Определение № 466 от 06.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. К., 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Кирил М. Димов като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20235100500295 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 337/25.09.2023 г., постановено по гр.д. № 169/2023 г. по описа на РС – М., е оставена без уважение молбата от С. М. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.Г., ул."О." № *, общ.М., обл.К., майка и законен представител на Л. Д. М., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.А.С. от АК К., за изменение на решение № 228 от 15.08.2023 год. и за допълване на решението и присъждане на сумата в размер на 500 лв., представляваща възнаграждение за особен представител, като неоснователна.

Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбодателка С. М. М., която го обжалва чрез своя процесуален представител – адв. А.С., като неправилно поради наР.ие на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че възнаграждението за особен представител не представлява разноски по смисъла на чл.80 от ГПК, поради което следва съдът да ги присъди, тъй като са платени с негов акт с оглед изхода на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение на РС – М. и да постанови друго, с което да измени и допълни постановеното решение, като присъди сумата в размер на 500 лв., представляваща възнаграждение за особен представител.

Ответникът по частната жалба Д. Р. М., представляван от особения представител – адв. Д.Г., не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК.

1

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната въззивна жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество разгледана същата е неоснователна.

Гр.д. № 169/2023 г. по описа на РС – М. е било образувано по предявена молба от С. М. М. против Д. Р. М., с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, с която е поискано да бъде разрешено на детето Л. Д. М. да пътува, придружена от своята майка или трети лица, до страните от ЕС и РТ, както и да бъдат издадени необходимите лични документи за това, до навършване на 18 - годишна възраст.

С решение № 228/15.08.2023 г. по гр.д. № 169/2023 по описа на РС – М., е разрешено на детето Л. Д. М. да напуска пределите на Р. Б., за неограничен брой пътувания до държави-членки на Европейския съюз и РТ, придружавано от майка си и законен представител С. М. М., или от упълномощено от нея лице, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Д. Р. М., за период от 5 години, както и да се издаде паспорт за пътуване в чужбина на детето без да е необходимо съгласието на бащата.

Със същото решение Д. Р. М. е осъден да заплати на С. М. М., с ЕГН:********** с постоянен адрес в с.Г., ул."О." № *, общ.М., сумата в размер на 725 лева, направени разноски по делото, от които 700 лв. адвокатско възнаграждение на адв.А.С. и 25 лв. държавна такса, съгласно представен списък на разноските на основание чл.80 от ГПК.

В хода на делото на ответника Д. Р. М. е бил назначен особен представител – адв. Д.Г., на когото е определено възнаграждение в размер на 500 лв., внесено от ищцата.

По молба на С. М. М., чрез адв. А. С., за допълване на решението в частта за разноските, първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил молбата без уважение.

При така установените данни по делото, въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд не е присъдил адвокатско възнаграждение за особен представител. Това е така, защото в представения списък на разноските са претендирани само 700 лв. адвокатско възнаграждение на адв.С. и 25 лв. държавна такса, но не и възнаграждение за 2 особения представител в размер на 500 лв. В този случай, след като не са претендирани разноски за особения представител, такива не са присъдени.

Неоснователен е в тази връзка основният и единствен довод в жалбата, че възнаграждението за особен представител не представлява разноски по смисъла на чл.80 от ГПК. Без всякакво съмнение възнаграждението за особен представител представлява разноски за ищцата, както сочи и разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба вх. №

2339/29.09.2023 г. по входящия регистър на РС – М., подадена от С. М. М., с постоянен адрес в с.Г., ул."О." № *, общ.М., обл.К., с ЕГН **********, като майка и законен представител на Л. Д. М., с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.А.С., против определение № 337/25.09.2023 г., постановено по гр.д. № 169/2023 г. по описа на РС – М., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3