Решение № 221 от 07.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Бургас, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Д. Муртев при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело № 20212120107298 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от А. Д. Г. с ЕГН********** от гр. Б., *** против Център за специална образователна подкрепа - Бургас, представляван от В.М., с адрес: гр. Б., ***.

В обстоятелствената част на молбата се твърди, че със Заповед № РД-10439/14.09.2021 г. на Директор ЦСОП- Бургас е прекратено трудовото й правоотношение със ЦСОП-Бургас, поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Твърди се, че издадената заповед е немотивирана, в нея липсва каквато и да е конкретика по фактите и обстоятелствата, довели до извод за описано в заповедта нарушение, липсва яснота изобщо за място на извършване, дата на извършване, в какво се състои съответното описано нарушение, за което й е наложено дисциплинарно наказание. Предвид изложеното е направено искане да се признае уволнението за незаконно и да се отмени Заповед № РД-10439 /14.09.2021 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ като незаконосъобразна и немотивирана; Да се възстанови ищцата на заеманата преди това длъжност - *** в ЦСОП-Бургас, както и да се осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, в което е останала без работа поради уволнението в размер на 10 753.86 лв.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се оспорва основателността на молбата.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. К. и моли за уважаване на предявените искове по изложените в исковата молба доводи. Претендира разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

В съдебно заседание ответникът ЦСОП – Бургас се представлява от адв. И., която 1 оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

С протоколно определение от 24.01.2022г., съдът е допуснал изменение на размера на претендираното от ищцата обезщетение за оставането й без работа за шестмесечен период като е приел направеното от ищцата увеличение от 10753.86 лв. на 11 583, 86 лв.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е заключението по допуснатата ССчЕ.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно между страните, че към датата на дисциплинарното уволнение, ищцата се е намирала в безсрочно трудово правоотношение с ответния център като е заемала длъжността “***”. Горното се подкрепя и от приложените по делото трудови договори, както и допълнителни споразумения за изменението им.

С атакуваната Заповед № РД-10-439/14.09.2021г., издадена от директора на ЦСОП Бургас, получена от ищцата на 14.09.2021г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ за други тежки нарушения на трудовата дисциплина, чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ. Като фактическо основание за дисциплинарното уволнение е посочено, нарушение на трудовата дисциплина, станало известно на

02.08.2021г. от видео качено на http://www.maikomila.bg/video-pokazva-uchitelski-tormoz-nad-dete-sys-sop-v-burgas/, а именно, че А. Д. Г. е проявила унизително отношение и е упражнила вербална агресия, в разрез с изискванията за длъжността и длъжностна характеристика към дете, обучавано в ЦСОП –гр.

Бургас.

От изготвената служебна справка на трудовите договори към НАП се установява, че след уволнението до 24.01.2022г. – датата на устните състезания ищцата не е започвала работа по друго трудово правоотношение.

По делото е представена Заповед № РД-05-120/03.08.2021г. на директора на ЦСОП – Бургас, по силата на която е била сформирана комисия на основание чл.259, ал.1 от ЗПУО във вр. с чл.31, ал.1, т.2, т.4 от Наредба № 15 /22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, съгласно чл.20 от Етичния кодекс на центъра, като на същата е възложена задача да изгледа клипа и възможност установи лицата, които участват в него, както и времето/периода, когато същият е бил заснет.

По делото е представен протокол от 03.08.2021г. на така назначената комисия от служители на ЦСОП – Бургас – педагогически и непедагогически персонал, която е излязла със единодушно становище, че клипът е бил заснет в края на първи срок на учебната 2018/2019г. между декември 2018г. и февруари 2019 година. Комисията е застъпила становище, че по време на втория срок на същата учебна година било извършена функционална промяна на стаята, която от учебен кабинет се превърнала в кабинет по 2 арттерапия. Освен това липсвали предпазни средства (маски) срещу Ковид-19, което след март 2020г. станало задължително.

По делото е представено искане за писмени обяснения изх. № РД-21-60/03.08.2021г., от Д.К., в качеството й на *** на ЦСОП – Бургас, адресирано до ищцата, с което от последната са били поискани писмени обяснения по повод появилия се в медиите клип на сайта www.maikomila.bg отразяващ вербална разправа от служители на центъра над детеученик.

