Решение № 523 от 23.10.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Кърджали, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101077 по описа за 2025 година

Ищецът Я. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес ********* чрез адв. Е. И. – АК Пл. е предявил иск срещу „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „И.н Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл.9, ет.2, представлявано от Цв.

П. Кр., за прогласяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал.

4 от 10 ЗПК във връзка с чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК на сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ **********.

Ищецът твърди, че на 25.07.2024 г. е сключил с ответното дружество Договор за кредит Договор за кредит „Бяла карта“ **********. по силата, на който кредиторът се е задължил да му предостави в собственост кредитен лимит в размер на 300.00лева при фиксиран лихвен процент по заема 43,20% и годишен процент на разходите- 45,9%.

В обстоятелствената част от исковата молба сочи, че съгласно чл.15 от договора за заем, в случай, че кредитополучателят не заплатил текущото си задължение на падежа, същият се задължавал в 3 дни след падежа, да представи на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговарял едновременно на следните условия: физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., с минимален осигурителен доход от 1500,00 лева; да работи минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на по безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен"; да представи служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; физическото лице - поръчител следва да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файненс" ОО. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани чл.15 от договора, същият съгласно чл.20 от договора дължала неустойка на кредитора в размер на 10% от усвоената непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението. Неустойката се начислявала на шесто число на месеца, в който не било погасено до 6-то число на следващия месец текущ на задължение. Считал, че клаузата на чл.20 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за неравноправна, респ. нищожна, противоречаща на добрите нрави и прекомерна, тьй като преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед 1 претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в г. 3 о г ТР на ОСТК на БКС по т.д. № 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът па задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението било обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчител не водило до самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като вреди за кредитора биха възникнали единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество. Сочи, че плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателя да не може да изпълни договорното си задължение: за кредит от 300 лв. заемателят се е задължил да осигури поръчителството физическо лице, което следва да отговаря едновременно на следните критерии: да е навършило 21 г., с минимален осигурителен доход от 1500,00 лева; да работи минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на по безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен"; да представи служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; физическото лице - поръчител следва да не е поръчител или кредитен получател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файненс" АД. На следващо място, неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Сочи,че преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзаддьжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на ДиректИ. 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище ма защита па техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С- 565/12 на четвърти състав иа СЕС. Кредиторът в настоящият случай поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя били самопричинени, тъй като той спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността н а кредигополучателя, поради което финансовата ш дтиту ция не може да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Договорена при тези условия неустойката представлявала допълнителна облагапечалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин па потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Моли да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договор за кредит **********., сключен с „АКСЕС ФАЙНАНС" АД, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Претендира разноски чрез молба от пълномощника на ищеца представена по хода на делото, като представя и списък на разноски по чл.80 от ГПК.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител, в който заявява, че финансовият продукт „Бяла Карта“ бил 2 револвиращ кредит, който предоставял под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоявал чрез платежен инструмент - платежна карта. Сочи, че веднъж сключили договор за кредит по продукта „Бяла Карта“ кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. „Бяла Карта“ като финансов продукт НЕ бил вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/ седмични вноски, както било масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги. Сочи, че кредитополучателите на „Бяла Карта“ сами решавали как да усвоят сумата - в брой на ATM-устройство и/ или онлайн, както и сами решават кога да усвоят сумата - в случай че Кредитополучател реши през даден месец да не усвоява суми, то той не дължил нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума. Сочи, че на 24.07.2024 г., Я. Д. Д., ЕГН ********** сключил с „Аксес Файнанс” АД Договор за кредит „Бяла Карта“ № 11109746 (Договора), по силата на който „Аксес Файнанс” АД е Кредитодател, а г-н Д., съответно Кредитополучател. По силата на Договора Дружеството предоставило на г-н М. револвиращ кредит в максимален размер от 300 /триста/ лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент - платежна карта, а Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора.

