Решение № 2883 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2883 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100501877 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №12983/17.11.2022г., постановено по гр.д. №67114/2021г. по описа на СРС, 42 състав, е признато за установено на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на В. Н. Д., че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, в размер на 38,46 лева – главница за вода и В и К услуги за периода от 01.12.2017г. до 18.10.2019г., сумата от 16,08 лева – мораторна лихва за периода от 26.02.2018г. до 14.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.01.2021г. до окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №13466/2021г. по описа на СРС, 42 състав, като са отхвърлени исковете в частта за разликата над 38,46 лева до пълния претендиран размер от 59,29 лева – главница и за разликата над 16,08 лева до пълния претендиран размер от 24,74 лева мораторна лихва поради настъпила погасителна давност. Осъден е В. Н. Д. да заплати на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 48,75 лева, сторени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско 1 възнаграждение за заповедното производство и в размер на 308,75 лева, сторени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника В. Н. Д., чрез особения представител адв. С. Г., срещу решението в частта, с която предявените срещу него искове са уважени, като се излагат оплаквания, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не били събрани доказателства в процесния имот да са доставени В и К услуги. Не било доказано и качеството потребител на В и К услуги на ответника. Исковете не били доказани и по размер. Част от сумите били погасени по давност. Неясно и погрешно бил изчислен и размерът на мораторната лихва.

Насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д.З., е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.263 от ГПК, с който оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания за неговата неправилност. Поддържа се, че настъпването на падежа на задължението за заплащане на цената на ползваните В и К услуги е обусловено от датата на издаване на фактурата, като съгласно общите условия на дружеството задължението става изискуемо с издаване на фактурата, а изтичането на 30-дневния срок за плащането му поставя длъжника в забава и от този момент започва да тече погасителната давност.

Насрещната страна оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу В. Н. Д. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№13466/2021г. на СРС, 42 състав. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги като собственик на процесния недвижим имот, намиращ се в с. Равда, общ. Несебър, ул. ****, аб.№736431, както и, че не е заплатил предоставените му услуги в установения за това срок. Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което са предоставени В и К услугите.

3

В случая се установява от представения НА за покупко-продажба на недвижим имот №52, том III, рег. №2647, дело №420/2010г. по описа на нотариус М.Б. с район на действие РС – Несебър, заявление за откриване на партида вх.№3-6-936/2016г. и фактури, че ответникът е собственик на процесния имот, че същият е титуляр на партидата за доставяне на В и К услуги за имота, както и, че ползва предоставените от ищцовото дружество услуги.

Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства обосновават извод за възникнало между страните облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните, по което ответникът като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.

Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба възражения, че не е установена доставката и стойността на В и К услуги за имота за процесния период, тъй като от предоставената неоспорена справка относно извършено дистанционно отчитане на водомера в имота по процесния потребителски номер се установява ползваното и отчетено количество вода, като не е спорно, че фактурираната цена съответства на утвърдената такава за процесния период.

Неоснователни са и изложените възражения във връзка с изчисляване на размера на мораторната лихва, като същият е определен правилно от първоинстанционния съд, съобразно правомощията му по чл.162 от ГПК.

Първоинстанционният съд е разгледал направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност и правилно е определил непогасените по давност вземания по период и размер. Неоснователни са поддържаните в насрещната въззивна жалба на ищеца възражения относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност. Доколкото задълженията за предоставените В и К услуги са уговорени да се плащат след издаване на фактура, съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на задълженията да настъпва след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника посредством издаване на фактурата. В тази връзка следва да се отбележи, че ищецът не е изпълнил предвиденото в общите условия задължение за ежемесечно фактуриране на 4 ползваните услуги, тъй като по делото се претендират вземания по три фактури, издадени съответно на 25.01.2018г., 26.11.2018г. и 28.10.2019г., т.е. във всяка от фактурите са включени задължения за повече от един месец. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на възникването му.

Поради изложеното решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора, доколкото и двете въззивни жалби са приети за неоснователни, разноските за въззивната инстанция следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №12983/17.11.2022г., постановено по гр.д.

№67114/2021г. по описа на СРС, 42 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5