Решение № 830 от 12.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. П., 12.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20231720105915 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, с искане да бъде установено спрямо ответника А. П. А. с ЕГН **********, адрес гр. П., кв. "***",, че в качеството му на съсобсвеник по силата на наследствено правоприемство дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК 113012360 гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор сумата в общ размер от 1 479.85 лв. /Хиляда четиристотин седемдесет и девет лв. и 85 ст./ /представляваща ½ идеална част от общото задължение в размер на 2959.71 лв./, от която сума главница в размер на сумата от 1 289.41 лв. лв. /Хиляда двеста осемдесет и девет лв. и 41 ст./ /представляваща ½ идеална част от общото задължение в размер на 2578.85 лв./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. *****, за периода от 01.05.2021г. г. до 30.04.2022г.г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 190.44 лв. лв. /Сто и деветдесет лв. и 44 ст./ /представляваща ½ идеална част от общото задължение в размер на 380.89 лв./, за периода от 08.07.2021г. г. до 02.06.2023г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК -22.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното предприятие и ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответника притежавал за процесния период 1 качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008 Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от закона. В конкретния случай, по време на процесния период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.

Ответника в законоустановения едномесечен срок, чрез назначения му особен представител е подал отговор, с който оспорва предявената искова претенция по основание и размер, тъй като няма качеството на потребител на топлинна енергия.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл.

80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от особен представител, който оспорва изцяло предявената искова претенция при подробно изложени съображение и в писмено възражение и писмени бележки.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д 2820/2023 по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство.

По образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №1637/23.06.2023

2

Съдът не е успял да връчи лично на ответника заповедта за изпълнение, същата му е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, предвид на което и съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство ако желае в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането.

В хода на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота и не дължи претендираните от ищеца суми.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер 1 479.85 лв.

Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., кв. "***", бл. **** и няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ.

Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.” АД гр.

П. освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента на закупуване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че ответника е собственик на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот.

Видно от приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.10.1990г. наследодателя ответника – П.А.А. е придобил имота на 10.10.1990г. П.А.А., видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е починал на 27.07.2016г., тоест преди началото на периода, за който се претендира заплащане на топлинна енергия от ищеца, като е оставил за наследници синовете си С. П. А. и А. П. А..

По делото е приложена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подписана от ответника, с 3 която той е декларирал, че е съсобственик, като притежава ½ идеална част от описания в исковата молба топлоснабден имот, като е посочено придобивно основание „наследство“. В декларацията е посочено, че върху имота липсва учредено вещно право на ползване.

При анализ на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност настоящия съдебен състав достигна до извода, че ответникът е единствен собственик на процесния апартамент. Пред едно трето за спора и незаинтересовано лице – Община П., още преди исковия период ответникът е декларирал, че е собственик на апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "***", бл. 25, вход А, ап. 9, съответстващ на описания в исковата молба. Пред общинския орган ответникът е декларирал и основанието за придобиване собствеността върху апартамента. Ето защо съдържащото се в Декларацията изявление, отправено в изпълнение на законово задължение по ЗМДТ, съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт (с оглед предмета на настоящото производство). Признанието на факти с правно значение е едно от най-достоверните и надеждни доказателства в гражданския процес, което следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. В този смисъл са и Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 4084/2016 г. на ВКС, IV ГО, Решение №309 от 06.11.2017 г. по в.гр.д.

№502/2017 по описа на Окръжен съд П., Решение № 263/12.07.2019г. по в.гр.д. 352/2019 по описа на Окръжен съд П., Решение № 485/20.12.2019г. по в.гр.д. № 729/2019 по описа на Окръжен съд П..

От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.

След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват общи.

Разглеждането на това основание за възникване отношенията между страните не е извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него и ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 4 предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.