Решение № 129 от 03.04.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Монтана, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630101999 по описа за 2024 година

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1569/2024 година по описа на РС-Монтана. Исковата молба е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Правното основание на разглежданите искове е по чл.79 ЗЗД във връзка с чл.228 ЗЕС, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът в производството “***** гр. София твърди, че с ответника на 18.10.2021 година сключили договор за електронни съобщителни услуги за предоставяне на мобилни услуги, мобилен интернет, домашен интернет, телевизия и Net Box. За периода 09.02.2022 – 08.06.2022 година ответникът не заплатил задълженията си за доставените и използвани от него услуги на обща стойност ***** лева. На 24.07.2022 година поради неизпълнение и на основание ОУ договорът е прекратен и на ответника е начислена и неустойка в размер на 340.00 лева. За периода 10.04.2022 до 20.06.2022 година на ответника е начислена и лихва за забава върху горните суми в размер на 130.44 лева. Ищецът предявил правата си в заповедно производство и по ч.гр.д.1569 по описа на РС Монтана за 2024 година съдът издал заповед за изпълнение. В предоставения срок ответникът подал възражение, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск.

Претендира съдът да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените по – горе размери (с изключение на вземането за неустойки); както и да осъди ответника да му заплати направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. В. И. не взема становище по предявения иск.

1

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно икономическа експертиза, от анализа на които съдът приема за установено следното:

На 17.01.2019 година между страните в производството е сключен договор 5038421.

Към него в последствие са сключени още 2 анекса и 5 приложения. Договорите касаят предоставяне на електронни съобщителни услуги за 1 номер по тарифeн план; осигуряване на мобилен и домашен интернет, телевизия и Net Box 50. За периода 09.02.2022 – 08.07.2022 година ответникът е ползвал електронни съобщителни услуги, за които са издадени общо 5 фактури на обща стойност ***** лева.

При прекратяване на договора ищецът е начислил и неустойки за невърнато оборудване в размер на 340.00 лева. Тази сума в настоящото производство не се претендира, тъй като след издаване на заповедта за изпълнение оборудването е върнато.

Претендира обаче лихва за забава върху сумата от **** лева (неизпълненото задължение за плащане на предоставените услуги и начислените неустойки за невърнато оборудване) в общ размер на 130.44 лева. Според заключението на вещото лице, лихвата за забава за периода 10.04.2022 до 20.06.2024 година върху неплатената сума за предоставени услуги по издадените 5бр. фактури е 85.83 лева.

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на валидно облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Процесният договор за мобилни услуги е индивидуален договор, сключен при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС. Доколкото страни по договора са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор и има качеството "Търговец" по смисъла на § 13, т.2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на "Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП.

По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонни номера, телевизия, домашен интернет при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите, респ.анексите и приложенията, се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от 2 неизпълнението им. За предоставените услуги през процесния период ищецът е издал и съответните фактури, които съдържат данни за конкретните задължения на потребителя. В производството ответникът не ангажира доказателства за извършено плащане, поради което съдът намира, че е налице неизпълнение на задължението за плащане. От заключението на вещото лице се установява, че задължението е в размер именно на търсената от ищеца сума – ***** лева.

Доколкото е налице забава в изпълнението на парично задължение, то според нормата на чл.86 ЗЗД, дължимо е и обезщетение за забава. Такова се претендира за периода от падежа на всяко задължение до датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2024 година. Според изчисленията на вещото лице за това задължение обезщетението за забавено плащане (мораторната лихва) е 85.83 лева.

Лихви за забава върху претендирани неустойки не се дължи, поради което в тази част искът се явява неоснователен.

С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от иска.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. В. И. с ЕГН ********** от с.*****, общ.Монтана, ул*****“ № 5 ВЗЕМАНЕТО на „*****” ЕАД гр*****, ЕИК ****** в размер на ***** лева главница, представляваща задължения за плащане на електронни съобщителни услуги за периода 09.02.2022 – 08.07.2022 година, дължима ведно със законната лихва считано от 20.06.2024 година, както и 85.83 лева мораторна лихва, дължима за периода от падежа на всяко вземане за заплащане на електронни съобщителни услуги до 20.06.2024 година, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1569/2024 по описа на РС – Монтана, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част за претендираните мораторни лихви като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Д. В. И. с ЕГН ********** от с.*****, общ.Монтана, ул*****“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на „*****” ЕАД гр*****, ЕИК ****** сумата от ***** лева разноски в заповедното и настоящото производство съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

3