Решение № 2404 от 22.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2404 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева

Членове:

Темислав М. Димитров

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100501773 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби от 27.10.2020 г. на ответниците А. С. Х. и Й. Н. Х. срещу решение от 30.09.2020 г., постановено по гражданско дело № 61123/2011 г. на Софийски районен съд, 45 състав, в частта, с която са уважени предявените от З.В.С., С.С. Я.а, починала на 23.08.2018 г. и заместена в правата си от Ц. Е. Д., Л. Е. В., Й. Е. Я. и Ц. Е. Д. искове по чл.

108 ЗС за установяване правото на собственост и осъждане на ответниците да предадат фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Иваняне, СО, област София, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с изградената върху имота второстепенна постройка с площ около 4,62 кв.м., намираща се в югоизточната част на имота, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищците сумата 1185,00 лева разноски по делото.

1

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във въззивната жалба с вх.

№ 25153865/27.10.2020 г. /л. 4 и сл. от делото на СГС от 2021 г./, подадена от адвокат М. от името и на двамата ответници, се поддържа, че констативният нотариален акт, с който ищците се легитимирали като собственици, бил нищожен, защото бил издаден въз основа на решение на ПК „Банкя“ № 5073/01.07.200 г., каквото не съществувало. Бланкетно поддържат довод за нищожност, както и конкретни доводи за материална незаконосъобразност на решение № 5073/01.7.2003 г. на ОСЗГ „Овча купел“. Поддържат, че в нарушение на материалния закон съдът приел за неоснователно релевираното възражение за изтекла придобивна давност. Във въззивната жалба с вх. № 25153561/27.10.2020 г., подадена от адвокат Константинова-Томова от името на жалбоподателя Й. Н. Х., се излагат основно доводи за липса на произнасяне на първоинстанционния съд по наведените в първоинстанционното производство възражения за нищожност на реституционното решение и други актове по административната преписка, както и за материалната им незаконосъобразност, като се излагат подробно доводите, на които се основават. Молят въззивния съд да отмени обжалвания акт и да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Ответниците по жалбата и ищци по предявените искове оспорват същата, като считат обжалвания акт за правилен. Решението, с което им било възстановено правото на собственост върху процесния имот, било валидно и законосъобразно. Възражението на въззивниците за изтекла придобивна давност било неоснователно, доколкото срокът не бил изтекъл към момента на подаване на исковата молба, а отделно и не манифестирали намерение да своят имота. Молят въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на 2 обжалване съдебен акт, поради което същите са е процесуално допустими.

Разгледани по същество въззивните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че същото е недопустимо поради следните съображения:

Видно от служебно изготвената справка в Национална база данни „Население“ /л. 7 от делото на СГС от 2022 г./ ищецът З.В.С. е починал в хода на процеса – на 20.11.2019 г. С протоколно определение от 29.06.2020 г. първоинстанционният съд е дал ход на устните състезания.

Постановено от съда по отношение на починала преди приключване на съдебното дирене страна решение е недопустимо, тъй като е постановено срещу неправосубектна страна в процеса /в този смисъл: решение № 9/21.01.2011 г. по гр.д. № 1821/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 124/18.04.2011 г. по гр.д. № 524/2010 г. на ВКС, ГК, II ГО; решение № 140/21.04.2012 г. по гр. д. № 250/2011 г. на ВКС, ГК, II ГО; решение № 185/01.11.2013 г. по гр.д. № 2546/2013 г. на ВКС, ГК, II ГО; решение № 181/ 01.02.2017 г. по гр.д. № 1980/2016 г. на ВКС, ГК, II ГО; решение № 108/29.10.2018 г. по гр.д. № 3789/2017 г. на ВКС, ГК, II ГО; решение № 18/25.02.2019 г. по гр.д. № 680/2018 г. на ВКС, ГК, II ГО, решение № 6009626.11.2021 г. по гр. д. № 3869/2020 г. на ВКС, ГК, II ГО/. Според приетото в цитираните решения, когато юридическото събитие е настъпило по време на висящността на спора съгласно чл. 227 ГПК починалата страна се замества от нейните правоприемници. Процесуалното правоприемство в случая настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или правоприемниците, поради което е без значение дали това събитие е станало известно на съда, пред който делото е било висящо. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, като липсата на процесуална правосопсобност е пречка за постановяването на решение по съществото на спора.

3

В случая ищецът З.В.С. е починал преди съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, а обжалваното решение е постановено срещу него. Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за извършване на съответните процесуални действия по провеждане на открито заседание с участието на новоконституираните ответници /л. 11 от делото на СГС/.

При този изход на спора разноски за въззивното производство не следва да се присъждат с настоящото решение, а при решаване на делото по същество.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение от 30.09.2020 г., постановено по гражданско дело № 61123/2011 г. на Софийски районен съд, 45 състав, В ЧАСТТА , с която съдът признава за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответниците А. С. Х. и Й. Н. Х., че ищците З.В.С., С.С. Я.а, починала на 23.08.2018г. и заместена в правата си от Ц. Е. Д., Л. Е. В., Й. Е. Я. и Ц. Е. Д. са собственици в качеството им на наследници на Е. В. Я. на следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 814 кв.м, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Иваняне, СО, област София, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в с. Иваняне, район Банкя, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за друг вид застрояване, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, заедно с построената в него вилна сграда, който имот представлява бивша нива от 0,786 дка в землището на с. Иваняне, местността „Коило”, възстановен по силата на Решение № 5073/2003 г. на ОСЗГ „Овча Купел”, заедно с изградената върху имота второстепенна постройка с площ около 4,62 кв.м., намираща се в югоизточната част на имота, и с която ответниците са осъдени да предадат на ищците фактическата власт върху описаните имоти, както И В ЧАСТТА, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. Х. и Й. Н. Х. са осъдени да заплатят на ищците сумата 1185,00 лева - разноски по делото.

4

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав съобразно указанията в настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5