Решение № 222 от 18.08.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Костинброд, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100045 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – Р. А. С. от гр. С., с упълномощен представител – адвокат А. М. от САК, с която на основание чл. 2б от ЗОДОВ иска осъждане на ответника С. районен съд, Булстат ****, със седалище: гр. С., бул. „*** № 23 да му заплати сумата от 25 900 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, в това число сумата от 21 000 лева за неимуществени и сумата от 4 900 за имуществени, вследствие нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок на наказателно дело от частен характер и постановените в рамките на производството съдебни актове по: Присъда от 11.05.2015 г. по НЧХД № 11419/2013 г. на СРС, Решение от 17.03.2016 г. по ВНЧХД № 38/2016 г. на СГС, Присъда от 14.07.2017 г. по НЧХД № 5140/2016 г. на СРС и Решение от 27.11.2020 г. по ВНЧХД № 2698/2020 г. на СГС.

Твърди, че на 25.06.2013 г. е подал тъжба до СРС, с което е повдигнал обвинение на лицето Г.И.А. за извършено престъпление по основния състав на чл. 147, ал. 1 от НК с квалифициращи обстоятелства, като е образувано НЧХД № 11419/2013 г. по описа на СРС.

Твърди, че под този номер първоинстанционното производство е продължило две години шест месеца и 12 дни, като постановената присъда е била отменена от въззивен състав на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като е образувано под нов номер, а именно 5140/2016 г. По това производство е постановена присъда на 14.07.2017 г., а мотивите са изготвени на 31.01.2020 г., като с решение в образуваното въззивно производство пред СГС присъдата е отменена и наказателното производство е прекратено поради изтичане на давност, като в гражданската част и постановено изменение на първоинстанционната присъда и е намалено присъдено обезщетение за неимуществени 1 вреди.

Твърди, че въззивният съдебен акт е влязъл в сила на 30.12.2020 г., като по инициираната процедура по ЗСВ е предложено обезщетение в размер на 2 400 лева, без да има предложение относно имуществените разноски.

Твърди, че общата продължителност на наказателното производство от седем години пет месеца и 2 дни е прекомерен.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител и не се явява. Писмено заявява, че поддържа предявените искове, като иска присъждане на обезщетение за предоставена безплатна правна помощ.

Ответникът оспорва предявени иск в срока по чл. 131 от ГПК,

Твърди нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на посочване от страна на ищеца с кои действия на СРС са му причинени вреди, както и липса на доказателства за приключила процедура по глава трета“а“ от ЗСВ.

Твърдие, че следва да бъдат отчетени значителния брой дела, разпределени на един съдебен състав, високата натовареност на ответника, както и публично известните обстоятелства за наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на председателя на 9-то състав при СРС.

Твърди, че отлагането на делото е и заради неявяване на свидетели, за което са взети и дисциплиниращи мерки от председателя на състава.Счита вредите за недоказани и прекомерни.

Твърди, че имуществените вреди са в резултата на действия и воля на ищеца и неговия процесуален представител и са предмет на договорни отношения между тях.

Ответника не изпраща представител в с.з. С отговора и допълнително писмено становище е поискал присъждане на разноски, без да посочи размер и да представи списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства намира, че предявения иск по същество е частично основателен предвид следното от фактическа и правна страна.

Следва да бъде отбелязано, че фактическите твърдения на страните, изложени в ИМ и отговора се потвърждават от представените доказателства.

По делото е приложен протокол от проверка на Инспекторат при ВСС, изготвен в хода на процедурата по глава трета „а“ от ЗСВ, като констатациите в този протокол, отнасящи се до образуване на делото, движението по него, постановяване на отделните актове, както на първата, така и на въззивната инстанция се подкрепят от материалите, приложени в производството по НЧХД № 11419/2013 г. по описа на СРС, което производство е приключило с общо десет съдебни заседания, като в осем от тях е даден ход, и са събрани доказателства – разпитани са свидетели и са приобщени писмените доказателства, като съответно в последното от тях на 11.05.2015 г. е постановена присъда, с която подсъдимата А. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, 2 пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 6 от НК, като е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Предявения граждански иск в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди е уважен частично - до сумата от 4 000 лева, и отхвърлен в останалата част. Присъдени са разноски в полза на тъжителя в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 160 лева за дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Съобщение за изготвяне на мотивите е изпратено на страните на 11.09.2015 г., като подадените въззивни жалби и от двете страни са администрирани и на 06.01.2016 г. делото е изпратено на въззивната инстанция, пред която е образувано ВЧНХД № 38/2016 г. по описа на СГС, което е разгледано в с.з. на 08.03.2016 г., и по което е постановено решение от 17.03.2016 г., с което отменена присъдата на първостепенния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С цитираното решение няма произнасяне по никакви други въпроси.

