Решение № 898 от 03.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 03.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

САНТИРОВ мл. с. АДРИАНА

АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 12377 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 434710/21.06.2018 г., постановено по гр. д. № 2582/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, е признато за установено, на основание чл.415, ал.1 ГПК, че ответниците Н.А.З. и Г.А.З., дължат разделно при равни квоти на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 2 400 лв. - стойността на потребена от ответниците топлинна енергия за периода 14.09.2014 г. - м.04.2015 г.; 500 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 4 00 лв. за периода 15.09.2014 г. - 12.09.2017 г., като искът е отхвърлен като погасен по давност в частта за сумата над 2 400 лв. до пълния предявен размер от 2 716, 03 лв., както и в частта за признаване да установено, че ответниците Н.А.З. и Г.А.З. държат разделно при равни квоти на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата над 500 лв. до пълния предявен размер от 655, 98 лв. - лихва за забава върху главницата.

Ответниците са осъдени да заплатят разделно при равни квоти на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 501, 01 лв. - разноски в исковото производство, както и сумата от 101, 60 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК - разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати та адв. Н. И.И.сумата от 100 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАДв., представляваща деловодни разноски по производството, както и да заплати на адв. С.А.К., на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАДв. - деловодни разноски. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.Н.И.“ ООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. В чл.32, ал.1 от Общите условия на дружеството е предвиден ред и срок, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия - 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С изтичането на последния ден от месеца, който следва месеца на доставката на топлинна енергия, купувачите на топлинна енергия са поставени в забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори на въззивната жалба от ответниците Н.А.З. и Г.А.З., с които я оспорват. Излагат съображения, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно и законосъобразно. Обосновано СРС е възприел изводите на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза, а не е възприел заключението по съдебно - счетоводната експертиза, изготвена въз основа на документи, съставени от ищеца. Правилно е приложена и 3 - годишната погасителна давност, за което своевременно са направили възражение по делото. Молят съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.

Постъпили са въззивни жалби от ответниците срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, необосновано и неправилно. СРС не е обсъдил направените с писмения отговор на исковата молба възражения. Налице е тъждество между предмета и страните, както и вида на търсената защита между настоящото делото и още две съдебни производства, поради което приложение следва да намери чл.126 ГПК. Също така съдебните книжа са връчвани на ответниците в нарушение на чл.38 ГПК. Моли съда да обезсили решението в обжалваната част, като им присъди сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.Н.И.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „*****, като му дължат разделно всеки по 1/2 сумата от общо 3 372, 01 лв., от която: 2 716, 03 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – 30.04.2015 г., както и сумата от 655, 98 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 12.09.2017 г. Твърди, че по гр. д. № 64690/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, е постановена заповед за изпълнение, срещу която длъжниците са депозирали възражение по реда на чл.414 ГПК. Претендира установяване на вземанията му, за които е постановена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. – до окончателното изплащане, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците, с които оспорват предявените искове. Твърдят, че преди завеждане на делото е предявен положителен установителен иск за сумата от 938, 77 лв., поради което в тази част искът е недопустим. Позовават се на изтекла погасителна давност. Оспорват качеството си на потребтели на топлинна енергия, както и изискуемостта на претендираните вземания. Молят съда да отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.

На 14.09.2017 г. „Т.С.“

ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.А.З. и Г.А.З. за сумата от 2 751, 03 лв. – главница, както и 655, 98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 12.09.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, аб. № 062320.

Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 2 726, 91 лв. - главница и 650, 08 лв. – лихва, а за дялово разпределение: 24, 12 лв. - главница и 5, 90 лв. - лихва. В т.13 от заявлението е посочено, че сумите се претендират в условията на разделност – по 1/2 от всеки от длъжниците.

С разпореждане от 19.09.2017 г. по ч. гр. д. № 64690/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил сторените по делото разноски в размер на 118, 14 лв.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения протокол от 09.08.2002 г. от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, бул.

