Решение № 582 от 16.05.2025, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Кюстендил, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20241520101370 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба с вх. №6702/04.06.2024 г. от А. Г. С., ЕГН:

**********, адрес: гр. ****, чрез адв. В. П., против ЦСМП - Кюстендил, ЕИК109025529, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл. „17ти януари“ №1, представлявано от директора – А. И. Р.

В молбата се сочи, че ищцата до 31.03.2024 г., включително, работела в ЦСМП - Кюстендил на длъжност “главна медицинска сестра”. Със Заповед № РД-Н-2/01.04.2024 г. директорът на ЦСМП - гр. Кюстендил прекратил, считано от 01.04.2024 г., трудовото й правоотношение с центъра на основание чл. 190, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - за системни нарушения на трудовата дисциплина и неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила. Ищцата счита наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” за незаконно, а заповедта за налагането му - за незаконосъобразна.

Работодателят не се съобразил с предварителната закрила при уволнение, с която се ползвала като член на синдикално ръководство в предприятието на основание чл. 333, ал. 3 от КТ. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение била председател на синдикалната секция към Национален синдикат „Защита” в ЦСМП - Кюстендил. Не било получено предварително съгласие за това от синдикалната организация, а работодателят знаел за това обстоятелство.

1

Заповедта била издадена в нарушение изискванията на чл. 193 от КТ.

Преди да бъде наложено наказанието работодателят не дал възможност на С. да се запознае с всички материали и доказателства, събрани в хода на образуваното дисциплинарно производство, не дал възможност да получи копия от тях с цел да разбера в какво е обвинена и да даде обяснения, не била изслуша и не са искани обяснения. Обяснения й били поискани за едни факти и обстоятелства и за едни дисциплинарни нарушения, според работодателя, а наказанието било наложено за други, което представлявало неизпълнение на задължението по чл. 193 от КТ.

Всяко едно от тези две основания било самостоятелно и достатъчно за отмяна на дисциплинарното уволнение, без да бъде разглеждан спора по същество.

Заповедта не съответствала на предвиденото в чл. 195 от КТ съдържание. Същата била немотивирана, не било посочено кога е извършено всяко едно от твърдяните дисциплинарни нарушения, заповедта била неясна по отношение описанието на самите нарушения, и противоречива. Налице било противоречие между описанието на нарушенията /фактическото описание и правната квалификация/ и законните текстове, въз основа на които било наложено наказанието.

От заповедта и от начина, по който били описани дисциплинарните нарушения не ставало ясно какви точно нарушения на трудовата дисциплина се твърдяло, че извършила ищцата, както и кога ги е извършила. Не разбирала кои технически и технологични правила не била спазила, и кои свои задължения не била изпълнила. Нямало доказателства С. да е съпричастна към нередностите и пропуските в работата на ЦСМП - Кюстендил, ако имало такива. Налице било противоречие между фактическото описание на нарушенията и правната им квалификация. В заповедта директорът на ЦСМП - Кюстендил се позовал на предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание - Заповед № РД-Н-1 от 02.02.2024 г., която обаче не била влязла в сила. Заповедта препращала към Етичния кодекс и към длъжностната характеристика, но не били посочени конкретните норми от Етичния кодекс, които се твърди, че е нарушила, или конкретните задължения, вменени с длъжностната характеристика, които се твърдяло, че не е изпълнила. Твърди се, че не отговаряла на „личностните изисквания и поведенчески характеристики” за заемане на длъжността, без същите да са конкретно посочени и без да е посочено къде са разписани. Посочено било, че не притежавала необходимата компютърна грамотност, нужна за изпълнението на длъжността „главна медицинска сестра”. Трудовото правоотношение не било прекратено заради това, че не притежавала качества за изпълнение на работата или заради това, че при хипотеза на променени изисквания за изпълнение на длъжността, не отговаряла на същите, а на друго основание.

Липсата на качества и компетенции не представлявало дисциплинарно нарушение и не било основание за уволнение. В заповедта се сочело, че С. уронвала авторитета на ЦСМП и на директора, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, пр. 2 от КТ, но в титулната част на заповедта не било посочено, че правоотношението се 2 прекратявало заради нарушения по този текст от КТ. С. заявява в исковата молба, че не била извършила каквото и да било нарушение. Винаги изпълнявала съвестно и точно трудовите си задължения, никога не била наказвана, винаги получавала положителна оценка за работата си В последните месеци, заради влошени лични отношения помежду ни, била подложена на психически тормоз от страна на директора на центъра, с цел да се принуди сама да напусне работа.

Работодателят проявил дискриминационно отношение и недобросъвестност, и злоупотребил с даденото му по принцип от закона право да прекрати трудовото ми правоотношение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда трудовите права и задължения трябвало да се осъществяват добросъвестно и съобразно изискванията на законите. Прекратяването на трудовото правоотношение следвало да е функция на действително извършени нарушения на трудовата дисциплина. В противен случай прекратяването ще се явява самоцелно.

С оглед на горното се иска постановяване на решение , с което да бъде признато уволнението за незаконно и да се отмени като незаконосъобразна Заповед РД-Н-2/01.04.2024 г. на директора на ЦСМП - гр.

Кюстендил и С. да бъде възстановена на заеманата от преди уволнението длъжност.

Предявява се иск за осъждане на ответната страна да плати на ищцата обезщетение в размер на 18 000 лв., по три хиляди лева месечно, за периода от 01.04.2024 г. до 01.10.2024 г., през който период С. останала без работа поради уволнението. Претендира се законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените разноски по водене на делото.

