Решение № 59 от 29.03.2023, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Гражданско дело 139/2022
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Иван Борисов Вътков
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 ал. 2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20221450100139 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:
И. П. Д., ЕГН ********** от гр. Мездра, е предявил обективно съединени искове против Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Македония № 3, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 250 лв. представляваща имуществени вреди за причинени увреждания на собствения му лек автомобил „Тойота“ модел „Корола Версу“ с рег.
..............................., причинени вследствие попадане в голяма необезопасена и необозначена неравност – дупка в пътното платно на 15.10.2021 г. на републикански път Е-79 с посока на движение от гр. Враца към гр. Мездра, на участък от пътя след бензиностанция „Ромпетрол“ т. нар. Кълни дол, както и сумата от 1000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и уплаха, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба 22.10.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва изцяло исковете и по основание и по размер, като излага подробни съображения. Твърди, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.
1
Исковете са с правно основание чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 15.10.2021 г. към 06.30 часа сутринта ищецът пътувал по главен път Е-79 посока Враца към Мездра на участък от пътя след бензиностанция „Ромпетрол“, когато внезапно попаднал с автомобила си на огромни по размера си дупки на пътното платно, които не били обозначени и обезопасени. Попадайки във въпросните дупки усетил проблем в колата, силен удар, при което спрял. Видял повредени и спукани два броя гуми и два броя джанти. Твърди, че се е изплашил много, тъй като можело да се стигне до по-тежки последици, да пострада физически самия той, както и возещите се с него двама души. От притеснението вдигнал високо кръвно, ръцете му треперели. Не са звънели на тел. 112, тъй като бързали за работа. Повикали техни познати, които помогнали да сменят гуми и джанти в резултат на което закъснели за местоработата си в София и не могли да получат дневното си възнаграждение.
Въз основа на горното претендират цената на двете гуми и джанти в размер на 250 лв., както и 1000 лв. неимуществени вреди.
В представения отговор, ответника оспорва исковете. Твърди, че няма причинна връзка между действията и бездействията на длъжностните лица от Агенция Пътна инфраструктура и имуществените и неимуществени вреди на ищеца.
По делото са разпитани двама свидетели. Свидетеля Н., твърди че е пътувал с ищеца всеки ден до София, където работили. Една сутрин без да си спомня точната дата, когато пътували между Враца и Мездра имало дупки по асфалта в местността „Кълни дол“, които не били обозначени и при преминаване спукали две гуми в лявата част на автомобила – предната и задната. Едва спрели. Били много уплашени. Обадили се на един приятел гумаджия, който дошъл намясто докарал две гуми с джанти за да може да се прибере автомобила. Ищеца платил гумите и джантите. Свидетеля твърди че имало още автомобили с повредени гуми като тях. Не са звънели на никакви институции тъй като са искали бързо да приберат автомобила от там. Не могли да отидат на работа.
Свидетелката М. твърди, че живее на семейни начала с ищеца. Твърди, че един ден без да уточнява датата се прибрал много стресиран и притеснен.
2
Казал, че е имал инцидент на пътя имал повредени две гуми и джанти.
Помогнали му приятели, които сменили гумите, за да може да се прибере.
Бил много разтреперан и притеснен, тъй като е могъл да излезе извън пътя и да пострада много повече физически. Не е могъл да отиде на работа същия ден. Знае от ищеца, че е платил 250 лв. за гумите и джантите. През целия ден бил пребледнял, с високо кръвно, не изглеждал добре. Повредените гуми и джанти били изхвърлени.
Други доказателства не са представени и не са поискани.
По иска по чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди. Същият следва да се отхвърли, като недоказан. Освен твърденията в исковата молба и показанията на единия свидетел за платени суми от ищеца, не са представени никакви доказателства за заплащане на повредени части по автомобила – касова бележка, фактура и други. При това положение не може да се приеме за доказан иска, и същия ще следва да бъде отхвърлен.
По отношение иска за неимуществени вреди, същият е частично доказан.
Съгласно чл. 8 ал. 2 от Закона за пътищата републиканските пътища са изключителна държавна собственост, които се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура" /чл. 19 ал. 1 т. 1/, която е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и чрез възлагане с обществени поръчки осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, последната от които включва дейности по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година /т.14 от ДР на ЗП/. Освен това разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация, да организират движението по тях така, че да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване и пр. От тази гледна точка отговорността на ответната Агенция "Пътна инфраструктура" произтича от качеството и на възложител на дейностите по поддържане на пътищата по чл. 49 от ЗЗД.
Отговорността на възложителя е такава за виновно неизпълнение от страна на длъжностни лица на нормативно установените задължения за поддържане на пътя и осигуряването на условия за безопасен транспорт.
В разглеждания случай са налице елементите от фактическия състав 3 на чл. 45 ЗЗД по отношение на ответната страна. Противоправното поведение и вина се установиха от показанията на разпитаните свидетели. На следващо място безспорно са установени както наличие на увреждане на ищеца, така и причинната връзка между деянието и увреждането. Ето защо иска се явява доказан по основание.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в следствие внезапно попадане в дупка на пътното платно ищеца е бил изплашен, притеснен, не е могъл да отиде на работа. След като се е прибрал в къщи е бил с високо кръвно, пребледнял, притеснен, имал е силно главоболие. В тази насока съдът цени показанията и на свидетелката М., независимо от обстоятелството, че живее на семейни начала с ищеца тъй като нейните показания са логични и последователни и кореспондират с показанията на другия свидетел – очевидец на инцидента.
Като взе в предвид интензитета на отрицателните преживявания в следствие на инцидента, установени по-горе, получени при внезапното попадане в необозначено на пътя препятствие, продължителността на тези отрицателни преживявания – около един ден, притесненията от това, че не е могъл да отиде на работа, и не е получил дневното си възнаграждение, съдът намира, че ищеца е претърпял неимуществени вреди с нисък интензитет.
Неимуществените вреди по своята същност са неприятни психични изживявания на личността и се свеждат до физически и емоционални болки и страдания. За тях според чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетение по справедливост. Това определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
Предвид изложеното и на база на събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че обезщетението, определено по реда на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 500 лева. В останалата част до пълния предявен размер, този иск ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На страните се следват и разноски по компенсация, съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. П. Д., ЕГН ********** от гр. Мездра, иск против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК 000695089 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Македония № 3, за сумата от 250 лв. представляваща имуществени вреди за причинени увреждания на собствения му лек автомобил „Тойота“ модел „Корола Версу“ с рег.
..............................., причинени вследствие попадане в голяма необезопасена и необозначена неравност – дупка в пътното платно на 15.10.2021 г. на републикански път Е-79 с посока на движение от гр. Враца към гр. Мездра, на участък от пътя след бензиностанция „Ромпетрол“ т. нар. Кълни дол, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК
000695089 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Македония № 3, да заплати на И. П. Д., ЕГН **********, сумата от 500 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и уплаха, причинени вследствие попадане в голяма необезопасена и необозначена неравност – дупка в пътното платно на 15.10.2021 г. на републикански път Е-79 с посока на движение от гр. Враца към гр. Мездра, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба - 22.10.2021 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер над сумата от 500 лв. до 1000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК
000695089 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Македония № 3, да заплати на И. П. Д., ЕГН **********, сумата от 196.80 лв. деловодни разноски по компенсация, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. П. Д., ЕГН **********, да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК 000695089, сумата от 120 лв. деловодни разноски по компенсация, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 6