Определение № 1925 от 15.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1925 гр. София, 09.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002900872 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Т. чрез назначения й особен представител адвокат Д. Д. срещу решение № 36 от 13.03.2023 г. по в. гр. д. № 310/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 33 от 8.03.2022 г. по гр. д. № 144/2021 г. на Габровски окръжен съд касационната жалбоподателка, в качеството на съдлъжник по смисъла на 121 и сл. ЗЗД, е осъдена да заплати на „Кей Би Си банк България“ ЕАД, на чието място в производството е конституиран правоприемникът му „Обединена българска банка“ АД, солидарно с И. К. И., сумата от 29 154 лв. – неиздължена главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.03.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 1780, 77 лв. – изискуема редовна лихва за периода 5.03.2020 г. – 21.03.2021 г., сумата от 219, 95 лв. – лихва за забава върху неиздължените вноски за периода 5.04.2020 г. – 21.03.2021 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на 1 предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.

3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: „1. Достатъчно ли е за възникване на солидарната отговорност в договора за банков кредит да се посочи, че едно лице, наречено длъжник, отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на чл. 121 и следващи ЗЗД за всички дължими суми /в т. ч. главница, лихва, наказателна надбавка/ или съдът следва да изясни конкретното правно основание, на което е възникнала солидарната отговорност на това лице?; 2. На какви правила се подчинява тълкуването на договорите при търсене и установяване на действителната воля на страните?;

3. Длъжни ли са първоинстанционният и въззивният съд служебно да съберат доказателства, които са необходими за служебно прилагане на императивна правна норма?; 4. Преклудирани ли са оспорвания, които страната ищец е следвало да заяви в срока по чл. 143, ал. 3 ГПК и които са заявени за първи път под формата на насрещна въззивна жалба, инкорпорирана в отговор на въззивна жалба и дължи ли произнасяне въззивният съд по тях?; 5. Длъжен ли е въззивният съд да посочи и обсъди в мотивите на съдебното си решение исканията, твърденията и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства?; 6. Следва ли съдът да прецени признанието на неизгоден за страната факт, като обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и съобразно това да постанови изхода от правния спор?“. Касационната жалбоподателка чрез особения представител твърди, че въпросът по т. 1 е разрешен в противоречие с решение по гр. д. № 5864/2015 г. н а ВКС, IV г. о., въпросът по т. 2 – в противоречие с решение по гр. д. № 2993/2018 г. на ВКС, IV г. о., въпросът по т. 3 – в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения по т. д. № 871/2021 г. на ВКС, I т. о. и гр. д. № 874/2021 г. на ВКС, IV г. о., въпросът по т. 4 – в противоречие с решения на ВКС по гр. д. № 896/2012 г., III г. о., гр. д. № 629/2011 г., IV г. о. и гр. д. № 7040/2014 г., III г. о. Останалите въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въведени по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са: „1. Важат ли ограниченията на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и по отношение на договорите за потребителски кредити, сключени с банките, за периода от 13.03.2020 г. до 9.04.2020 г. и как следва да се процедира в този случай при предприети 2 действия по фингирано връчване чрез залепване на уведомление един ден преди това – 12.03.2020 г.? Приложими ли са в този случай чл. 3, т. 1, пр. 1 относно спиране на течението на срокове по изпълнителни производства и чл.

4., ал. 1, т. 1 от посочения закон за удължаване с един месец от отмяна на извънредното положение на сроковете, определени в закон извън тези по чл. 3 /относно залепването на уведомление по чл. 47 ГПК/ и как следва да се процедира в тези случаи?; 2. Когато в договор за потребителски кредит /чл.

11.1. от процесния договор/ е декларирано, че на страните /кредитополучател/съдлъжник/ е предоставена предварително в достатъчен срок преддоговорна информация, това достатъчно ли е да удостовери и докаже този факт /чл. 5 от ЗПК/?; 3. Отговаря ли на изискването на чл. 10, ал.

1 ЗПК да е сключен по ясен и разбираем начин договор за потребителски кредит, от чиито клаузи не може да се установи на какво основание е възникнала пасивната солидарна отговорност на съдлъжник по смисъла на чл.

121 и сл. ЗЗД, наред с тази на съдлъжника кредитополучател?“ Ответникът по касационната жалба „Обединена българска банка“ ЕАД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, респ. – че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за съществуването на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че договор за потребителски кредит № 1806112366643835/26.06.2018 г. е сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – банка и И. К. И. – кредитополучател и Д. Д. Т. – съдлъжник. Посочил е, че с договора банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 33 440 лева, като крайният срок за погасяването му е 5.07.2028 г; страните са уговорили, че за първите дванадесет месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 5, 90 %, а след изтичането на този срок - годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент, представляващ шестмесечен Sofibor и надбавка в размер на 6, 035 пункта, като в договора са описани подробно предпоставките за промяна на лихвата в частта за шестмесечния Sofibor. Установено е, че общата дължима сума към датата на 3 подписване на договора е 45 606, 13 лв., а годишният процент на разходите за кредита към същия момент е 6, 74 %. В решението е прието, че кредитът следва да бъде погасен на сто и двадесет анюитетни месечни вноски, дължими на пето число на съответния месец, считано от 5.08.2018 г. до 5.07.2028 г., включващи приложимата годишна лихва.

