдът приема, че служителите на ответника, в чиито преки задължения се е включвало задължението за изготвянето, внасянето и поддържането на предложение за прилагане на принудителни медицински мерки не са осъществили

6 противоправно поведение, като с действията си не са нарушили конкретна правна норма, нито са осъществили незаконосъобразно или противоправно действие или бездействие, което да е засегнало правата на ищеца.