Решение № 260723 от 22.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12952/2019
- Вид
- Решение № 260723
- Подписан
- 22.10.2020
- В сила
- 22.10.2020
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..................... гр. София, 22.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.
ЛОРА ДИМОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12952 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 65882/14.03.2019г. по гр.д. № 38422 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 81-ви състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 14 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, че И.Й.А., ЕГН **********, с адрес: *** дирекция на вътрешните работи (СДВР) с адрес за призоваване: гр.
София, ул. „******заплащане на сумите, както следва: сумата от 252лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.02.2016г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение по договор рег. № 4774/29.12.2009г. за охрана със СОТ и полицейски сили на апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.03.2013г. до 01.01.2014г.; сумата от 65,57лв., представляваща неустойка по чл. 6.3. от договор рег. № 4774/29.12.2009г. за забава на плащането на главницата за периода от 01.03.2013г. до 01.01.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 5570/2016г. по описа на СРС, като И.Й.А., ЕГН ********** *** дирекция на вътрешните работи (СДВР) съдебни разноски по заповедно дело от 75лв. и съдебни разноски по исково дело от 175лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №5075809/02.05.2019г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – И.Й.А., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че по делото не е приета фактура за процесното задължение, не е установено такава да е съставена в съответствие с изискванията на закона. Приетото писмо – л.23 от делото на СРС, не било фактура по смисъла на закона със съответните й белези. Ищецът дори не твърдял, че е издал фактура, която подлежи на плащане. Само фактурата била основание за плащане. Не било установено и НСОД-СДВР с какъв статут , нямало яснота дали е търговец. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е оспорил жалбата.
Навел е твърдения, че решението на районния съд в тази част е правилно. Посочил е, че приетия договор установявал валидно възникнало правоотношение между страните за охрана на апартамента, че е изпълнил задълженията си по договора и за ответника е възникнало задължение за плащане на процесната сума, което не е погасено, включително и по давност.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2012498/13.06.2017г. на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу И.Й.А., ЕГН **********, с която е поискал от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 вр. с чл. 266 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД да признае за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника за заплащане на сумите, както следва: сумата от 252лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.02.2016г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение по договор рег. № 4774/29.12.2009г. за охрана със СОТ и полицейски сили на апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.03.2013г. до 01.01.2014г.; сумата от 65,57лв., представляваща неустойка по чл. 6.3. от договор рег. № 4774/29.12.2009г. за забава на плащането на главницата за периода от 01.03.2013г. до 01.01.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 5570/2016г. по описа на СРС, като му се присъдят направените съдебни разноски. Навело е твърдения, че с ответника сключили договор за охрана на имота със СОТ и полицейски сили, че ищецът си изпълнявал задълженията по него, поради което и за ответника възникнало задължение за плащане на уговореното възнаграждение. Такова не било платено за процесния период, ответникът изпаднал в забава на плащането и дължал уговорената неустойка за забава. Договорът бил прекратен поради неплащане на сумите с едностранно предизвестие от ищеца от 24.02.2014г. считано от 01.04.2014г.
Ответникът И.Й.А., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навел е първоначално твърдения, че представения от ищеца договор не бил подписан от ответника, но с молба от 23.11.2018г. е заявил, че не оспорва авторството на стр.1 и последна страница от него, оспорил е само съдържанието на неносещите неговия подпис страници. Оспори е верността на протокола от 26.10.2009г. Посочил е, че техниката по договора не била монтирана с протокол.
Такава техника била монтирана през 2009г. за което платил 500лв. без да му се издаде разписка, тази техника в края на 2009г. непрекъснато се активирала и безпричинно аварирала, като се включвала пронизителна аларма и му се налагало да се връща от провинцията, дори и през нощта заради задействалия се поради техническа неизправност СОТ. Посочил е, че това наложило да развали договора през 2010г. и тогава СДВР си взело монтираната техника, но отново не съставили протокол за същото. Задълженията били погасени по давност.
По делото е приложеното заповедно дело № 5570/2016г. . по описа на Софийски районен съд, 81-ви състав, съгласно което по заявление вх.
№ 3006869/01.02.2016г. е издадена заповед от 09.02.2016г., с която районният съд е разпоредил И.Й.А., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 252лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.02.2016г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение по договор рег. № 4774/29.12.2009г. за охрана със СОТ и полицейски сили ; сумата от 65,57лв., представляваща неустойка за периода от 01.03.2013г. до 01.01.2014г, както и съдебни разноски от 325лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 03.10.2016г., на 06.10.2016г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на 17.05.2017г. заявителят е уведомен за необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и иск е предявен на
13.06.2017г.
Прието е заявление от ответника от 27.10.2009г., носещо подпис за него, съгласно което ответникът е поискал от ищеца да му бъде осигурена охрана със СОТ на апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******.
По делото е приет оригинал на договор № РД-4774/29.12.2009г., носещ подпис за страните по него, съгласно който И.А. е възложил на СДВР да охранява със сигнално-охранителна техника и полицейски сили имуществото му, съхранявано в апартамент № 21 в гр. София, ж.к.
