Решение № 3702 от 09.12.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3702

Плевен, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IV състав, в съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20257170700579 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.29 ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Делото е образувано по жалба от Производствено- потребителска кооперация „Коиловци“ с.Коиловци, представлявана от управителя Ч. Е. И., чрез адв.С. А. от САК, против Уведомително писмо изх.№02-150-6400/1952 от 01.06.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г., издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е отказано подпомагане по Еко-НИП в размер на 118020,73лв.

В жалбата са наведени доводи, че в оспорената част уведомителното писмо е издадено при неспазване на изискванията за форма и съдържание, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в уведомителното писмо само е вмъкнато изображение на саморъчен подпис на административния орган, като изтегленият от СЕУ електронен документ, съдържащ УП, не е подписан с валиден електронен подпис. Посочва се, че оригиналът на електронния документ, наличен на интернет страницата на ДФЗ, също е с невалиден електронен подпис. В тази връзка се счита, че уведомителното писмо е нищожно, поради липса на реквизит по чл.59 ал.2 т.8 от АПК. На следващо място се твърди, че оспореното уведомително писмо следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение за релевантните юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка, от която органът черпи упражненото от него публично субективно право. Счита се, че по отношение на оспорващия е приложима Наредба №3/26.06.2023г. в редакцията й в сила от 02.06.2023г., като последващи изменения и допълнения са неотносими към заявлението на кооперацията за кампания 2023г. Посочва се, че изложеното основание за отказ е общо, като липсва конкретизация на видовете проверки, които са извършени на кандидата, както и не са посочени конкретните резултати от проверките. Твърди се, че на ППК не е правена проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, което е задължителен елемент от контрола за спазване изискванията за подпомагане по интервенция Еко-НИП, съгласно чл.41 ал.3 от наредбата. Сочи се, че изводите за неспазване на изискванията по интервенцията са изведени единствено въз основа на представени разходооправдателни документи /фактури/ за закупени от кооперацията препарати за растителна защита. Твърди се още, че липсват и конкретните заявени площи, за които е констатирано несъответствието. Прави се извод, че липсват каквито и да било обективни фактически констатации, обосноваващи наличието на нормативно регламентирана материалноправна предпоставка за пълен отказ за изплащане на субсидията, на основание чл.88 т.7 от наредбата. Твърди се, че мотивите за издаване на уведомителното писмо са посочени в табличен вид, като в таблица 19.2 за използваните продукти за растителна защита по Еко-НИП за кампания 2023г. е отразено, че кооперацията е използвала препарат „Фокстрот“, който е ПРЗ от първа професионална категория, като в колона 7 на таблицата е отбелязано, че препаратът не е подходящ за Практика 1, съгласно изискванията по чл.41 ал.1 т.2 от наредбата. В тази връзка се счита, че не става ясно какви са конкретните фактически основания, довели до формиране на крайния извод, че кандидатът е използвал ПРЗ „Фокстрот“ на заявените за подпомагане по Еко-НИП парцели, като на кооперацията не е извършвана проверка на място и не са проверявани дневниците за провежданите растителнозащитни мероприятия и торене. Твърди се, че е възможно конкретният ПРЗ да е приложим само за защита на конкретни земеделски култури. Твърди се също, че въпросният препарат е от втора професионална категория, а не от първа, считано от 08.08.2023г., вкл. към датата на подаване на декларацията и описа по образец на разходооправдателните документи, съгласно изискванията на чл.46 ал.1 вр. чл.46 ал.4 от наредбата. Счита се, че органът е следвало да установи каква е била професионалната категория на препарата към датата на евентуалната му употреба, което не е сторено. Отбелязва се още, че разпоредбата на чл.41 ал.3 изр.2 от наредбата е приета след подаване на заявлението за подпомагане на кандидата, поради което е неприложима при преценка спазването на изискванията по интервенция Еко-НИП, определени в глава втора от наредбата. От изложеното се прави извод, че липсва задължително съдържание на акта, тъй като от посочената в табличен вид информация не може да бъде установено кои факти и обстоятелства е взел предвид административният орган, за да постанови пълен отказ за плащане по процесната интервенция за всички заявени от него площи. Твърди се, че липсата на мотиви прави невъзможно да се разбере конкретната причина за отказа от подпомагане. На следващо място се сочи, че актът е издаден без да са изяснени относимите за конкретния случай факти и обстоятелства, без да са събрани доказателства и без да са съобразени приложимите в случая правни норми. Счита се още, че образецът на декларация по чл.46 ал.1 от наредбата не съответства на изискванията на същата, доколкото съдържа подвеждащо поле /квадратче/ за деклариране, както и не съдържа указания за надлежното й попълване. Посочва се, че кандидатът е декларирал, че не е използвал недопустими продукти за растителна защита на заявените от него площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1, както и е подал изрично възражения в тази насока, което не е взето предвид и обсъдено от органа. Твърди се също, че разходооправдателните документи /фактури/, включващи закупени ПРЗ сами по себе си, не доказват, че включените във фактурите ПРЗ са използвани върху площите, заявени по интервенция Еко-НИП, доколкото е възможно земеделският стопанин да е използвал тези ПРЗ за други площи или други селскостопански мероприятия, за които ангажимент по тази интервенция не е поет. Счита се също, че не е правилно приложена нормата на чл.41 ал.5 от наредбата, тъй като преценка относно правото на подпомагане следва да бъде направена индивидуално за всеки отделен парцел, заявен от кандидата, а не общо за всички заявени площи. Твърди се, че ако за някой от парцелите бъде установено неспазване на изискванията по тази интервенция, то подпомагането следва да бъде намалено само за този парцел. Счита се, че уведомителното писмо противоречи и на разпоредбата на чл.85, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021г. В заключение се моли да бъде обявено за нищожно, алтернативно незаконосъобразно уведомителното писмо в оспорената му част. Претендират се разноски.