Считал, така предявения иск от г-н М. за процесуално недопустим поради некоректно посочване на цената на установителния иск за прогласяване на клаузата на чл.20 от процесния договор за нищожна, поради противоречие с добрите нрави, неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и прекомерна именно - опредЕ.та му от Ищеца цена от 700,00 лв не кореспондира с нито една релевантна сума, свързана с процесния договор за кредит и не е ясно как ищецът е определил нейния размер. Възразявал срещу искането на ищеца целият Договор да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявявали за нищожни. Считал, че претенциите на ищеца били напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Допълнително, доколкото се твърди нищожност на отделни договорни клаузи, то дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната недействителност не следвал да влече нищожност на целия договор, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание. Сочи,че На първо място, неправилно ищецът твърди, че неустойката по чл.20 от Договора следвало да бъде включена при формиране на ГПР или невключването й, представлявало нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че неприемливо било твърдението, че уговорената с чл. 20 от Договора неустойка представлявала скрита лихва и следвало да се включи при калкулацията на ГПР. На първо място, както било посочено в чл. 20 от процесния договор, задължението за заплащане на неустойка било условно н възникването му зависи изцяло от действията на потребителя следователно не е в нарушение на чл. 11. ал. I, т.9 ЗПК не следвало неустойката да се включва към размера на договорната лихва. В този смисъл, в случай че той не би искал да понесе тежестта да заплаща така уговорената неустойка, то той би могъл изобщо да не сключва договора или да изпълни поставените от чл. 15. ал. 1 от него условия (което не е направил). Твърди, че неправилни били доводите на ищеца в исковата молба, че изискванията към поръчителя били многобройни, произволни и необосновани с оглед целта и смисъла на поръчителството като вид обезпечение. Сочи, че неправилно било поради това и твърдението, че задължението за осигуряване на поръчител било така предвидено, че възпрепятствало длъжника да го изпълни. Твърди, че в действителност уговорените изисквания към поръчителя били стандартни и напълно обосновани, тъй като от същите било видно, че целят да установят кредитоспособността на поръчителя, доколкото те в съвкупността им се свеждат до това поръчителят да е лице, чието финансово състоЯ.е размер и стабилност на доходи, както и поети други кредитни задължения, биха му позволили да погаси текущи задължения по кредита в хипотеза на неизпълнението им от кредитополучателя. Твърди, че изискванията по чл.15, ал.1, точка 2 на договора очевидно целяло да се осигури поръчителят да лице в трудоспособна възраст със стабилен източник на доходи, какъвто е работата по трудово правоотношение по безсрочен трудов договор (доколкото договорът с 6- месечен изпитателен срок в рамките на срока за изпитване може да бъде прекратен от работодателя), като икономически обосновано е и изискването за 3 минимален размер на осигурителния доход на поръчителя, защото този размер трябва да му позволява не само да покрИ. собствената си издръжка и разходи, но и да погасява текущо задължение по кредита. Сочи, че втората група изисквания, по чл.15, ал.1, точки 2.5 и 2.6, целели да гарантират, че поръчителят не бил обременен с кредитни задължения, които вече да не било в състоЯ.е да обслужва редовно или не се задължил към финансовата институция и по други действащи договори за кредит като кредитополучател или поръчител, така че това да направи невъзможно или да му създаде пречки и затруднения за погасяване на тези, които поема по този кредит в качеството си на поръчител по него. Напълно логично и нормално е изискването по т.2.5 поръчителят да не фигурира в ЦКР към БНБ като нередовен длъжник по друг кредит, защото такова обстоятелство само по себе си обосновава извод, че лицето не може да обслужва редовно поетите от него вече задължения по кредити, при което положение не можело да се очаква да е в състоЯ.е да погасява текущо задължение на кредитополучателя по конкретния кредит. Сочи, че доколкото поръчителството по същността си осигурявал допълнителен солидарен длъжник на кредитора, от когото последният да иска изпълнение при неизправност на кредитополучателя, напълно обосновано било от правна и икономическа гледна точка кредитодателят да уговори изисквания към поръчителя, установяващи кредитоспособността му, т.е. способността му да погасява задълженията по конкретния кредит, така, както бил длъжен според ЗПК да провери кредитоспособността и на самия кредитополучател. Поради това неоснователно било твърдението на ищеца, че предвидените в чл.15 „многобройни“ изисквания към поръчителя, които били общо 6, целели да създадат затруднения на кредитополучателя и да възпрепятстват изпълнението на така поетото от него задължение. Твърди, че неоснователен бил и доводът, че срокът за изпълнение на задължението за осигуряване на допълнително обезпечение, което да отговаряло на посочените изисквания, бил кратък и изпълнението било свързано със значителни затруднения. Кредитополучателят научавал още преди датата на сключване па договора какво по вида му допълнително обезпечение се задължил да осигури в тази хипотеза, нито пък едва след изтичането па 5-диевния срок от актИ.цията на платежната му карта кредиторът му съобщава на какви изисквания трябва да отговаря поръчителят/банковата гаранция, за да се приеме, че петдневният срок за осигуряване на допълнително обезпечение, отговарящо на тези изисквания, е кратък и създава затруднения на кредитополучателя да изпълни това си задължение. Кредитополучателят бил наясно предварително с всички кумулативни изисквания, на които трябвало да отговарят и двата типа обезпечения, като изборът кое точно да предостави е оставено изцяло в неговата собствена дискреция. Не можело да се приеме за сериозен правен аргумент посоченото в исковата молба, че осигуряването на уговорено в договора допълнително обезпечение или такова, което кредитополучателят се задължил да осигури преди отпускане на кредита, му създавало затруднения да го изпълни съобразно уговорените в договора изисквания и срок, поради което клаузата, в която било уговорено това задължение, била в неравноправна. По тази логика за всяка клауза с поето от кредитополучателя задължение можел да се твърди, че бил в противоречие със закона, защото кредитополучателят можел да има затруднения не само в изпълнение на поето задължение за осигуряване на уговорено обезпечение, но и затруднения да изпълнява текущите си задължения за плащане на погашения по главница и договорна лихва в уговорените размери и на уговорените падежи, в които се е задължил.