Определение № 169 от 23.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е №169 гр.Пловдив, 23.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

Иван Анастасов като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д. №2875/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против Разпореждане №

10147/20.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 18838/2019 г. на ПРС- 19 гр.с., в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.И.Л., ЕГН№********** за сумата 163,07 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и сумата от 200 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят е изложил оплаквания, че съдът незаконосъобразно е извършил проверка за неравноправни клаузи, с което е превишил правомощията си в заповедното производство; че на заявителя не е дадена възможност да изложи доводите си за липса на неравноправни клаузи, с което РС е ограничил правата му в процеса; счита, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като неравноправни. Счита, че след като в заповедното производство не могат да се представят доказателства, съдът не би могъл да извършва преценка дали някоя клауза от договора е неравноправна; счита, че са налице основанията за дължимост на договорната неустойка; че същата не е прекомерна, тъй като има за цел да обезщети страната за претърпени загуби, че в случая не може да се приеме нищожност само поради противоречие на добрите нрави. По отношение на претенцията за дължимост на извънсъдебни разходи счита, че изрично законодателят е предвидил подобна възможност за събирането им с оглед нормата на чл.10А, ал.1 от ЗПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По същество:

Обжалва се разпореждане, в частта, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на 163,07 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и сумата от 200 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране, за които съдът е приел, че клаузите в потребителския договор за заплащане на посочените суми са неравноправни.

Основното оплакване в частната жалба касае липсата на правна възможност за извършване на проверка за неравноправни клаузи в заповедното производство. Съдебната практика приемаше, че в заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК, заповедният съд не може да извършва проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори по аргумент, че производството е едностранно, развива се в закрито заседание и страните са лишени от възможност да обосноват възраженията си и респ. да събират доказателства по тях. В последствие, в съдебната практика се наложи противното разбиране, като се даде приоритет на защита на потребителя, като се прие, че съдът служебно следи за противоречие с императивни правни норми, каквито са нормите в ЗЗП. За да няма противоречива практика и законодателят предприе изменения в процесуалния закон, като изрично задължи заповедния съд да извършва подобна проверка, независимо дали производството е по реда на чл.417 или чл.410 от ГПК. Така, според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случая правата на заявителя се претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

По същество, ПОС намира, че извършената от ПРС преценка за неравноправност на посочените две клаузи от договора за кредит е правилна. В случая в договора за потребителски кредит е поставено условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, за което се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни, като е определен изключително кратък срок за това /3 дни/, след изтичане на който кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 10% от главницата за месеца, която е в голям размер. В чл.143, т.5 от ЗЗП е казано, че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна.

Претендираната сума от 200 лв. като разходи и такси, също съставлява допълнително заплащане, което санкционира забавата на длъжника, което не може да бъде предвидено при сключване на договора за кредит. Съдът намира, че посочената претенция е в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия по управление на кредита, каквито представляват действията по извънсъдебното му събиране, и чл.33, ал.1 и ал.2 от

ЗПК, където е казано, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, размерът на която не може да надвишава законната лихва. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е посочил, че с тази клауза се цели заобикаляне на нормата на чл.33 от ЗПК, при което и на осн. чл.21 от ЗПК същата е нищожна.

Предвид горните съображения съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

ЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, против Разпореждане №

10147/20.11.2019г. на ПРС, 19 гр.с., постановено по ч.гр.д.№ 18838/2019 г. в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.И.Л., ЕГН№********** за сумата 163,07 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и сумата от 200 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ

: