Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1112 от 07.05.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6773/2025
Вид
Решение № 1112
Подписан
07.05.2026
В сила
28.09.2026
Състав
ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1112 гр. Бургас, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106773 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Б. С. С. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б****, действащ чрез пълномощника си адвокат Н. Р., против „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявано от Б. И. Н., с която се претендира да бъде установено в отношенията им, че сключеният между тях договор за потребителски кредит от 02.01.2024 г., е недействителен, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 391. 81 лв., заплатена по недействителния договор на основание чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба на 21.10.2025 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът анализира уговорките по договора, в частност и тези по чл. 3, ал. 1 – за обезпечаването му и заплащаното на неустойка в размер на 1 041. 48 лв., като извлича извода, че съобразно уговорките по него е налице нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК, тъй като същата не била включена в ГПР. Основанията за недействителността на договора и за дължимостта на търсената сума се основават на твърдения за нищожността на сочената клауза, като се твърди, че същата заобикаля закона и му противоречи, доколкото уговорената неустойка не изпълнява присъщите си обезпечителна и обезщетителна функции, а съставлява възнаградителна лихва, поради 1 което е нищожна. Същата била създадена не само с цел да заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като включването й в ГПР надвишавала допустимия съгласно закона размер, при което и съгласно чл. 22 от ЗПК договорът бил недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК при това положение се дължало връщане само на чистата стойност по кредита – в случая сумата от 2 000 лв., а изплатените суми от ищеца били в размер на 3 391. 81 лв., поради което и се заявява осъдителна претеция за заплащане на главницата от 1 391. 81 лв. ведно със законна лихва.

Предявени искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. с чл. 11, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

Излага се становище за недопустимост на иска за връщане на заплатени суми по Изипей, тъй като липсвал подпис на платеца и данни плащанията по тях да са извършени по процесния договор. Така наведените доводи за недопустимост не се споделят от съда, тъй е заявена осъдителна претенция за връщане на платените суми над главницата по процесния договор, а не на суми по разписки, при което дали с последните е извършено погасяване на суми, дължими по договора е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да вземе отношение с крайния си съдебен акт, като очевидно твърденията на ищеца са, че чрез тях са извършени плащания по процесния договор. Същото се отнася и досежно наведените доводи за недопустимост на плащания, извършени чрез Icard. По същество се излага, че липсват доказателства за сключването на сочения договор, като такъв не бил приложен към исковата молба, като се разяснява и принципното сключване на договори по ЗПФУР и процедурата във връзка с това, за което липсвали доказателства. От там се оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, както и направените плащания в полза на ответното дружество, ведно с платежните документи, като излага подробно доводите си в тази връзка. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете, като също се търси присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към исковата молба е приложено приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК от 02.01.2024 г., съгласно което ответното дружеството е предоставя от разстояние, чрез страницата на www.minizaem.bg, потребителски кредит в размер на 2 000 лв., платими веднага след подписване на договора на каса на „Изи Пей“ АД. Срокът на договора е 720 дни, като сумата подлежаща на връщане е в размер на 2 824. 69 лв. Сумата за връщане при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 е в размер на 3 866. 17 лв.

2

Посочен е и погасителен план, съгласно който кредитът е платим на 24 месечни вноски, като падежът на първата вноска е на 01.02.2024 г., а на последната такава на 22.12.2025 г., с различни варианти, съобразно плащане с или без обезпечение. Посочен ГЛП от 40.15 % и ГПР от 48. 44 %.

Представени са и разписки за плащане чрез Изи Пей в полза на ответното дружество на следните суми: 250 лв. на 27.12.2024 г., 130 лв. на 16.01.2025 г., 892. 81 лв. на 20.01.2025 г., както и удостоверение за извършени плащания от сметката на ищеца в iCard в общ размер на 2 119 лв. Т.е общо на сумата от 3 391. 81 лв.

Видно също така от ОУ на договорите за предоставяне на кредити от „Изи Финанс“ ЕООД, кандидатстването става именно чрез платформата www.minizaem.bg – интернет платформа за предоставяне на бързи кредити, онлайн кредити на физически лица, създадена от дружеството.

