Акт № 20978 от 06.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20978 гр. С.... 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20261110110645 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С.... ж.к. „Н...“, бл. ... чрез пълномощника му адв. В. В. П., АК – С.... със служебен адрес в гр. С.... ул. ... против „ЕОС ..., седалище и адрес на управление в гр. С.... район ...“, „Б... ... представлявано от членовете на съвета на директорите Т.. И. В.в, Р.

И. М. Т. и М.. В. В.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на заповед за изпълнение от 03.05.2012 г. по ч. гр. д. № 20381/2012 г. по описа на CPC - II ГО, 76 състав, е издаден изпълнителен лист от .... по същото дело, с който Г. И. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. С.... ж.к. „Н... III“, бл. ... и ж.к. „Н... 1“, бл. ... е осъден да заплати на „О...“ АД, ЕИК ...., сумата от 5194,80 лв. (пет хиляди сто деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки) - главница по договор за кредит от 14.10.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 23.04.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 260,59 лв. (двеста и шестдесет лева и петдесет и девет стотинки) за периода от 10.09.2011 г. до 22.04.2012 г., наказателна лихва в размер на 315,08 лв. (триста и петнадесет лева и осем стотинки) за периода от 10.09.2011 г. до 22.04.2012 г. и 491,14 лв. (четиристотин деветдесет и един лева и четиринадесет стотинки) разноски по делото, а именно: 115,41 лв. (сто и петнадесет лева и четиридесет и една стотинка) - държавна такса и 375,73 лв. (триста седемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки) - възнаграждение на адвокат.

За събиране на присъдените суми на 18.05.2012 г. „О...“ АД е образувала изпълнително дело № 960/2012 г. по описа на ЧСИ Б.. - peг. № ... район на действие СГС.

На 31.01.2018 г. „О...“ АД и „ЕОС М...“ ЕООД (чийто правоприемник е ответното дружество „ЕОС М...“ ЕАД) са сключили договор за цесия, по силата на който „О...“ АД е цедирало вземането си по горепосочения изпълнителен лист на „ЕОС М...“ ЕООД. Ищецът не е бил уведомен за извършената цесия от страна на цедента „О...“ АД.

На 05.05.2022 г., „ЕОС М...“ ЕООД, въз основа на същия изпълнителен лист от 03.05.2012 г., е образувало изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ Б.. - peг. № ... район на 1 действие СГС.

Ищецът претендира, че не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист от 03.05.2012 г. по ч. гр. д. № 20381/2012 г. по описа на CPC - II ГО, 76 състав, като излага доводи, че прехвърлянето на вземането не му е надлежно съобщено. Излага доводи, че вземането е погасено по давност, тъй като от образуване на изпълнително дело № 960/2012 г. по описа на ЧСИ Б.. - peг. № ... район на действие СГС не са искани, нито предприемани изпълнителни или други действия срещу ищеца в продължение на повече от 5 години, които да прекъснат или спрат течението на погасителната давност и към момента на образуване на изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ Б.. през 2022 г. вземанията по изпълнителния лист вече са били погасени по давност.

Като излага горните фактически твърдения, ищецът моли да бъде призната за установена недължимостта на задължението към ответното дружество, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по частно гражданско дело № 20381 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, 76-ти състав, а именно: сумата от 5194,80 лв.

(пет хиляди сто деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки) - главница по договор за кредит от 14.10.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 23.04.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 260,59 лв. (двеста и шестдесет лева и петдесет и девет стотинки) за периода от 10.09.2011 г. до 22.04.2012 г., наказателна лихва в размер на 315,08 лв. (триста и петнадесет лева и осем стотинки) за периода от 10.09.2011 г. до 22.04.2012 г. и 491,14 лв. (четиристотин деветдесет и един лева и четиринадесет стотинки) разноски по делото, а именно: 115,41 лв. (сто и петнадесет лева и четиридесет и една стотинка) - държавна такса и 375,73 лв. (триста седемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки) - възнаграждение на адвокат.

С исковата молба ищецът представя документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения отрицателен установителен иск като неоснователен. Твърди се в отговора, че за длъжника е налице правен интерес от навеждане на довод за непротивопоставимост на прехвърляне на вземане само ако е изпълнил на цедента задължението си след сключването на договора за цесия, но преди да бъде уведомен. Ответникът излага и съображения за спиране и прекъсване на погасителната давност, като сочи, че до 26.06.2015 г. давността е спряна поради висящността на изпълнително дело № 960 по описа за 2012 г. на Ч.... Б.., рег.

№ 856 и район на действие – Софийски градски съд. Давностният срок е прекъснат с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело № 786 по описа за 2022 г. на Ч....

Б.., рег. № 856 и район на действие – Софийски градски съд и с исканията за предприемане на действия по принудително изпълнение, направени в хода на това производство.

Процесуалният представител на ответника излага подробни съображения, че изтичането на погасителния давностен срок, препятства възможността за принудително изпълнение, но не погасява задължението.

Ответникът моли да бъдат изискани изпълнително дело № 960 по описа за 2012 г. на Ч.... Б.., рег. № 856 и район на действие – Софийски градски съд и изпълнително дело № 786 по описа за 2022 г. на Ч.... Б.., рег. № 856 и район на действие – Софийски градски съд и представя писмено доказателство. Не се противопоставя на приемането на писмените доказателства, приложени към отговора на исковата молба.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен представител.