„******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Н.И.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Като титуляр на партидата при ищеца за ап.1 е посочена С.К.З..

На 15.08.2002 г. е сключен договор № 4453 между „Н.И.“ ООД и етажната собственост с адрес в гр. София, бул. „****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У295/20.06.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Нелбо“ ЕАД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Видно от представеното удостоверение № 585/17.08.2001 г. Атанас Георгиев З. е починал на 14.08.2001 г., като е оставил за свои наследници С.К.З. – съпруга, Г.А.З. и Н.А.З. – синове.

Пред СРС е представена молба – становище от 16.03.2018 г., депозирана от Г.А.З. по гр. д. № 86654/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав, с която уточнява предявените искове, като сумата от 261, 23 лв. представлява 1/2 част от общо 522, 46 лв., формирана въз онова на фактури за периода м.09.2007 г. – м.12.2009 г.

С молба от 23.03.2018 г., депозирана от Н.А.З. по гр. д. № 86652/2017 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав е уточнено, че сумата от 261, 23 лв. съставлява 1/2 част от общо 522, 46 лв., начислена по фактури за периода м.09.2007 г. – м.12.2009 г.

Във въззивното производство са изискани доказателства от СРС относно предмета на горепосочените производства, както и дали същите са приключили с влязъл в сила съдебен акт.

Исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото пред СРС, ГО, 141 състав, е предявена от Н.А.З. срещу „Т.С.“ ЕАД, за сумата от 1 200 лв. – главница за периода м.09.2007 г. – м.10.2017 г. за аб. № 062320. С определение от 28.06.2018 г,. постановено по гр. д. № 86652/2017 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, е прекратено производството по делото в частта относно сумата от 938, 77 лв. – главница, за която е издадена заповед за изпълнение от 19.09.2017 г. по ч. гр. д. № 64690/2017 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав. Определението е влязло в сила на 17.08.2018 г. С решение № 540944/21.11.2018 г., постановено по гр. д. № 86652/2017 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, е уважен предявеният отрицателен установителен иск с прано основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Н.А.З., като е признато за установено спрямо „Т.С.“ ЕАД, че не дължи сумата от 261, 23 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за ап.1, ет.1 на бул. „*****, за аб. № 062320, за периода м.09.2007 г. – м.12.2009 г., като погасена по давност. Разпределена е отговорността за разноските.

С решение № 532772/13.11.2018 г., постановено по гр. д. № 86654/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав, е върната исковата молба за периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г., за сумата от 301, 44 лв., като недопустима, като е уважен предявеният от Г.А.З. отрицателен установителен иск и е признато за установено, че не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 535, 52 лв. – главница за периода м.09.2007 г. – м.04.2013 г., по предявения частичен иск.

Разпределена е отговорността за разноските.

От заключението на вещото лице инж. Владимир Велев по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като компетентно дадена, се установява, че в процесния имот има наличен един радиатор. През отоплителния период 2013 г. – 2014 г. радиаторът е бил спрян, като е заплащана топлинна енергия само за сградна инсталация. За отоплителния сезон 2014 г. – 2015 г. е отказан достъп за отчет, поради което топлинната енергия е начислена на основание чл.70, ал.4 от Наредбата за топлоснабдяването и т.6.5 от Методиката за дяловото разпределение в СЕС.

Съгласно изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г. има сума за възстановяване от 29, 15 лв., а за отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2015 г. има сума за доплащане в размер на 746, 61 лв. Сумата, която се дължи за разглеждания период, възлиза на 2 726, 88 лв. В тази сума не са включени предишни просрочени или забавени сметки, без изравнявания за периоди, извън процесния. Сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Топломерът е проверяват на 28.11.2011 г. и на 13.12.2013 г., при което е установено съответствие.

Разпечатката съдържа 38 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20b8e276-1fed-4825-bb6a-0689c4afd459