Наказателното производство е продължило пред ответника под нов номер - НЧХД № 5140/2016 г., по което са проведени общо девет заседание, като в пет от тях е даден ход, съответно хода на проведеното на 14.07.2017 г. е постановена присъда, с която подсъдимата А. е призната за виновна в престъпление по посочения по-горе текст, като отново е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева. Гражданския иск е уважен до размера на 6 000 лева, а в останалата част е отхвърлен. В полза на тъжителя са присъдени разноски в размер на 4 000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Постановено е също така /с отделни диспозитиви/ подсъдимата да заплати по сметка на СРС сумата от 240 лева за дължимата ДТ върху уважения граждански иск и сумата от 400 лева за направени разноски в съдебното производство.

Съобщение за изготвяне на мотивите е изпратено на страните на 10.02.2020 г., като по подадена жалба от защитник е образувано ВНЧХД № 2698/2020 г. по описа на СГС /постъпило в този съд на 27.07.2020 г./ По това производство са проведени две заседания, обявено е за решаване на 02.10.2020 г., а на 27.11.2020 г. е постановено решение, с което е отменена постановената присъда в частта, в която подсъдимата Г.И.А. е призната за виновна в престъпление по посочения по-горе текст. Присъдата е отменена и в частта, в която подсъдимата е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

С решението на въззивната инстанция е прекратено наказателното производство срещу подсъдимата за престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 6 от НК, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. По отношение на гражданския иск е постановено изменение на присъдата като е намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 3 000 лева и съответно е намалена дължимата на ответника сума за ДТ до 120 лева. С въззивното решение няма произнасяне по отношение на частта от 3 присъдата, в която са присъдени разноски в полза на Р. С., присъдени са разноски в полза на ответника за ДТ и разноски,а така също и за разноските пред въззивната инстанция.

Решението на СГС е влязло в сила на 27.12.2020 г.

По подадено заявление от страна на ищеца е осъществена процедура по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, като след изготвяне на КП изх. № РС-21-21 от 05.04.2021 г. на Инспекторат при ВСС, от страна на Министерство на правосъдието е отправено предложение до ищеца за сключване на споразумение, по което да му бъде изплатено обезщетение в размер на 2 400 лева за нарушеното му право на разглеждан на делото в разумен срок. От съпроводително писмо на М-во на правосъдието се установи, че в месечния срок за сключване на споразумение не е направено изявление в такава насока от страна на ищеца.

При тези факти, установени по несъмнен начин от приложените писмени доказателства, неоспорени от страните, настоящия съд намира, че от формална страна производството е допустимо, като предявено с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ. Налице е изчерпване на процедурата по специалния ред за административно решаване на въпроса с претенцията на ищеца, след което е предявена претенцията пред съда.

По същество искът е частично основателен.

Без съмнение е налице нарушаване правото по чл. 6 от ЕКПЧ за разглеждане на всяко едно гражданско или наказателно дело в разумен срок. Образуваното по тъжба от ищеца наказателно производство е продължило над седем години, който срок без съмнение е неразумно дълъг за конкретното обвинение. Не може да се посочат факти и да се обоснове извод за някаква особена фактическа или правна сложност на предявеното обвинение.

Налице са сравнително активни действия на съда по осигуряване условия за разглеждане на делото в рамките на предвидените в НПК срокове за насрочване на следващи заседания, като малък брой от заседанията са отложени поради бездействие на съда. Липсват и данни за някакви сериозни обективни трудности при извършване на съдопроизводствените действия – връчване на книжа, призоваване и изпълнение на указанията на съда, макар че дори и при еднотипни дела всяко от намиращите се на производство такова има своята специфика, изискваща внимание и активни действия от съда по разрешаване на правния спор срок в приемливи срокове

Не са налице факти за действия на ищеца, които да са довели до съществено отлагане и да са допринесли за продължителността на производството.

Практически наказателното производство, образувано по тъжба на ищеца пред ответника се е развило на два пъти след отмяна и връщане делото за ново разглеждане от друг състав, като именно връщането на делото и забавянето от над две години при изготвяне на мотивите по втората присъда са причините, поради които обвинението повдигнато от ищеца е останало без произнасяне по същество.

Изложеното дава основание за извод, че макар и без пряка вина ответникът носи отговорност за недопустимото забавяне по разглеждане на обвинението, предявено от ищеца 4 към подсъдимата Г.И.А., което в крайна сметка е лишило ищеца от отговор – положителен или отрицателен по предприетите действия за защита на личните си права.

Без значение за отговорността на ответника са фактическите му твърдения, отнасящи се до това забавяне, но с оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че основателно е направено позоваване на високата натовареност на съдиите в конкретния съдебен орган, както са налице и доказателства за предприети дисциплинарни мерки спрямо конкретния съдебен състав, но това е без значение за специфичната отговорност по реда на ЗОДОВ.

Практически от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за претърпените от него неимуществени вреди, като наличието им се предполага, а не са установени факти или обстоятелства за липсата на такива.

Според съда справедливото обезщетение за преживените негативни емоции от забавеното производство са в размер на сумата от 8 000 лева, в какъвто размер следва да бъде уважена претенцията за неимуществени вреди, доколкото искът е доказан по основание, но поради липса на доказателства за точният му размер и предвид изискването на чл. 52 от ЗЗД за справедливост съдът преценява че адекватното обезщетение е именно в такъв размер, докато в останалата част – до пълния предявен иск от 20 000 лева следва да бъде отхвърлен.