Твърденията на ищеца, че е подписал процесния договор се потвърждават и от получения на неговия ел. адрес в gmail съобщение 02.01.2024 г. от 12. 30 ч., че е одобрен за заем от 2 000 лв. от Минизаем – размер на главница от 2 000 лв., обща сума за връщане – 2824. 69 лв. и 3 866. 17 лв. при непредставяне на обезпечение, падеж на последната вноска – 22.12.2025 г. Последващо такова от същата дата от 12. 50 часа, с което го уведомяват, че сумата от 2 000 лв. въз основа на сключения договор за заем от разстояние № *** на посочена банкова сметка (за която от представено по делото удостоверение се установява, че е с титуляр ищеца; по нея е постъпила сумата от 2 000 лв. от Изи Финанс на 02.01.2024 г. с посочено основание – договор за заем *** и от нея са извършени плащанията в полза на ответното дружество съгласно удостоверението о т iCard), със срок за връщане – 720 дни, обща сума за връщане – 3 866. 17 лв., съгласно приложен погасителен план и дата на последната вноска – 25.12.2025 г.

Следва и последващо писмо от 20.01.2025 г., 17. 46 ч., с което го уведомяват за изплащането на заема; следващо такова от за прието плащане по заем от Минизаем.

Видно от другите данни и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира като изготвено от лице с нужните специални познания, се установява, че въз основа на издадено съдебно удостоверение № 3369/23.03.2026 г. е получена информация от Уникредит Булбанк АД, вх №13007/25.03.2026. г.у съгласно която по сметка с IBAN: ************ на клиент А.

С. С., ЕГН **********, е налице постъпление по банковата сметка на сума 2000. 00 лева (1022. 58€) на дата 02.01.2024 г. от контрагент (наредител): Изи Финанс ЕООД, сметка на контрагента: ************, с основание на превода: Дог. за заем номер ***.

По кредита на банкова сметка на ответника IBAN: BG11UNCR************, която е посочена в Раздел VII „ИЗПЛАЩАНЕ НА КРЕДИТА“ от Общите условия към договорите за предоставяне на кредит от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, са постъпили 8 (осем) броя суми в общ размер на 2119,00 лева (две хиляди сто и единадесет 3 лева)/1083,42 €(хиляда и осемдесет и три евро и четиридесет и два евроцента) от контрагент (наредител): А. С.. Освен тях се потвърждават и извършените плащания плащания по Микросметка на „Изи Финанс“ ЕООД съгласно представените по делото разписки, подробно анализирани от вещото лице. Т.е. общата платена сума 3 391. 81 лв. Отделно от това на 23.03.2026 г.експертизата е получила отговор от правния отдел на „Изи Финанс“ ЕООД, как са разпределени плащанията по договора за кредит № *** от 02.01.2024 г.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

Съдът намира, че от анализа на всички събрани по делото доказателства безспорно се установява наличието на соченото от ищеца договорно правоотношение с ответника с уговорки съгласно приложеното към исковата молба приложение № 2. В случая безспорно кредитополучателят е потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените в него разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/. Затова, доколкото не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за противоречието на процесния договор с изискването за добросъвестност и наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор за кредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което е нищожен. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая ГПР е посочен в размер на 48. 44 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и формално отговаря и на изискането на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. В случая обаче така посочения размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно подлежащата на връщане сума в случая на непредставяне на обезпечение т.е. неустойката, която следва да е включена в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В случая с оглед правното естество на спора следва да се изследва валидността на клаузата за неустойка. В тази връзка съдът намира, че 4 предвид съдържанието на т. 8 досежно изискваните обезпечения и подлежащата на връщане суми при непредставянето им и съобразявайки разпоредбата на чл. 43, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на гореописаните задължения да заплати неустойка, независимо дали изпълнява в срок другите поети по договора задължения. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и всъщност като такава излиза извън типичната й функция, като дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва, както е и в настоящия случай, кредитополучателят отново съобразно уговорките по договора дължи уговорената неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза т.е на закона и на това основание тя се явява нищожна. Наред с това същата се явява при това положение и уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите. В случая се касае за конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по кредита, тъй като тази сума в значителен размер се дължи дори при изпълнение на поетите задължения по договора за връщане на кредита ведно с лихвата в срок, и потребителят следва да я заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит, като тя е и известена на кредитора към момента на сключването на договора, за което свидетелства и изпратени от него писма до потребителя, поради което следва да бъде отчетена като "общи разходи по кредита" и следва да бъде взет предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния договор за кредит. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.