Решение № 94 от 17.01.2025, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 94

Търговище, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - II тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

Членове:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА и с участието на прокурора МАРТИН КОНСТАНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия МАРТИН СТАМАТОВ канд № 20247250700531 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба подадена от М. А. Б., [ЕГН], с адрес гр.Нови пазар, обл. Шумен, чрез адв. Т. С. Я. от АК – Шумен, срещу Решение №33/12.03.2024г. постановено по а.н.д. № 20233530200781 по описа за 2023 година на РС – Търговище, с което е изменено Наказателно постановление № 8362/25.09.2023г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на М. А. Б., [ЕГН] от гр. Нови пазар за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева, като е намален на 500 лева.

Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, тъй като касаят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в липса на мотиви в обжалваното решение относно възражението на санкционираното лице за териториална и материална некомпетентност на административнонаказващите органи съставили процесните АУАН и НП и във връзка с твърдяните съществени пороци в съдържанието им, довела до неправилно приложение на материалния закон относно съставомерността на извършеното деяние. С оглед изложеното се моли за цялостна отмяна на съдебното решение на ТРС.

В проведеното открито съдебно заседание, касаторът не се явява, като чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и изложените в нея доводи.

Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е депозирал отговор на касационната жалба /наименовано възражение/, с който оспорва въведените от касатора твърдения за незаконосъобразност на оспорения адм. акт, излага доводи, че е бил издаден от компетентен орган при пълно съобразяване с относимите процесуални и материални норми на ЗАНН и ЗДвП. В проведеното открито съдебно заседание не се явил лично, като чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, моли обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и подробно мотивирано. Представил е писмени бележки, с които излага допълнителни аргументи в подкрепа на становището си.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване e Решение №33/12.03.2024г. постановено по а.н.д. № 781/2023 година на РС – Търговище, с което е изменено Наказателно постановление № 8362/25.09.2023г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на М. А. Б., [ЕГН] от гр. Нови пазар за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева, като е бил намален на 500 лева.

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното: На 24.08.2023г. около 17.17 ч. на път I-4, на отбивна площадка при км.245 М. Б. управлявал съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „МАН“, модел ТГХ с рег. № [рег. номер] и полуремарке с 3 оси с рег. № [рег. номер], в посока гр. Търговище- гр. Шумен, с което извършвал превоз на товари /пшеница/, като натоварването на задвижващата (2ра) единична ос на МПС било 12.850т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /превишаване 1.350 т./, а общото натоварване на тройната ос на полуремаркето при измерено разстояние между осите 1.32м, било 28.800т при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата /превишаване 4.800 т./, което било установено при извършено измерване с техническо средство- електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200007 и ролетка 1304/18/5м.

От фактическа страна, въззивният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Е. С. и А.А., е намерил за установено, че гореописаното деяние действително е било осъществено, като за него е съставен акт за установяване на административно нарушение № 9864/24.08.2023г. от св.Е. С. - инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ Актът бил подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения, но такива не били посочени в него или подадени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

От правна страна, въззивният съд е достигнал до извод, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като в противоречие с нормата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на посочените в НП място, дата и час е управлявал ППС, с натоварване на задвижващата (2ра) единична ос 12.850 т, при максимално допустимо натоварване 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, и натоварване 28 т на тройната ос на полуремаркето при разстояние между осите 1.32 м. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Приел е фактическата обстановка за ясно очертана, като с необходимата конкретика са описани действията на жалбоподателя, за които е ангажирана отговорността му и с оглед на това не е приел доводите за допусната неяснота в това отношение. Обсъдил е твърденията на жалбоподателя, като е приел, че нарушението е квалифицирано и санкционирано в пълно съответствие със закона. Жалбоподателят е посочил в акта, че има възражения, но не е изложил такива, вкл. в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Приел е, че водачът е могъл да провери дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване, същото да бъде приведено в съответствие с нормите. Достигнал е до извод, че случаят не е маловажен предвид степента на обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, а именно - повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, както и с безопасността на движението. Въззивният съд е приел, че наказващият орган е допуснал нарушение на правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието по чл. 27, ал. 1 - 3 от ЗАНН, предвид наложената на жалбоподателя глоба от 2000 лв., която е около и над средния размер, предвиден в чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, като доколкото нарушението е първо по ред, и предвид тежестта и обществената опасност на деянието и дееца е определил минималния размер от 500лв. като достатъчен да постигнати целите на чл.12 от ЗАНН, а именно - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, както и съобразно с имотното състояние на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

Действително въззивния съд е отхвърлил бланкетно /само въз основа на заповедите на председателя на управителния съвет на АПИ с № РД-11-246/31.03.2022г. и № РД-11-247/31.03.2022г./ възражението на жалбоподателя, че лицата издали АУАН и НП не са разполагали с материална и териториална компетентност във връзка с установяването и санкционирането на деянието по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП вр. чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, но крайния му извод за наличието им е правилен.

Материалната компетентност на длъжностните лица да съставят АУАН бива два вида - нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва от изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл. 37, ал. 1, б. "а" ЗАНН) и оперативна – при която овластяването следва от изричното волеизявление на ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове (чл. 37, ал. 1, б. "б" ЗАНН). Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. второ от ЗДвП, общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. От изложеното следва, че за длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура“ изрично с нормативен акт - чл. 167, ал. 3, изр. второ ЗДвП е посочено, че разполагат с компетентността да установяват нарушения свързани с допустимото осово натоварване на ППС.

Съобразно нормата на чл. 170, ал.1 от ЗДвП контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Същите налагат и предвидените в този закон наказания.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.

Чл. 170, ал.1 от ЗДвП се намира в Глава Пета на ЗДвП, както и цитирания чл. 167, ал. 3, изр. второ, от което следва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има качество на „служба за контрол“, която да следи за спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от ЗдвП и издадените въз основа на него нормативни актове досежно общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС, като съответно служителите в АПИ са длъжностни лица оправомощени да съставят актове, с които се установяват нарушенията на тези правила и изисквания, а ръководителят й да налага предвидените за това наказания в ЗДвП.

В съвкупност с нормата на чл. 170, ал.1 от ЗДвП следва да се цени и препращащата норма на чл. 189, ал. 14 ЗДвП, според която за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН – т.е приложими са и общите правила по чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН и чл. 47, ал. 1, б. „а“ във вр. с ал. 2 ЗАНН, като в случая съставителят на АУАН е бил надлежно определено длъжностно лице от ръководителя на АПИ. От последният е налице и съответно оправомощаване спрямо издателя на НП по реда на чл. 47, ал.2 от ЗАНН вр. с чл. 11, ал.2 , т. 13 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ /приет с ПМС № 295 от 10.12.2009г., обн., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009г./ От изложения анализ на относимите правни норми е видно, че целта на закона е лицето задължено да стопанисва и поддържа пътя в изправност, да разполага и със съответната на това задължение компетентност да контролира правилната му експлоатация, чрез установяване на нарушители и санкционирането им по административнонаказателен ред.