Решение № 178 от 16.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ловеч, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря Ц.А БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500089 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТЪМНТ БГ“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. С.,бул.“*****“ № 21, Бизнес център „***- 6“,ет.2, чрез пълномощника З. Н. Д. – член на Съвета на директорите, упълномощена от Б.А.Р. и Т.Я. – в качеството им на представляващи дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Г.

В., преупълномощена от З. Н. Д. срещу Решение № 260122/08.12.2021г., постановено по гр.д.№869/2021г.на PC-Троян. Счита решението за неправилно и необосновано,постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата.

Сочи, че депозираната жалба е подадена от лице, притежаващо процесуална легитимация. Изтъква, че в обжалваното решение неправилно е било прието, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК следва да се прилага във връзка със спирането и прекъсването на давността по време на висящото изпълнително дело № 359/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова, поради което съдът е формирал извод, че давността за процесното вземане е изтекла преди образуването на изпълнително дело № 386/2020 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров.

Твърди, че първоинстанционният състав не е приложил постановките, закрепени в действащото към онзи момент Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/1980 г. на Пленума на ВС, по - късно отменено с постановеното Тълкувателно решение № 2 / 26.06.

1

2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, а съдът е отчел действието единствено на Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.„ ОСГТК на ВКС. В тази връзка твърди, че до 26 юни 2015 г., Постановление № 3/18.11.1980г. е било в сила и респективно се е прилагало, като правните последици от обявяването му за изгубило действие значение, счита, че могат да настъпят само занапред, но не и за юридически факти, настъпили преди това. Твърди, че разбирането, че давност не е текла съответства на установената съдебна практика на Върховния касационен съд, така и на окръжните съдилища, както и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, nap. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в Решение от 19.02.2013 г. по дело П.П. срещу Б./жалба № 2834/2006 г./ и в Решение от 10.01.2019 г. по дело Вълкова срещу Б. /жалба №48149/2009 г./. Според последната, при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС/ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, nap. 1 КЗПЧОС. Цитира и практика на ВКС. Обобщава, че в описаните актове се приема, че до постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, приложимата задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват е Постановление № 3/18.11.1980г., както и че следва да се има предвид, че от момента на приемане на тълкувателната разпоредба, тълкувателните актове, които постановява върховната съдебна инстанция имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна разпоредба вече е било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение.

Изтъква, че доколкото тълкувателната практика има задължителен характер, правните субекти следва да се съобразяват с действащото тълкуване към момента на извършване на съответните процесуални действия. Сочи, че правният въпрос за съотношението при прилагането на Постановление № 3/18.11.1980 г. и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е изяснен в Решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. о., или по-точно въпросът във връзка със спиране и прекъсване на давността в изпълнителното производство. Изтъква, че в посоченото решение, се извежда констатацията, че не е налице законова регламентация относно момента, от който започват да действат тълкувателните актове на ОС на ВКС, както и че тълкувателните ППВС и TP не могат да бъдат прилагани от съдилищата, преди същите да бъдат постановени и обявени по съответния за това ред, като респективно тълкувателните ППВС и TP не съществуват самостоятелно и следва да бъдат прилагани само във връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма. Сочи, че в тази връзка на първоначално приетите тълкувателни ППВС и TP се придава обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е изразено в тълкувателните актове. Изтъква обаче, че в правния мир се създава такава хипотеза, която да наложи постановяване на последващ тълкувателен акт и респективно самото постановяване да не се отнася само за първоначално тълкуване на дадена правна норма, като такава необходимост може да възникне при промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, както и в самите обществено-икономически условия, които правят неприложимо вече даденото 2 тълкуване или несъотносимо към действителния смисъл на закона. Твърди, че в този смисъл е възможно да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, като се постанови нов тълкувателен акт и респективно да възникне въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. Изтъква че, дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи й същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това задължение следва да отпадне едва с отмяната на съответните актове. От друга страна, разпоредбите, уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат такова задължително действие на същите по отношение на другите правни субекти извън посочените в тях. Сочи, че последните, могат да изискват от съответния орган, макар да не са адресати на съответния акт, да съобрази решението си с тях, в случай, че това не бъде направено, те имат възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по установения за това ред, като обаче не могат да изискват от тези органи да съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. Изтъква, че като следствие от това, е разбирането, че последващите тълкувателни решения нямат както първоначалните такива обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, като в този случай решението, с което се постановява тълкувателен акт се състои от две части, като с първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а във втората следва да се обяви за загубил сила предшестващия тълкувателен акт, а от това следва, че предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага от момента на постановяване на новото тълкувателно решение и съответните органи следва да прилагат установеното с новото Тълкувателно решение тълкуване на правната норма, по случаите които са от тяхната компетентност и когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, именно след приемането на новото TP или по такива случаи, които са били заварени към този момент.

