Решение № 4868 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4868 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100511987 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. К. И., чрез адв. К. Г., срещу решение № 17110/23.09.2024 г. по гр.д. № 20869/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, в частта, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул. „Ястребец” № 23Б, по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 1-3, кантора 313, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1609,98 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.

********, аб. № ********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата 310,47 лева за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., сумата 21,01 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение№ 33399 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. №58779/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното 1 решение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че не е доказано да е потребител на топлинна енергия и че не са налице облигационни отношения между него и ищеца.

Моли съда да отмени обжалваното решение в посочените части и да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият – „Топлофикация София“ ЕАД, е подал отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД, не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията във въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против М. И.. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, с адрес: гр. София, ул. ********, аб. № 263314, както и, че е налице облигационно отношение, възникнало с М. И., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.

С доклада по делото СРС е обявил за БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от ДОКАЗВАНЕ в производството следните обстоятелства: че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата 1609,98 лева, че същата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като 2 след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено изравняване, отразено надлежно изравнителни сметки, изготвени от "Техем сървисис“ ЕООД, съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими към процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от "Техем сървисис“ ЕООД, че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца суми.

Като писмено доказателство по делото са приети договор за дарение на недвижим имот от 13.02.2018 г., за който е съставен нотариален акт № 16, том I, рег. № 1977, дело № 14/2018 г., ответникът е дарила на сина си К.П.И. собствения си недвижим имот, а именно: ап. 48, находящ се в гр. София, ул.

„********, като дарителят М. И. е запазила вещното право на ползване върху дарения имот. Не са налице данни това право на ползване са се е погасило поради неупражняването му (с оглед датата, на която същото е учредено – 13.02.2018 г. и края на процесния период – 30.04.2022 г.), или вещният ползвател да се е отказал от същото по надлежния предвиден в закона ред.

Следователно през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, предвид което и ответникът се явява задължен за цената на доставената в имота топлинна енергия през периода.

Вещният ползвател е купувач по продажбеното правоотношение с ищеца, тъй като последният е титуляр на правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за разноските, свързани с ползването му, както предвижда разпоредбата на чл. 57 ЗС. Тук следва да се посочи, че само собственикът на имота може да възрази, че вещното право на ползване е погасено поради неупражняването му в продължение на 5 години, не и друго лице. Чужди права могат да се упражняват само в изрично предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящият. Не се установи и че вещният ползвател се е отказал от правото си на ползване по реда на чл. 99, вр. чл. 100, вр. чл. 111 ЗС. Наличието на учредено в полза на ответника вещно право на ползване, което не е погасено и не е направен отказ от него, изключва възможността собственикът на процесния имот да бъде потребител на топлинна енергия в исковия период. Ето защо, клиент на топлинна енергия се явява ответникът.

По разноските по производството:

С оглед изхода на делото, разноски се следват само на въззиваемата страна.

Съдът намира, че в полза на Топлофикация София ЕАД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за пред въззивната инстанция..

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 17110/23.09.2024 г. по гр.д. № 20869/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул. „Ястребец” № 23Б, по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 1-3, кантора 313, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1609,98 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ул. ********, аб. № 263314, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата 310,47 лева за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., сумата 21,01 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение№ 33399 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 58779/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, КАКТО И В ЧАСТТА, с която М. К. И. е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 187,05 лева - разноски в исковото производство и сумата от 88,62 лева - разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА М. К. И., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 100 лева - разноски в производството пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4