Решение № 1501 от 01.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300502211 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба , подадена от А. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адв. К. К. , против решение №2855/22.06.2023г. , постановено по гр.д. № 18535/2022 г., по описа на Пловдивски районен съд ,ХII гр.с., в частта му , с която е отхвърлен предявения от нея против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, иск за заплащане на сумата от 63,56 лева - възнаградителна лихва, като получена без основание по недействителен договор за кредит № 52007 от 02.04.2018г.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че в тази му част обжалваното решение е неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася 1 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С решението си въз основа на събраните писмени доказателства и доводите на страните районният съд е приел за установено, че между страните е сключен договор за паричен заем № 52007/02.04.2018г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1200 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 24 %, ГПР: 26,85 %. , с уговорено между страните погасяване на заема на 8 месечни погасителни вноски в размер от 241,56 лева, първата от които с падеж 02.05.2018г., а последната – 08.12.2018г.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /§4 от договора/, а при неизпълнение са предвидили задължение на заемополучателя да заплати на кредитора неустойка във фиксиран размер от 622,02 лв., платима на осем равни части в размер на 77,75 лева, на падежите на погасителните вноски /§3 от договора/.

Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред настоящата инстанция.

С решението си районният съд е направил извод за нищожност на клаузата от договора за заплащане на неустойка, поради това, че уговорката за нейната дължимост е направена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна. Изложил е съображения, че клаузата уреждаща неустойката е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ищеца потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Предвид така формирания извод, ПРС с решението си е осъдил ответното търговско дружество на върне на ищцата платената без основание неустойка по договора в размер от 274,44 лева , като е отхвърлил иска на връщане на платената по договора възнаградителна лихва в размер от 63,56 лева тъй като не е констатирал обща недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Първоинстанционното решение, като необжалвано , е влязло в сила в частта, с която е уважен предявения от ищцата иск за връщане от ответника на платената без основание неустойка по договора в размер от 274,44 лев На основание чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища.

Ето защо, доколкото спорът между страните за валидността на клаузата на §3 от договора за заплащане на неустойка е разрешен между страните с влязло в сила съдебно решение, то следва да се зачетат последиците на същото.

Настоящият съдебен състав намира, че освен нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, е налице нищожност на целия договор за кредит, по следните съображения:

2

Така уговореното между страните в договора за кредит задължение за обезпечение, по начин, който да възпрепятства заемополучателя да изпълни същото, с цел да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката и включването на задължението за неустойка в погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък към възнаградителната лихва, като представлява сигурна печалба за заемодателя.

Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 26,85 %, но без да са включени в него разходите за неустойка. В договора е уговорено заплащането на неустойката да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, като така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще.

В случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Предвид констатациите да не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК в случаите, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В случая по договора за кредит ищцата е заплатила на ответното търговско дружество сумата от 63,56 лева- възнаградителна лихва , която като недължимо платена подлежи на връщане от ответното търговско дружество , ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

В аспекта на така изложеното въззивният съд приема, че в тази му част решението на районния съд е неправилно. Като такова същото ще се отмени, като ще се постанови друго, с което исковата претенция на ищцата бъде уважена.

При този изход на спора пред въззивната инстанция ответното търговско дружество следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката сумата от 25 лева- разноски за заплатена държавна такса, а на осн. чл. 38, ал.

2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззивницата следва да бъде осъдено да заплати сумата от 400 лева3 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба , определено по реда на чл.7,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2855/22.06.2023г. , постановено по гр.д. № 18535/2022 г., по описа на Пловдивски районен съд ,Х II гр.с., в частта му , с която е отхвърлен предявения от А. Д. Д., ЕГН **********, против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, иск за заплащане на сумата от 63,56 лева - възнаградителна лихва, като получена без основание по недействителен договор за кредит № 52007 от 02.04.2018г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, да заплати на

А. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 63,56 лева възнаградителна лихва, като получена без основание по недействителен договор за кредит № 52007 от 02.04.2018г. , ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-20.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лева- разноски по делото за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, да заплати на адвокат К. Й. К. , личен номер на адвокат 1100108640, сумата в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв. за осъщественото процесуално представителство на А. Д. Д., ЕГН **********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4