Представено е писмено обяснение от ищцата вх. № РД-19-294/11.08.2021г. на ЦСОП – Бургас, в което същата е посочила, че след преглеждане на записа е разпознала три гласа, измежду които и нейния, а по дрехите и учебните материали е заключила, че действието в клипа се развива преди четири години. Същото не е оспорено от ищцата, носи нейния подпис и датата 10.08.2021г.

Приложена е длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност “***”, като в раздел III, чл.1.2 е посочено задължението на служителя да опазва живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията, т. 1.3 – задължението на служителя да зачита правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничи и партнира със заинтересованите страни и по т.1.4. да спазва етичен кодекс за работа с деца.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелките В.Й. и С.Р. (без дела и родство със страните по делото).

Свидетелката Й. заявява, че работи в ответния център като *** и от 5 години познава ищцата. Разказва, че заедно с колегите си на следващия ден след появата на клипа се събрали и се опитали да го изгледат на спокойствие, за да видят какво се случва.

Единодушно приели, че на същия се чува гласа на медицинската сестра, че тя е лицето, което е снимала клипа, както и че освен ищцата, в клипа се виждат още две колежки.Установили и времето на случилото се, тъй като кабинетът в който било снимано претърпял ремонт три години преди появата на клипа.

Свидетелката С.Р. заявява, че работи в ответния център от 02.06.2021г. на длъжността ***, като разказва, че когато се появил клипът в интернет била в отпуск, но същият бил прекъснат и на 3-ти август била извикана на работа. Разказва, че били много хора, измежду които служители, учители и непедагогически персонал, като всички изгледали видеоклип с двама учители и ученичка от тяхното училище, измежду които тя разпознала ищцата. Последната се движила срещу човека, който снимал, изглеждала малко по-едра, с чуплива коса. Заявява, че именно ищцата изрича думите с по-висок тон, който бил враждебен и агресивен.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Т.Д., заключението по която не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и обосновано. Вещото лице дава заключение, че размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, вр. чл.228 от КТ за 6 месеца възлиза на сумата от 11 533, 86 лв.

Останалите приети по делото писмени и веществени доказателства, съдът намира за 3 неотносими към предмета на доказване, поради което не ги обсъжда.

При така установеното от фактическа страна, настоящия състав формира следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно, тежестта на доказване законността на прекратяването на трудовото правоотношение е възложена върху ответника в производството - работодател в материалното трудово правоотношение с ищеца. Спорът се развива в рамките на релевираните от ищцовата страна доводи, които в случая са следните: неспазване изискването на чл.195 от КТ - немотивираност на издадената заповед и липсата на конкретика за извършеното от нея и описано в заповедта нарушение – за мястото, датата на извършването му и в какво се състои същото; липсата на автентичност на разпространения видеозапис – липса на яснота относно участниците в него, времето, мястото, времето на пускането му в интернет и автентичността на реплики и думите; неспазване изискването на чл.194, ал.1 КТ, а именно, че дисциплинарното наказание е наложено 4-5 години след извършването му.

С решение № 128/28.05.2013г. по гр.д. № 726/2012г. ІV г.о. ВКС е прието, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено, но не е необходимо тя да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите). В същия смисъл е и решение № 339/19.11.2012г. по гр.д. № 1688/2011г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл.194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в посочените решения становище.

Изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание.

Анализирайки съдържанието на атакуваната заповед, настоящия състав констатира, че в същата не е посочен моментът на извършване на нарушението, но от друга страна същата съдържа достатъчно данни за това в какво се изразяват извършените от ищцата действия по нарушаване на трудовата дисциплина.

Съгласно решение № 277 от 09.10.2012г. по гр.д. № 1579/2011г. на ВКС, няма пречка мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение да се намират и в 4 друг документ, който по силата на препращането ще се инкорпорира към заповедите, стига този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения. В така цитираното решение е посочено още, че писмени обяснения за обстоятелствата, за които е наказан работникът или служителят, са индиция за узнаване на нарушението и подлежащите на оспорване факти. При липса на данни за друга процедура за търсене на отговорност /наказателна, административнонаказателна или имуществена/, които да създават съмнения относно характера на производството, в което са дадени обясненията, следва да се счита, че те са дадени по повод висящо дисциплинарно производство. Законът не урежда специална дисциплинарна процедура за даване на обяснения /р. № 209/2.05.2012 г. по гр.д. № 768/2011 г. на ІV г.о; № 225/05.04.2012 г. по гр.д. № 375/2010 г. на ІІІ г.о. и др./.