Решение № 92 от 30.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.ов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20243100502457 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 62561/01.08.2024г. на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№ 19, чрез юрк. Д. против решение № 2609/10.07.2024г. по гр.д.№ 3656/2023г. в частите, с които са отхвърлени предявените от банката искове както следва: срещу И. Ж. Д., ЕГН **********, в качеството й на наследник на кредитополучателя В.Х. Д., починала на 26.01.2019г., с адрес гр. *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 2211,87лева, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 4423,73лева -главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 26.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението;

968,18лева, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 1936,36лева - договорна лихва за периода 07.04.2019г. до 13.10.2022г.; 252,12лева, представляваща ½ от задължение цялото в размер на 504,24лева - обезщетение за забава за периода 07.05.2019г. до 11 13.10.2022г.вкл.; 7,24лева, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 14,47лева обезщетение за забава за периода 14.10.2022г. до 26.10.2022г.; 60 лева, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 120лева - разноски по кредита, за които 1 суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. и срещу А. Х. В., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: за разликата над 1614,22лв. до 1936,36лв. за вземането за договорна възнаградителна лихва и за периода от 07.04.2019г. до 07.10.2019г. по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., за разликата над сумата от 495,39лв. до 504,24лв. за вземането за обезщетение за забава и за периода от 07.05.2019г. до 07.10.2019г., както и за сумата от 120лв., представляваща такса изискуемост по XII., т.11 от Тарифата на банката, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Обжалваното решение се намира за неправилно и необосновано.

Жалбоподателят оспорва изводa на първоинстанционния съд за това, че по делото не е доказано приемането на наследството от страна на ответника Д..

Поддържа, че наследството е прието с конклундентни действия, изразяващи се в погасяване на дължимите по договора за кредит погасителни вноски след откриване на наследството на наследодателя й, в периода 01.01.2019г. до 16.03.2023г. Поддържа, че погасяванията са извършени чрез касови операции, като служител на банката е удостоверявал самоличността на платеца. Ето защо намира, че вписаният по-късно отказ е недействителен, като извършен след мълчаливото приемане на наследството.

На следващо място се оспорва изводът на първоинстанционния съд за това, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаградителна и мораторна лихви. Счита, че при уговорка за разсрочване на части на плащането по единно кредитно задължение, същото не се трансформира в такова с периодичен характер. По отношение на ответника А.

В. давността за лихви е започнала да тече на 25.08.2022г. с обявяването на договора за предсрочно изискуем, като към датата на подаване на заявлението не е изтекла общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което да се уважат исковете в цялост.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор само от въззиваемата И. Ж. Д., чрез адв. Д.. Поддържа, че с отказа си от наследството ответницата е изгубила качеството наследник и не е легитимиранa да отговаря по материалното правоотношение, възникнало с наследодателя. Счита, че правилно ВРС е преценил, че в случая не са налице данни въззиваемата да е извършила действия, които недвусмислено да сочат воля за приемане на наследството. В тази връзка представеното извлечение от сметка на банката не сочи на извод за извършени погасявания от Д.. Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

2

В срок е постъпила и въззивна жалба вх.№ 66458/16.08.2024г. от А. Х.

В., чрез адв. Д. против решение № 2609/10.07.2024г. по гр.д.№ 3656/2023г. в частта, с която е уважен предявения срещу жалбоподателя иск за приемане за установено в отношенията му с „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№ 19, в качеството му на съдлъжник на кредитополучателя В.Х. Д., починала на 26.01.2019г., дължимостта на сумите както следва: 4423,73лв. (четири хиляди четиристотин двадесет и три лева и седемдесет и три стотинки), представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 26.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението;

1614,22лв.(хиляда шестстотин и четиринадесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 07.11.2019г. до 13.10.2022г.; 495,39лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 07.11.2019г. до 13.10.2022г., както и сумата от 14,47лв.

(четиринадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 14.10.2022г. до 26.10.2022г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г. по описа на ВРС.

Поддържа оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението за неспазен срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. В случая се намира, че този срок е изтекъл, тъй като от падежа на задължението срещу главния длъжник ( уведомен за предсрочната изискуемост на 13.08.2020г.) е изтекъл срок по-продължителен от предвидения в посочената разпоредбата 6- месечен срок. Поддържа, че целият неплатен остатък от кредита е погасен по давност, за което страната своевременно е възразила с отговора на исковата молба.

Навежда, че договорът е действителен, тъй като в същия липсва посочване за начина на изчисляване на общо дължимата сума. На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд не е извършил проверка за наличие на неравноправни клаузи по договора. Сочи, че доколкото страната не е подписала ОУ към договора за кредит, както и Тарифата на банката, то същите не го обвързват. Въз основа на изложеното, настоява за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на искове срещу него.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Банка ДСК“ АД. Оспорва доводите по жалбата. Поддържа, че въззивникът има качеството на съдлъжник, а не на поръчител, поради което намира за неотносими аргументите относно спазване на преклузивния срок по чл. 147,ал.1 от ЗЗД.

