Решение № 19390 от 28.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19390 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110136836 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 276331/12.12.2022г. на СРС, подадена от Д. С. З. чрез адв. П. Н. – АК-Варна, срещу К.З.П., уточнена по-късно с Молба, вх. № 20912/05.06.2023г. на АССГ. Срещу ответника е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че Д. С. З. не дължи на К.З.П. сумата от 300,00 лева, представляваща наложена ú глоба, събирането на която било възложено на ЧСИ № *** – С.К. по изп.д. № 2013***0400860, тъй като вземането било погасено по давност.

Първоначално делото е образувано като гр.д. № 67773/2022г. на СРС. С Определение № 35278/22.12.2022г. съдът е прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд – София-град, тъй като главното вземане, предмет на делото, съставлява глоба, наложена от К.З.П. с наказателно постановление. За да стори това, съдът е приел, че съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК вземанията на държавата и общините за глоби са публични вземания. Публичните вземания, съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, се събират от публични изпълнители при НАП, освен ако в закон е предвидено друго. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ, публичните вземания могат да се възлагат за събиране и на частни съдебни изпълнители. В този случай, съобразно чл. 163, ал. 4 ДОПК, събирането на тези вземания става по реда на ГПК. Съдът е приел, че описаната норма визира единствено приложимите способи за принудително изпълнение и следващите от тях процесуални действия на страните в производството. Тъй като става въпрос за публично държавно вземане, независимо от това, че производството за събирането му е образувано пред частен съдебен изпълнител, предявените искове, свързани със съществуването, дължимостта или погасяването на вземанията, следва да се разгледат от административния съд, тъй като само той е компетентен да се произнася по жалби срещу актове, установяващи публични вземания и по жалби срещу действията на публичния изпълнител, натоварен със задължението да събира тези вземания. В тази насока е цитирана и съдебна практика (опр.2406/17.02.2011г.-адм.д.14317/2010г.-ВАС-Іо., опр.36/13.10.2014г.-гр.д.36/2014г.ВКС/ВАС,5чл.). Съдът е счел за ирелевантно това, че изпълнителното производство е образувано и се движи по реда на ГПК. За определяне на приложимия ред за защита следва да се взема предвид не видът на образуваното изпълнително производство, а характерът на 1 вземането, чието несъществуване се претендира. След като то произтича от наказателно постановление, то не е гражданскоправно, а има публичен характер. Затова и разглеждането на спора е от компетентността на административните съдилища (опр.4/15.01.2013г.гр.д.42/2012г.-ВКС-5чл.). След повдигнат от страна на Административния съд - София-град спор за подсъдност, с Определение № 30/13.06.2024г. по дело № 3/2024г. на ВАС/ВКС, 5 чл. състав, е прието, че, щом вземането е възложено за събиране по реда на ГПК на частен съдебен изпълнител, то материалноправната защита срещу изпълнението следвало да бъде с установителен иск по чл. 439 ГПК. Затова спорът трябвало да бъде разгледан от Софийския районен съд, на когото е изпратено делото, като е образувано под номер 36836/2024г.

Доколкото определението на върховните съдилища е задължително за настоящия съдебен състав, последният следва да продължи разглеждането на делото, независимо от мнението си относно подсъдността на спора.

Ищцата Д. С. З. чрез адв. П. Н. – АК-Варна, е предявила срещу ответната Комисия за защита на потребителите иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 300,00 лева, представляваща наложено ú с Наказателно постановление № В-028371/27.05.2013г., издадено от Комисията за защита на конкуренцията, административно наказание „глоба“, за събирането на която било образувано изп.д. № 2013***0400860 на ЧСИ № *** – С.К.-Д..

