Решение № 4575 от 19.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4575 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330100297 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: ** ** **** ****************, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от ********** Н.П.П., с която се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 от договор за кредит от 21.02.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от 21.02.2023г., по силата на който са представени на ищцата заемни средства в размер на 600 лева при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите – 49,65%. Съгласно чл.5 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определените в договора условия.

Уговорено било, че при неизпълнение на условията, визирани в чл.5 от договора, кредитополучателят дължал неустойка на основание чл.11 от договора в размер на 270,32лв., която се заплащала разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищецът твърди, че заемният ресурс е изцяло усвоен, но не дължи плащане на неустойката. Изложени са доводи, че клаузата за неустойка е нищожна поради заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, което водило до допълнителна печалба на заемателя в противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/. Сочи, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила 1 присъщата си обезщетителна и обезпечителна функция и е договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност. Включването на неустойката към погасителните вноски водило до скрито оскъпяване на кредита и до неоснователно обогатяване на заемателя. С оглед изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД, чрез пълномощника си адв. Х. М., оспорва исковете. Отрича съществуването на твърдените пороци на договора или отделните му клаузи. Твърди, че са спазени изискванията, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 ЗПК. Заявява, че уговорената между страните по договора за кредит неустойка не е и не би могла да бъде включена в ГПР по кредита. Посочва, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, а оспорената от ищцата неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител. Неустойката била индивидуално уговорена, като клаузата била напълно ясна и разбираема, уговорена във фиксиран размер и двете страни били напълно наясно с размера й. Излага твърдения, че предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е практика, която не води задължително до неравноправие в правата и задълженията на страните. Сочи, че процесният договор е сключен по волята на ищеца, като същият е имал възможност в рамките на 14 дни да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан от спорната неустойка.

Смята, че с тази клауза се защитавали в пълна степен правата на потребителя.

Ответникът счита, че процесната неустойка не противоречи на добрите нрави.

Поддържа, че кредитополучателят е имал възможността да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и в този смисъл клаузата е индивидуално уговорена. Счита, че предвид наличието на трайни отношения между потребителя и ответното дружество и сключването на два договора при идентични условия, е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Излага аргументи, че е налице недобросъвестност от страна на ищеца. Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно сключването между ищцата М. И. Ч., като кредитополучател, и „Сити Кеш” ЕООД, като кредитодател, на Договор за потребителски кредит № ***** от 21.02.2023 г., за сумата от 600 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите – 49,65 %, с посоченото в исковата молба съдържание. Последното е видно и от представения по делото препис от договора за кредит и приложенията към него.

Съгласно чл. 5 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на следните изисквания, описани и в исковата молба, а именно едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за 2 страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

При непредоставяне на едно от посочените обезпечения в предвидения срок, се начислява неустойка в размер на 270,32 лв. съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора.

Спорният въпрос между страните се заключва относно действителността на процесното заемно правоотношение и конкретно на уговорената в чл. 11, ал. 1 от Договора клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение. В тази насока съдът намира, че доколкото се установява възникването между ищцата и „Сити Кеш” ЕООД на облигационна връзка по силата на Договор за потребителски кредит № ***** от 21.02.2023 г, с визираното по-горе съдържание, то М. И. Ч. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това тя се ползва и със законоустановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

При отчитане на горното, то за основателни се намират твърденията в исковата молба за нищожност на процесната договорна клауза за неустойка на основание чл.

19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото същата води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита, като възраженията на ответното дружество в обратна насока се намират за неоснователни. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в чл. 11 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит.

Видно обаче от съдържанието на процесния договор тя не е включена при изчисляване на процента на разходите, но реално води до оскъпяване на кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, предвид стойността на главницата – 600 лв., годишния лихвен процент от 40,05 %, краткия срок на договора – около четири месеца, и размера на неустойката от 270,32 лв., който е почти 50 % от главницата.

Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последици недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК. Предвид високия размер на процентното оскъпяване на кредита, положително прехвърлящ пет пъти размера на законната лихва, то нарушена се явява и забраната досежно горната граница на ГПР, регламентирана в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е 3 задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс.

При съобразяване с гореизложеното съдът приема за основателно още и възражението, че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.

Следователно установителният иск за нищожността на процесната клауза за неустойка се намира за основателен и като такъв ще се уважи.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК, като в нейна полза ще се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съобразно представения Договор за правна защита и съдействие, в полза на ЕАД „Е. И.“ следва да се присъди сумата от 240 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата М. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: ** ** **** ****************, и ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от ********** Н.П.П., че клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит от 21.02.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, както и основание чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК и чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от ********** Н.П.П., да заплати на М. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: ** ** **** ****************, сумата от 50 лева разноски за заплатена държавна такса по настоящото дело.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от ********** Н.П.П., да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ЕАД „Е. И.“, ЕИК 180978004, с адрес ** ** **** ****************, представлявано от адвокат Е. Г. И., сумата от 240 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищцага по настоящото дело.