Решение № 15330 от 09.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15330 гр. София, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110132112 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

09.08.2025 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и девети април година две хиляди двадесет и пета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 32112 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на управление: гр. *****************, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против И. В. П., с ЕГН **********, от гр.

******************************************. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответникът, като наследник на В. И. П., последният собственик на топлоснабдяван имот, дължали на ищеца сумата от общо 150,40 лв., от която: сумата от 112,24 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец април 2021 г. до месец април 2022 г., сумата от 32,73 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 29.04.2024 г., сумата от 4,18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2021 г. до месец септември 2021 г. и сумата от 1,25 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 15.06.2021 г. до 29.04.2024 г. Твърди, че наследодателят на ответника бил потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – ап*****, находящ се в гр. **************************************, но не заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлизало на общо 150,40 лева. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Б. за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди И. В. П., в качеството му на наследник на В. И. П., починал на 03.08.2023 г., да заплати на „Т.С. – гр. София сумата от общо 150,40 лв., от която: сумата от 112,24 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец април 2021 г. до месец април 2022 г., сумата от 32,73 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 29.04.2024 г., сумата от 4,18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2021 г. до месец септември 2021 г. и сумата от 1,25 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 15.06.2021 г. до 29.04.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение с оглед изплащане на дължимата сума.

2

По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. В. П. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК.

С протоколно определение от 20.02.2025 г. Б. В. Д. е конституирана в качеството й на наследник и правоприемник на И. В. П., починал на 10.01.2025 г.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, ангажирани доказателства за извършено плащане.

С определение от 22.01.2025 г. „Б., с ново наименование Д. е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Д., редовно призовано, не изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетите като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключени между ищеца и „Б., последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото Договор № 790 от 31.01.2001 г., сключен между „Б. и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.

***************************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се установява, че „Б. е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на процесния топлоснабдяван имот.

От представения заверен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том III, рег. № 5531, дело № 493 от 07.12.2007 г. на нотариус с рег. № 031, се установява, 3 че В. И. П. е придобил чрез дарение собствеността върху ап*****, находящ се на адрес: гр.

***************************.

От изисканата справка от НБД „Население“ се установява, че Б. В. Д. е законен наследник на В. И. П., починал на 10.01.2005 г.

Като доказателства по делото е приета справка, от които се установява, че задълженията за абонатен № ********** за периода от месец април 2021 г. до месец април 2022 г. са в общ размер на 150,40 лв., от които: сумата от 116,42 лв. за главница и сумата от 33,98 лв. за лихва за забава.

От представеното от ответницата платежно нареждане се установява, че на 14.02.2025 г. по сметка на ищеца е била платена сумата от 109,93 лв. с основание: абонатен № ******, а от представения фискален бон от 19.02.2025 г. се установява, че за абонатен № ********** е било извършено плащане на сумата от 0,04 лв. за законна лихва.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ***************************, ет. 4, на който адрес е открита партида на абонатен № ******, инсталация № **********, на името на наследодателя на ответницата. Не се спори, че наследодателят на ответницата е бил собственик на процесния отопляван недвижим имот, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, праводателят на ответницата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.

Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна 4 енергия за битови нужди за процесния период.

Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.

Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и стойността на топлинната енергия, а именно: за периода от месец април 2021 г. до месец април 2022 г. е била доставена топлинна енергия на стойност 116,42 лв.

Съдът приема, че дължимата сума за процесния отопляван недвижим имот е в размер от 116,42 лв., в която сума са включени и изравнителните сметки. Доколкото се претендира сумата от 112,24 лв., то исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.

С оглед на направеното от ответницата възражение за извършено плащане съдът намира следното: От приетите по делото платежни документи се установява, че за абонатен № № ******, инсталация № **********, е било извършено плащане на сумите, както следва: сумата от 109,93 лв. за главница и сумата от 0,04 лв. за законна лихва.

Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С оглед на извършеното плащане съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват част от главницата и законната лихва.