По делото е приложено становище вх.№4692/31.07.2025г. по жалбата от процесуален представител на ответника, в което се посочва, че с подадената от кандидата декларация, съгласно чл.46 от Наредба №3/2023г., са представени 6бр. разподооправдателни документи за закупените ПРЗ по Еко-НИП за Практика 1, като подписвайки тази декларация, кандидатът декларира, че всички предоставени от него данни и документи са достоверни, и потвърждава че с подписването приема правилата и е запознат с изискванията по интервенциите, за които кандидатства. Посочва се още, че в Таблица 2: Еко-НИП „Опис на документи, доказващ закупените продукти за растителна защита по Еко-НИП“ кандидатът е посочил кои препарати е използвал, като към дата 21.07.2023г. е използвал ПРЗ – „Фокстрот 69 ЕВ“, който попада в категория за употреба „първа професионална“, и е неподходящ за Практика 1, съгласно информация от БАБХ.

В съдебно заседание оспорващата кооперация се представлява от адв.А., която излага подробни съображения за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо в оспорената му част, и моли за отмяна и връщане на административния орган с конкретни указания. Представя писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски съобразно представен списък.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П., която счита жалбата за неоснователна. Поддържа доводите, изложени в представено по делото становище, като изрично посочва, че към момента на подаване на заявлението спорният ПРЗ е от първа категория. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесното Уведомително писмо изх.№02-150-6400/1952 от 01.06.2025г. е изтеглено от оспорващата кооперация от профила й в СЕУ на 13.06.2025г. /л.27/, от който момент се счита за връчено, а жалбата е подадена пред административния орган на 13.06.2025г. и заведена с вх.№02-150-6400/1952#2 от същата дата, т.е. подадена е в 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК.

С уведомителното писмо изцяло е отказано изплащане на финансово подпомагане за кампания 2023г. по Еко-НИП в размер на 118020,73лв. Т.е. писмото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от