Решение № 346 от 27.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Пловдив, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330113638 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата В. П. И. от гр. Р. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният между страните в гр. Шумен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, е нищожен поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, както и да осъди ответника да му заплати сумата 47, 80 лева, недължимо платена по недействителния Договор за кредит, заедно със законната лихва върху тази сума, а, при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли тези искове – да признае за установено по отношение на ответника, че неустойката по чл.27, ал.1 от Договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК и на чл.143, ал.1 от ЗЗП, както и да осъди ответника да му заплати сумата 90 лева, представляваща недължимо платена неустойка по Договора за кредит, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в допълнителни писмени становища съображения.

Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Стик - Кредит” АД – гр. Шумен оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително писмено становище съображения. Претендира разноски. Прави възражение за липсата на предпоставки за изплащане на пълномощника на ищцата на адвокатско 1 възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а – ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на претендирания му размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че между тях в гр. Шумен е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, с който ответникът, като Заемодател (Кредитор), е предоставил на ищцата, като Заемател (Кредитополучател) потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 700 лева, със срок на погасяване 12 месеца и обща сума за връщане 842, 93 лева, като в чл.17 от Договора страните са уговорили в срок до три дни от подписване на Договора Кредитополучателят да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на Договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на Кредитора за изпълнение на всички задължения на потребителя, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменяемо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Кредитополучателя по Договора в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ответника за заплащане на тези задължения- срокът на валидност на която банкова гаранция трябва да бъде наймалко 30 дни след падежа на последната вноска, а в чл.27 от Договора страните са уговорили, че при неизпълнението на задължението по чл.17 от Договора, ищецът ще дължи на ответника неустойка в размер на 0, 9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение.

Както се установява от заключението от 30.12.2024 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., ищцата е заплатила на ответника за задълженията си по Договора общо 747, 80 лева, от които – 700 лева главница, т, 97 лева – лихва, и 39, 83 лева – неустойка.

Действително, както се установява от самия Договор, в ГПР не са включени всички уговорени по Договора допълнителни плащания, уговорени между страните, което лишава ищцата от възможността да определи обхвата на своето задължение, а това – с оглед Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета води до нищожност на Договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради Договорът е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК и поради това се явява нищожен, а оттук – че искът с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и следва да се уважи, а предвид нищожността на Договора – ответникът дължи връщане на ищцата на сумите, платени от нея извън главницата – за лихва и неустойка, в размер общо на 47, 80 лева, поради което – доколкото претендираният от ищцата размер съвпада с установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че този иск също се явява доказан по основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 05.08.2024 г. – датата на подаване на исковата молба.

2

Предвид уважаването на основните искове съдът не следва да разглежда и да се произнася по предявените при условията на евентуалност искове.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. М.

М., адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС – по 240 лева с ДДС за всеки един от двата уважени иска, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по смета на съда – 112, 30 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ - като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищцата е предявила два обективно съединени иска и общата цена на исковете, предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, както и предвид представения Договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че направените от ответника възражения за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение и за недължимост на същото, са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Стик - Кредит” АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище” № 13Б, представлявано от И. д. С. Н. Т., със съдебен адрес: ***, адв. Х. Н. И В. П. И., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. М. М., ЧЕ СКЛЮЧЕНИЯ МЕЖДУ ТЯХ в гр. Шумен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, Е НИЩОЖЕН поради сключването му при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Стик - Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА В. П. И., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, СУМАТА 47, 80 лева, недължимо платена от ищцата на ответника по недействителния, сключен между тях в гр. Шумен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 05.08.2024 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Стик - Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат М. В. М., със служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 480 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв., А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 112, 30 лева ДТ И 100 лева депозит за ССЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ напраните от ответника възражения за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за недължимост на същото

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4