В хода на производството в съдебно заседание, проведено на 31.03.2025 г., е направено искане и е допуснато изменение в размера на иска за обезщетение за периода, през който ищцата е останала без работа, като същият да се счита предявен за сумата 17 265, 66 лв. /по 2 877, 61 лв. месечно/, вместо първоначалния размер от 18 000 лв. / по 3 000 лв. месечно/.

Ответната страна в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е упражнила правото си на отговор. Сочи се допустимост на исковете, но същите били неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че страните са имали трудовоправни отношения. Не било вярно, че ищцата била член на сочената синдикална организация. Организацията нямала необходимия брой членове, а представените документи не отразявали действителното положение, доколкото в организацията не членували петима души – служители при ответника. Работодателят не бил уведомен за твърдяната синдикална организация и С. не ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ. Твърдяната позиция на С. не покривала условията за твърдяната защита, съгласно ТР №9 от 12.12.2014 г. на ВКС по т. д. №9/2013 г. на ОСГК. Според писмените доказателства ищцата не била в ръководството на синдикална организация, а редови член. На работодателя не била представена надлежна информация за 3 статута на ищцата, дължащо се на липса на писмени отговори от НС „Защита“ и болничните на ищцата. Доколкото се затаявали факти за участие в синдикална организация, то работодателят не бил обвързан с нормата на чл.

333, ал. 3 от КТ. Твърди се ищцата да е депозирала писмени обяснения по заповедта и съответно се била запознала с нея. Законът не налагал задължение за работодателя да предоставя писмени материали на служителя във връзка с дисциплинарно производство. Обжалваната заповед не съдържала пороци и стриктно следвала изискванията на закона. Ищцата била запозната с длъжностната характеристика за заеманата длъжност. С. застрашавала живота и здравето на пациентите, доколкото не покривала съответните посочени в заповедта изисквания. Заявява се, че ищцата не изпълнявала задължението си да регистрира в платформата на националната информационна система за отпадъци, годишните отчети за опасни отпадъци за 2022 г. и 2023 г. Наред с това С. допуснала във филиалите на ЦСМП да има медикаменти с изтекъл срок на годност, а същевременно липсвали жизненоважни медикаменти, за което не информирала директора на центъра, не се поддържал коректно резерва с лекарства при бедствия, били направени заявки за лекарства от дружества, без да са утвърдени от директора, твърди се С. да е наредила на сестра Митрина да извърши документна измама и фалшифициране на фишове. Със заповед от 02.02.2024 г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за уронване на доброто име на предприятието и грубо нарушение на нормите на Етичния кодекс, във връзка с предходни наказания на същата.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковете като неоснователни.

В съдебните заседания, ищцата се явява лично и заедно с процесуалния си представител, а работодателят се представлява от директора на ЦСМП Кюстендил и упълномощен адвокат. Исковата молба се поддържа, а ответникът иска нейното отхвърляне.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Трудов договор от 21.08.2018 г. /на л. 41 от приложено по делото трудово досие на А. С./ ищцата е назначена в Център за спешна медицинска помощ – Кюстендил /ЦСМП/ на длъжност „главна медицинска сестра“. Последното изменение на трудовия договор е направено с Допълнително споразумение от 10.2023 г. към трудов договор /л. 102 от досието/, с което е актуализиран размерът на месечното възнаграждение. Със Заповед №РД-Н-1/02.02.2024 г., издадена от д-р А. Рапатинска - директор на ЦСМП - Кюстендил /л. 113/ на С. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Със Заповед №РД-Н-2/01.04.2024 г., издадена от д-р А. Р. директор на ЦСМП – Кюстендил на ищцата С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказанието е наложено за системни нарушения на 4 трудовата дисциплина и неизпълнение на възложена работа, неспазване на технически и технологични правила – чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. Видно от процесната заповед, същата е връчена на ищцата на 01.04.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 28.03.2025 г., ищцата представя трудовата си книжка и съдът констатирана, че в същата след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника не са налице вписвания в трудовата книжка, т. е. няма отразяване на следващ трудов договор.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза с вх.

№10430/12.09.2024 г., изготвена от вещото лице С. Т., като съдът цени заключението като обективно изготвено. В същото е констатирано, че последният пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е януари 2024 г. и последното начислено брутно трудово възнаграждение е в размер на 2 877, 61 лв. Отразено е, че съобразно Заповед №РД-01-20 от 17.06.2024 г. на директора на ЦСМП Р., размерът на месечното трудово възнаграждение на ищцата, ако не е прекратявано бил станало 3 305, 82 лв.

Вещото лице М. В. е изготвила съдебно-икономическа експертиза с вх.

№304/09.01.2025 г. /л. 230 - л. 235 от делото/, както и заключение-допълнение с вх. №1348/31.01.2025 г. / л. 225 – л. 228/. И двете са приети като компетентно и обективно изготвени. В първото е отговорено, че съгласно протокол за учредяване на синдикална секция към Национален синдикат „Защита“ при ЦСМП – Кюстендил са присъствали единадесет души. Удържан е членски внос през 12.2021 г., което е продължило до 2.2024 г., когато само А. Н. е членски внос. Посочено е, че в секцията е имало текучество на членове. През цялата 2023 г. до февруари 2024 г. единствено Н. плащала членски внос. От юли 2024 г. заплащане на членски внос е сторено от 65 служители на ЦСМПКюстендил, от които 61 лица били по трудов договор и 4-ма, назначени по реда на ПМС 66. Синдикалната секция била учредена на 09.11.2021 г., А. Н. била избрана за председател. Посредством заключение-допълнение на М. В. се констатира, че част шестима членове са внасяли членски внос в периода мартюли 2024 г. Сумите са внасяни от А. С. на касата на НС „Защита“ гр. София.