„******, като 3 помещения от него са оборудвани със СОТ. Съгласно чл. 2 от договора месечната такса е 30лв. без ДДС и годишна такса от 360лв. без ДДС.
Съгласно чл. 3 от договора срокът на договора е до 31.12.2009г. , но този срок се счита за продължен за всяка следваща година, ако 1 месец преди изтичане на срока една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му.
Съгласно чл. 6 от договора годишната такса се плаща на две равни вноски, първата вноска се плаща в срок до 01.03., а втората вноска се плаща в срок до 01.08., фактурите съгласно чл. 6.1.4. фактурите се получават на касата при ОСОД-СДВР. Съгласно чл. 6.2. от договора при забава на плащането с 20 дни СДВР има право да прекрати договора без предизвестие. Съгласно чл. 6.3. от договора при забава на плащането възложителят дължи на изпълнителя неустойка за забава в размер на законната лихва за забава.
Приет е неподписан от ответника протокол за охранително обследване на апартамента.
Приет е неподписан от ответника протокол за проучване и оглед на имота и протокол за резултати от проверка на изправността на СОТ в обекта от 26.10.2009г., съгласно който системата е изправна и е монтирана.
Прието е извлечение от сметки на ищеца, сочещо че ответникът му дължи плащане на сумата от общо 252лв. за неплатена такса по договора за със СОТ на апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******за вноски с падежи от март 2009г. до август 2013г., краен период на задълженията е 31.12.2013г. включително, както и 65,57лв. неустойка за забава на плащането на главницата, като сумите са определени при база от годишна такса от по 432лв. годишно.
Прието е писмо от 24.02.2014г. от ищеца до ответника, съгласно което ищецът е направил изявление за прекратяване на договора считано от 01.01.2014г. и е посочено, че трансмитер е деактивиран.
Прието е писмо от ищеца до ответника от 01.01.2014г., с което е посочено, че неплатени задължения на ответника по договора са 252лв. главница и че това писмо следва да се счита и като предизвестие. На лицевата страна на писмото е изписан ръкописен текст „Днес, 25.01.2014г. И.Й.А.” и е положен подпис за него.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 266 и чл. 86 и чл.92 от ЗЗД.
По делото се установи от приети книжа по заповедно дело, че по заявление за издаване на заповед е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед за изпълнение и с нея е уважено изцяло искането на заявителя, като ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск за вземанията по заповедта.
При този иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, по който ищецът е изпълнил точно задълженията си и така за ответника е възникнало изискуемо задължение на за плащане на възнаграждение на ищеца за изпълнена работа, че е уговорена валидна клауза за неустойка за забава, размер на същата, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията на възнаграждението, като за същото ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Съгласно разпоредбата на чл.9 и чл. 14 от ЗМВР (2006г., отм), § 109 от ПЗР на ЗМВР и чл. 11, чл. 75 от Правилника за прилагане на ЗМВР областните дирекции на МВР са самостоятелно юридическо лице, те се създават с акт на МС , те са основна структура на МВР, част от дейността им е да осъществява дейности, свързани с охрана на обекти с използване на сигнално-охранителна техника (СОТ), областната дирекция на МВР в София-град се нарича Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), което е правоприемник на Столична дирекция „Полиция” , ръководи от директор с правомощия да издава административни актове, като може да сключва договори за охрана на обекти с полицейски сили и със сигнално-охранителна техника по ЗЧОД. При така разписаната нормативна уредба съдът приема, че СДВР е самостоятелно юридическо лице, което отговаря на белезите на учреждение - особен вид юридическо лице, начело на което стои държавен орган, няма членски състав, възниква с акт на изпълнителната или на законодателната власт, като към момента на развитие на процесните правоотношения може да извършват и стопанска дейност.
Съдът приема за установено по делото, че на 19.11.2009г. между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, съгласно който ответникът е възложил на ищеца и последният се е съгласил да охранява със СОТ и с полицейски сили имуществото на ответника, съхранявано в апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „******, 3 помещения от него са оборудвани със СОТ, възнаграждението е от 432лв. с включен ДДС (360лв. без ДДС) годишно платимо на две вноски с падежи до 01.03. първата и до 01.08. втората, като е уговорена и валидна клауза за неустойка за забава на плащанията в размер на законната лихва за забава. Съдът приема, че с оглед на клаузите на договора за ежегодно продължаване на срока му, ако нито една от страните не направи писмено изявление за обратното в срок от 1 месец преди края на уговорения срок, липсата на доказателства по делото за прекратяването му преди края на процесния период, то по делото е установено, че този договор е обвързвал страните през процесния период. Приетият по делото договор носи подпис за страните по него и съдържа изявление за така постигнати съглашения. За валидността на всички съглашения по този договор не е нужно той да бъде подписан на всяка страница. В случая разпоредбите на договора са на 4 страници, клаузите не си противоречат, не се повтарят.
Разпечатката съдържа 46 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20ba2086-b62c-400e-abe2-8535b6e16145