Твърди, че задължението е погасено по давност, а изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявеният иск се поддържа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Комисия за защита на конкуренцията чрез ст.юрк. К.М. е подала Отговор на исковата молба, вх. № 13899/07.04.2023г. на АССГ, с който оспорва предявения иск като недопустим. Твърди, че соченото в исковата молба наказателно постановление е издадено срещу друго лице – Д. С. М., за която нямало доказателства да е идентична с ищцата. Освен това въпросът относно дължимостта на същото вземане бил решен с влязло в сила Решение № 12383/08.11.2022г. по гр.д. № 6104/2022г. на СРС, 39 състав. Що се касае до основателността на предявения иск, ответникът заявява, че счита същия за основателен, въпреки че не споделя доводите относно погасяването на задължението по давност, както са изложени в исковата молба, тъй като давността за вземането била изтекла много по-рано, отколкото твърди ищцата: това било станало съобразно нормата на чл. 82 ЗАНН. Не спори, че е издадено соченото в исковата наказателно постановление, че за събирането на наложената глоба е образувано изпълнителното дело, както и че по него не са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Не спори също така, че вземането за глоба е погасено по давност.

Погасяването на вземането обаче настъпвало по специалните правила на ЗАНН, като вземането било погасено по давност още на 05.11.2015г. Ответната страна счита, че с поведението си не е станала повод за завеждането на делото, поради което не следва да носи отговорност за разноски. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответната страна се представлява от ст.юрк. Мужо, която поддържа подадения отговор. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, съответно ако не, то в тежест на ответника да не се възлагат разноски, тъй като не бил дал повод за завеждане на делото.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявеният от нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Решение № 12383/08.11.2022г. по гр.д. № 6104/2022г. на СРС касае друго наказателно 2 постановление, друго вземане за глоба и друго изпълнително дело. Следва също така да се има предвид, че Д. С. М., срещу която е издадено наказателното постановление, и Д. С. З., която е ищца по делото, са едно и също лице. Това се установява от извършената справка в НБД „Население“, от която става ясно, че поради сключен граждански брак на 01.11.2010г.

Д. С. М. е променила фамилното си име на З..

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Страните не спорят, че с Наказателно постановление № В-028371/27.05.2013г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при К.З.П., на Д. С. М. е наложено на основание чл. 200 ЗЗПотр административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, че събирането на наложената глоба е възложено на ЧСИ № *** – С.К.-Д., за което е образувано изп.д. № 2013***0400860 на същата, по което изпълнително дело не са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, като задължението за заплащане на глобата действително е погасено по давност.

При това положение предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, доколкото по делото няма спорни факти, свързани с неговата основателност, а на доказване по делото, по аргумент от чл. 153 ГПК, подлежат само спорните факти.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски принципно има ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока. Ответникът е направил възражение, че не следва да носи отговорност за разноски, тъй не е дал повод за образуване на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК). На първо място, за да бъде приложен чл. 78, ал. 2 ГПК, се изисква ответникът да признае иска, каквото признание обаче в случая не е налице, тъй като е оспорена неговата допустимост. На второ място е налице и даден повод за завеждане на делото, доколкото срещу ищцата е образувано и водено изпълнително дело за събиране на наложената глоба.

В полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в общ размер от 55,00 лева /държавна такса и такса за съдебно удостоверение/.

Доколкото ищцата е представлявана безплатно от адв. П. Н. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, с оглед изхода от спора в негова полза следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, който съдът, с оглед фактическата, правната, процесуалната и професионалната сложност на делото и защитавания по него материален интерес, определя на 400,00 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Д. С. З., ЕГН **********, от град Варна, не дължи на К.З.П., ЕИК *********, със седалище в град София, сумата от 300,00 лева, представляваща наложено ú с Наказателно постановление № В-028371/27.05.2013г., издадено от Комисията за защита на конкуренцията – Регионална дирекция Варна, административно наказание „глоба“, за събирането на която било образувано изп.д. № 2013***0400860 на ЧСИ № *** – С.К.-Д..

ОСЪЖДА К.З.П., ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на Д. С.

З., ЕГН **********, от град Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 55,00 лева, представляваща разноски по делото пред първоинстанционния съд /гр.д. № 36836/2024г. на 3

СРС/.

ОСЪЖДА К.З.П., ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на адв. П.

Й. Н. – АК-Варна, рег. № 1300140490, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 400,00 лева, представляваща възнаграждение за предоставена на ищцата Д. С. З. безплатна правна помощ по делото пред първоинстанционния съд /гр.д. № 36836/2024г. на СРС/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4