Съдът е установил, че въз основа на депозирано на 23.02.2021 г. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 333/2021 г. на Габровски районен съд е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение срещу кредитополучателката и съдлъжницата по процесния договор като солидарно задължени лица за падежирали главници за времето от 5.04.2019 г. до 5.03.2020 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението, както и за лихва за забава за периода 5.04.2019 г. – 13.03.2020 г. В решението е отразено, че заявлението е отхвърлено досежно предсрочно изискуема главница в размер на 29 154 лв. и законна лихва върху тази главница за времето от 17.03.2020 г. до 18.02.2021 г. при позоваване на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 година и за преодоляване на последиците, като на заявителя е указана възможността за предявяване на осъдителен иск за вземането.

Съставът на апелативния съд е констатирал, че договорът за потребителски кредит и погасителният план към него са подписани от И. И. като кредитополучател и от Д. Т. в качеството на съдлъжник, като съобразно чл. 6.1. от договора съдлъжникът се задължава заедно с кредитополучателя при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД да погасява всички дължими суми (в това число главница, лихва, наказателна надбавка) в срок и съгласно условията на договора. Посочил е клаузите на договора, касаещи не само кредитополучателя, но и солидарния длъжник Т.. Изтъкнал е, че договорът за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ е консенсуален за разлика от реалния договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД и се смята за сключен с постигане на съгласие между страните по съществените елементи на съглашението в изискуемата форма за валидност, същият е търговска сделка, а лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго - чл. 304 ТЗ.

Позовал се е на нормата на чл. 121 ЗЗД, според която освен в определените от 4 закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само, когато е уговорена. След тълкуване на клаузите на договора е направил извод, че с подписването му касационната жалбоподателка е поела задължение да отговоря като солидарен длъжник с кредитополучателя И., като от договора за потребителски кредит не следва същата да е обезпечила задължението по договора като поръчител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, включително подробно обсъдената счетоводна експертиза, съдът е формирал извод, че към датата на депозиране на исковата молба – 26.03.2021 г., в която е обективирано изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са се осъществили обективните факти, пораждащи правото да се обяви предсрочната изискуемост на кредита, и с връчването на препис от исковата молба на ответниците същата е настъпила.

В атакувания съдебен акт е прието, че клаузите от договора за потребителски кредит относно размера на дължимата възнаградителна лихва не са неравноправни, като по делото е установено, че процентът на възнаградителната лихва е намаляван в сравнение с първоначално определения такъв с оглед понижаването на единия от компонентите за неговото изчисляване – спадането на променливия референтен лихвен процент, което е съобразявано от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

Подчертано е, че след подписването на договора размерът на възнаградителната лихва не е увеличаван едностранно от банката. Изложено е, че при направената служебна проверка не се констатират неравноправни клаузи, както и че не са налице основания по ЗПК за недействителността му.

Във въззивното решение е съобразено, че в договора за потребителски кредит е обективирано извънсъдебно признание на кредитополучателя и съдлъжника за получаването предварително в достатъчен срок на преддоговорна информация съгласно изразените предпочитания под формата на стандартен европейски формуляр, изготвен съгласно Закона за потребителския кредит, и потвърждение от тяхна страна, че са се запознали с нея.

Съдът е счел, че „Кей Би Си банк България“ има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в частите, с които Т. е осъдена в качеството на поръчител да заплати на банката солидарно с 5 кредитополучателя И., поради което депозираната насрещна въззивна жалба е допустима, а с оглед крайните му правни изводи, че същата е солидарен длъжник по договора за кредит – основателна.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението на касатора, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, са свързани и касаят тълкуването на договорите и основанията за възникване на солидарна отговорност. Тези въпроси са с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер и покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал.

1 ГПК. Въпросите на касационната жалбоподателка са поставени във връзка с изложени съображения, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните; солидарност възниква, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни, тъй като солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, а кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Във връзка с разглежданите въпроси касационната жалбоподателка се позовава на обстоятелствата, че само кредитополучателката е получила цялата сума по договора за потребителски кредит и е подала всички документи във връзка със сключване на договора и отпускане на заемната сума, като основното възражение на ответницата Т. е, че е поръчител по договора, а не солидарен длъжник. При аргументиране на основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса по т. 2 касационната жалбоподателка се позовава на постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, в което е застъпено последователно поддържаното от ВКС становище, че при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора според критериите на чл. 20 ЗЗД, за да изясни действителната, а не предполагаема воля на договарящите, че прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя вложената от 6 страните обща воля и че не може по пътя на тълкуването да бъдат изменени поетите с договора задължения или пък да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. В постоянната практика на ВКС се приема, че при изясняване на действителната обща воля на страните може да се излиза и извън текста на самия договор и да се изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на обектите, предмет на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля. Настоящият състав приема, че постановеното въззивно решение съответства на практиката на ВКС по поставените въпроси. В случая решаващият състав на апелативния съд е приел, че волята на страните е ясна, като ответницата касационна жалбоподателка в настоящото производство се е задължила да отговаря солидарно за задълженията по договора като съдлъжник. Изложените от касатора обстоятелства са поддържани и в инстанциите по същество, като дадените разрешения от състава на въззивния съд за уговорена от страните по договора за потребителски кредит солидарна отговорност на кредитополучателката и ответницата Т. съответстват на приетото в решение № 96 от 22.08.2022 г. по гр. д. № 2007/2021 г. на ВКС, ІV г. о., което се споделя от настоящия състав и произтича от разпоредбите на ЗЗД, че от обстоятелството, че кредитът е усвоен по сметката на един от солидарните длъжници, не може да се направи извод как е ползвана сумата, а съответно и нов длъжник винаги може да встъпи в дълга съгласно чл. 101 ЗЗД.