Въз основа на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

2

Със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по частно гражданско дело № 20381, по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, 76-ти състав, ищеца е осъден да на „О...“ АД следните суми: сумата от 5194,80 лв. (пет хиляди сто деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки) - главница по договор за кредит от 14.10.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 23.04.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 260,59 лв. (двеста и шестдесет лева и петдесет и девет стотинки) за периода от 10.09.2011 г. до 22.04.2012 г., наказателна лихва в размер на 315,08 лв. (триста и петнадесет лева и осем стотинки) за периода от 10.09.2011 г. до 22.04.2012 г. и 491,14 лв. (четиристотин деветдесет и един лева и четиринадесет стотинки) разноски по делото, а именно: 115,41 лв.

(сто и петнадесет лева и четиридесет и една стотинка) - държавна такса и 375,73 лв. (триста седемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки) - възнаграждение на адвокат.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20128560400960 по описа на Ч.... Б.., рег. № 856 и район на действие – Софийски градски съд със страни: взискател – „О...“ АД и длъжник – Г. И. Г..

Длъжникът Г. Г. (ищец по настоящото производство) е получил покана за доброволно изпълнение на 09.07.2012 г.

В период от 04.06.2012 г. до 10.09.2015 г. са изпратени запорни съобщения до работодатели на длъжника и по сметката на съдебния изпълнител регулярно са постъпвали парични суми от удръжки от трудовото възнаграждение.

На 27.02.2018 г. е подадена молба за конституиране на ответното дружество като взискател въз основа на договор сключен с първоначалния взискател договор за цесия на 31.01.2018 г за оставащите непогасени задължения. Длъжникът е уведомен за конституирането на новия взискател на 07.03.2018 г.

На 19.04.2018 г. „ЕОС М...“ ЕООД е подало молба по изпълнително дело № 20128560400960, с която взискателят иска справка на банковите сметки и сейфове на длъжника и при наличие на такива, да се наложи запор.

С постановление от 10.11.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

На 05.05.2022 г. с разпореждане е образувано ново изпълнително производство с № .... по описа на Ч.... Б.., рег. № 856 и район на действие – Софийски градски съд. В хода на новообразуваното изпълнително производство са изпратени запорни съобщения до „Б....“ ЕАД и до „У....“ АД, съответно на 20.10.2023 г. и на 23.06.2025 г. (до „Б....“ АД) и на 05.03.2026 г. (до „У....“ АД). От „Б....“ АД са постъпили два отговора – в първия се сочи, че длъжникът няма сметки в банката, а в втория е посочено, че Г. Г. има банкова сметка, по която вече е наложен запор от друг съдебен изпълнител. От „У....“ АД няма постъпил отговор.

При така установената обстановка, съдът намира предявения отрицателен иск за допустим, а по същество – неоснователен, предвид следните съображения.

Паричното вземане, което ищецът твърди, че е погасено по давност, поради което недължимо, е установено със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Поради това по отношение на него е приложим петгодишния давностен срок на основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. След като е установено чрез заповед за незабавно изпълнение, която е аналогична на влязло в сила съдебно решение, давностният срок винаги е петгодишен (в този смисъл Определение № 1910 от 2023 г. на ВКС; Определение № 1764 от 2024 г. на ВКС; Определение № 2542 от 2023 г. на ВКС). За процесните вземания приложение намира разпоребата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години независимо от характера им, след като в случая същите са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, която е задължителна за всички 3 съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение (чл. 297 ГПК), и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго (чл. 299 ГПК). Поради това, по отношение на процесното вземане и приложим петгодишния давностен срок.

Посоченият давност срок е започнал да тече от датата на издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист – 03.05.2012 г., тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 417 от ГПК – заповедта за изпълнение подлежи на незабавно изпълнение, поради което от момента на издаването й, съпътствано и с издаването на изпълнителен лист, за почва да тече погасителния давностен срок.

Погасителанта давност е прекъсната с молба от взискателя за образуване на изпълнително дело на 18.05.2012 г. От датата на образуване на изпълнително дело № 960 по описа за 2012 г. на Ч.... Б.. до 26.06.2015 г. давностния срок е спрял да тече, тъй като изпълнителното дело е било висящо и с оглед задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС.

От 27.06.2015 погасителната давност е продължила да тече, но е прекъсната с последващи действия по принудително изпълнение – на 27.02.2018 г. е подадена молба за конституиране на ответното дружество като взискател, а на 05.05.2022 г. е образувано ново изпълнително производство след прекратяване на първоначалното поради перемпция. С тези две процесуални действия е прекъснат давностния срок и след всяко от тях е започнал да течен нов петгодишен срок, който не е изтекъл към момента на приключване на устните състезания по делото.

Предвид изложеното решаващият състав приема, че паричното задължение, посочено в исковата молба не е погасено по давност.

Неоснователни са доводите на ищеца за недължимост на процесното вземане на ответното дружество, поради обстоятелството, че Г. Г. не е уведомен за цедирането на вземането. Действително липсват данни, че ищецът е уведомен за придобиването на вземането срещу него от ответното дружество преди образуването на настоящето производство (с връчването на отговора на исковата молба и приложенията към него Г. Г. е получил уведомлението за цесията). В кориците на изпълнително дело № 960 по описа за 2012 г. на Ч.... Б.., рег. № 856 и район на действие – Софийски градски съд се съдържа също уведомление до ищеца за цесията, но от приложената към него обратна разписка е видно, че то не е получено, като е отразено, че адресатът на пратката е в чужбина. Независимо от горното, съдът счита, че неуведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането против него, не обуславя автоматично извода за недължимост на процесните суми на цесионера. В тази насока, съдът споделя доводите на ответника, че длъжникът (ищецът Г.

Разпечатката съдържа 40 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20b98dfe-8b00-4620-9fb6-bf162220e087