Поддържа, че А. В. е уведомен лично за предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението- 26.10.2022г. Въз основа на изложеното настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание въззиникът „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юк. Димов поддържа жалбата.

3

Въззиваемите И. Ж. Д. и А. Х. В., последният и въззивник по подадената от него въззивна жалба, чрез адв. Д. поддържат становищата си.

За да се произнесе, съставът на Варненски окръжен съд, съобрази следното:

Варненският районен съд е сезиран с установителен иск по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК за вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., за които е издадена оспорена в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК заповед за изпълнение.

Ищецът е твърдял валидно възникнало с В.Х. Д.( наследодател на първата ответница) и А. Х. В. облигационно правоотношение по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г. Отпуснатият заем в размер на 8000 лева бил усвоен от кредитолучателите по разплащателната сметка на В.Х. Д.. Страните уговори отпуснатата главница да се олихвява в лихва в размер на 12,45% годишно. При забава, просрочените суми, се олихвяват с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата/ чл. 19 от ОУ/. Погасяването на дълга е следвало да стане на вноски, до 28.06.2023г., съобразно утвърдения погасителен план. Съгласно чл.19.2 от ОУ на договора при допусна забава в плащанията по кредита на главница и/или лихва над 90дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Сочи се, че след сключване на договора за кредит кредитополучателят В.Х. Д. е починала. Нейният наследник И. Д. е приела наследството, оставено от наследодателя й - В.Х. Д. чрез конклудентни действия, като е продължила да обслужва кредита на своя наследодател. В този смисъл оспорва извършения последващ отказ от И. Д. от наследството на кредитополучателя В.Х. Д., вписан под № 509/2022г. по описа на ВРС, като недействителен.

Позовава се на надлежно обявена предсрочна изискуемост.

Ответницата Д. възразява да е приемала наследството, оставено от В.Х.

Д. с конклундентни действия. Оспорва да е извършвала погашения по кредита.

Възразява за недействителност на договора поради накърняване правилата за потребителска закрила.

Ответникът В., оспорва да е надлежна страна по договора за кредит, както и да е усвоил парична сума в размер на 8000лева. Оспорва да е възникнала облигационна връзка между страните, по силата на която същият да се е задължил солидарно с кредитополучателя. Тъй като намира, че евентуално има качеството на поръчител по договора, а не на съдлъжник, намира, че е изтекъл преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД за предявяване на иска срещу него, с изтичане на шестмесечен срок от обявяване на предсрочната изискуемост на кредитополучателя. Оспорва да се подписвал приложенията към договора.

4

Възразява за погасяване по давност на процесните вземания с изтичане на тригодишна давност. Възразява за недействителност на договора поради накърняване правилата за потребителска закрила.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Относно правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в жалбата. В обхвата на тази проверка, съставът на въззивния съд намира следното:

Обжалваното решение е действително по критериите на ТР от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на претенция за установяване на вземания по оспорена заповед за изпълнение, издадена по искане за „Банка ДСК“ ЕАД за вземания по договор за потребителски кредит срещу универсален правоприемник на починал кредитополучател и срещу съдлъжник. Срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е спазен. С оглед на изложеното решението и предявения иск са допустими.

Първият спорен въпрос пред въззивния съд е разполага ли ответникът/ сега въззивник/ И. Д. с материална легитимация по спора като наследник на кредитополучателя.

На осн. чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, като последното произвежда действие от откриването на наследството. До приемане на наследството призованите към наследяване лица могат да извършат отказ от наследство, като отказът подлежи на вписване на осн. чл. 52 от ЗН в особената книга, водена при съответния районен съд по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН. Извършеният, след приемане на наследството, отказ от него е недействителен. На свой ред приемането на наследство може да стане по два начина- изрично, чрез писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството- чл. 49, ал. 1 от ЗН или с конклундентни действия, така нареченото мълчаливо приемане на наследството. В последния случай наследникът следва да е извършил действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството- чл. 49, ал. 2 от ЗН. В практиката е утвърдено разбирането, че ако от отделно действие на наследника не може да бъде направен категоричен извод за такова мълчаливо приемане, съдът следва да извърши преценка на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за такова приемане- Постановление № 4/30.01.1964г. на Пленума на ВС. Такива действия са разпореждане с имущество от масата, сключването на договор, извън тези на управление на масата, изтегляне суми от сметката на наследодателя, плащане на наследствено задължение и т. н. Когато наследникът е платил наследствен дълг със средства, намиращи се по сметка на наследодателя -независимо дали директно или чрез превод, въпросното действие има разпоредителен характер 5 и поначало сочи приемане на оставеното наследството.