Решение № 10558 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10558 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110154012 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от „С.г.“ ЕООД, искова молба, насочена против Ц. Д. К., с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1840.65евро – обезщетение дължимо се при дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че по силата на трудов договор, сключен на 06.04.2023г., между страните на възникнали трудови правоотношения, по силата на които ответникът е престирал труд в полза на ищеца на длъжност „счетоводител“. Сочи се, че трудовото правоотношение е прекратено от ищеца, като със Заповед № 16А/23.08.2023г. на Ц. К. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди се от ищеца, че на основание чл. 221, ал. 2 КТ, ответникът му дължи обезщетение в размер на 1840.65евро – за срока на предизвестието, който съгласно т. 10 от трудовия договор бил два месеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който не се оспорва, че по силата на трудовия договор основното трудово възнаграждение е в размер на 920.33евро. Оспорва се исковата претенция по основание и размер, като голяма част от доводите са неотносими към предмета на настоящото производство, доколкото касаят законосъобразността на заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено.

Формулирано е искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на 1 предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно обстоятелството, че между страните е било налично безсрочно трудово правоотношение, породено от сключен на 06.04.2023г трудов договор, че трудовото правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и размера на брутно трудово възнаграждение на ответника за последния пълен отработен месец, респективно размерът на дължимото се обезщетение

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното от ищеца обезщетение, чрез плащане.

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 20 копие на Трудов договор № 16/06.04.2023г., се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ответникът Ц. К. е престирала труд в полза на ищеца на длъжност „счетоводител“, респективно не е спорно наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните.

От приложеното на л. 4 по делото копие на Заповед № 16А/23.08.2023г. се установява, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя, като на отвтеника е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ.

Така наложеното дисциплинарно наказание е атакувано по съдебен ред, като от страна на работника са предявени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като видно от приложеното на л. 108 копие на Решение № 3277/27.02.2025г., постановено по гр.д. № 61635/2023г., по описа на СРС, претенциите са отхвърлени, като неоснователни.

Решението на първоинстанционния съд е атакувано по реда на инстанционния контрол, като същото е потвърдено с Решение № 139/09.01.2026г., постановено по гр.д.

№ 4013/2025г., по описа на СГС /препис решение л. 113/.

Така изложеното обуславя извода, че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно от страна на дружеството работодател, респективно по аргумент от чл. 221, ал. 2 КТ ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието Съгласно материланопправната разпоредба на чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т.

11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Видно от приложеното на л. 20 по делото копие на трудов договор, в частност чл. 10 от същия, страните са уговорили, че „договорът се прекратява според изискванията на КТ. Предизвестието се определя на 2 месеца и е еднакво за двете страни“.

Така изложеното обуславя извода, че по аргумент от чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 10 от процесния трудов договор, ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения.

От страна на ищеца се претендира обезщетение в размер на 1840.65 евро, който размер видно от чл. 5 от трудовия договор се равнява на две основни заплати на ответника Ц. К., обстоятелство, което е обявено с доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

2

По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената искова претенция с правно основание чл. 221, ла. 2 КТ, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1840.65евро.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 173.62 евро, от които 73.62 евро – държавна такса и 100.00евро – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ц. Д. К., ЕГН **********, да заплати на „С.г.“ ЕООД, ЕИК ***********, на основание чл. 221, ал. 2 КТ, сумата от 1840.65евро – обезщетение за срока на предизвестието при дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед № 16А/23.08.2023г., с която трудовото правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 16/06.04.2023г., е прекратено на основание чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.10.2023г., до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ц. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „С.г.“ ЕООД, ЕИК ***********, сумата от 173.62 евро – разноски.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3