Сочи, че в тези случаи, ако преди постановяване на новото TP са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към момента на настъпването на последиците, тъй като в противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото TP, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. Твърди, че в някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една отстраните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото TP.

Твърди, че извършената с т. 10 TP N3 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС N9 3/18.11.1980 г., поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015г, като твърди, че изложените съждения на първоинстанционния състав са е противоречие и с още едно постановено решение на Върховния касационен съд, а именно- Решение №252/17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС, III г.о. , според което, върховната инстанция приема принципното становище, "че когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързана с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване 3 неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред".

Изтъква, че описаните съждения са във връзка с настъпване на обстоятелствата за прекратяване въз основа на реализиране на хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и респ. зачитане на обстоятелствата за прекъсване на давността в хипотезата на чл. 116 ЗЗД.

Крайният извод е за приложимост на ППВС № 3/1980 г., дори и при настъпване на гореописаните обстоятелства преди приемане на TP № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК.

Гореизложеното противоречи на разбирането на първоинстанционния състав на Районен съд - Троян.Сочи, че в настоящия случай би следвало, поради наличието на висящо към онзи момент изпълнително производство по изпълнително дело № 359/2013 г., да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. и да бъде прието, че от образуването на изпълнителното дело през 2013 г. до приемането на TP № 2/26.06.2015 г. постановено no тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което е отменено цитираното постановление, давност относно процесното вземане не е текла, тъй като в периода е било налично висящо изпълнително дело, а тълкувателното решение действа за в бъдеще, а в следствие на това, петгодишният период за изтичането на погасителната давност би бил 26.06.2015 г. - 26.08.2020 г.,след като бъде взето предвид обявеното в страната двумесечно извънредно положение, по време на което погасителната давност беше спряна, въз основа на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, и в който период, ако изпълнителни действия за прекъсване на давността не бяха предприемани, погасителната давност относно вземането е следвало да се приеме, че е изтекла. Твърди, че от представените по делото доказателства, в периода след 26.06.2015г. са предприемани изпълнителни действия във връзка и с новообразуваното на 26.06.2020 г. изп. дело № 386/2020 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров.

Твърди, че дори самото възлагане на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ в депозирана молба за образуване на изпълнително дело № 386/2020 г. прекъсва погасителната давност за вземането, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. В този смисъл се позовава на Решение от 19.01.2021 г. на СГС, което цитира. С оглед изложеното сочи, че след като погасителната давност е започнала да тече след постановяването на TP № 2/26.06.2015 г., а молбата за образуване на изпълнително дело е 4 била депозирана в кантората на ЧСИ Румен Димитров на 26.06.2020 г„ което е довело до прекъсване на давността, то същата не е изтекла нито към момента на образуване на изпълнителното дело, нито към момента на образуване на исковото производство, като изтъква постановени от Окръжен съд-Ловеч решения. Изтъква, че следва да се направи и категорично разграничение между перемпционния и давностния срок, като точно такова разрешение дава едно от последните постановени по тази тема Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, в което е прието , че „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела."

Разпечатката съдържа 22 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20b5a88e-87e9-4175-b52b-1844da5d7956