Определение № 12418 от 27.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12418 гр. София, 27.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100103468 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове от М. Г. Н., С. П. Н. и П. П. Н. срещу „ФРЕДО 3 С“ ЕООД.

Предявен е иск за признаване за установено между страните, че „ФРЕДО 3 С“ ЕООД не е собственик на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. Мур. Направено е искане и по чл. 537, ал. 2 ГПК

Дадени са указания на ищците да посочат кой владее процесния имот към настоящия момент, оспорва ли ответникът правото им на собственост и по какъв начин извън извършената сделка за ½ ид. ч. от имота, както и да мотивират интерес от ОУИ, доколкото по силата на чл. 226 и чл. 298 ГПК ответникът е обвързан от силата на пресъдено нещо по гр. д. № 7821/2018 г. на СГС.

Постъпила е уточнителна молба с вх. № от 12.06.2025 г.

Няма спор по делото, че с влязло в сила решение по гр. д. № 7821/2018 г. на СГС е признато за установено по предявените от П.Ц.Н. с ЕГН: ********** и М. Г. Н. с ЕГН ********** срещу „ГОЛДЪН ПРОПЪРТИ“ ЕООД с ЕИК 175395740 субективно активно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.Ц.Н. с ЕГН: ********** и М.

Г. Н. с ЕГН: ********** са собственици на празно дворно място с площ от 1 300 кв.м. с пл.

№ 812, кв. 1 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“, съгласно скица с идентификатор *** по кад. карта и кад. регистри одобрени със заповед №РД-1868/02.12.2010г. на ИД на АГКК, стар идентификатор няма, номер по предходен план 812, кв.19, парцел XVIII, съседи по кад. карта с идентификатори: ***, 8134.1932.811, ***, ***.

Няма спор по делото, че М. Г. Н., С. П. Н. и П. П. Н. са наследници по закон на П.Ц.Н..

Няма спор, че в хода на производството по гр. д. № 7821/2018 г. на СГС „ГОЛДЪН ПРОПЪРТИ“ ЕООД е прехвърлил на „ФРЕДО 3 С“ ЕООД ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. Мур с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 199, том VII, рег. № 10568, дело № 1250 от 2024 г.

За правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и за неговата допустимост, е постановено ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №8/2012 г. Със същото е прието, че правен интерес от предявяване на 1 отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му на собственост. При уважаване на отрицателния установителен иск за собственост форМ.ната с решението сила на присъдено нещо има правопредпазващо действие. Като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита от тази на положителния установителен иск за собственост.

Решението по гр. д. № 7821/2018 г. на СГС разпростира действието си и спрямо „ФРЕДО 3 С“ ЕООД по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК, тъй като той е придобил имота при висящност на спора, който има за предмет правото на собственост на неговите праводатели.

Действието на решението се разпростира и върху частните правоприемници на страните по приключилото дело. Това правоприемство е частно, осъществено на деривативно придобивно основание и постановеното решение по иска с правно основание чл. 124 ГПК относно правото на собственост, обвързва приобретателя и има задължителна сила за него.

След като решението разпростира СПН и спрямо правоприемниците на страните, то е недопустимо последващото предявяване на иск за правото на собственост върху същия имот от ищеца по уважения иск срещу правоприемника на ответника по приключилото дело.

Приобретателят е обвързан от съдебното решение.

Дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен, като един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора, поради което да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв. Следователно от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Предметът на доказване и при двата иска обаче е един и същ – ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежавали ответника претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца, след което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника – определение № 67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011 г. на I I г. о. на ВКС, определение № 288/16.06.2010 г. ч. гр. д. № 108/2010 г. на I г. о. на ВКС.

С уваженият положителен установителен иск за собственост е признато правото на собственост на ищците. Решението има сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателяответник, поради което и за ищеца липсва интерес от ОУИ за същия имот /доколкото е установено със СПН, че не притежава самостоятелно право върху процесния недвижим имот/, поради което и подобен ОУИ би бил недопустим, освен ако ищецът не се позовава на новонастъпили обстоятелства или мотивира интерес по друг начин /извън притежаването на собственически права върху имота/, какъвто не е настоящия случай.

С уточнителна молба с вх. № от 12.06.2025 г. е заявено, че извън разпоредителната сделка ответникът по иска не е отправял изявление, с което да оспорва собствеността. Отделно са изложени твърдения и, че държането върху имота към настоящия момент се упражнява от трето лице, т. е. липсват новонастъпили обстоятелства, които да обуславят интерес от предявения иск, предвид СПН на предходното решение, която се разпростира спрямо ответника по настоящото дело.

С предявения положителен иск за собственост по чл. 108 ЗС ищците ще получат попълна /по-интензивна/ защита на правото им на собственост върху ½ ид. ч. от процесния 2 имот, при което за тях липсва правен интерес от едновременното предявяване /в същото или отделно производство/ и на отрицателния установителен иск за собственост относно същата тази ½ ид. част – виж решение №30/02.04.2019 г. по гр. д. № 1188/2018 г. на II г. о. на ВКС. С уважения положителен установителен иск за собственост е установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху имота, респ. че той не принадлежи на ответника. Така решението ще форМ. сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни /ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 2А/.Налице е идентитет между отрицателен установителен иск и положителен установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно материално право – виж определение № 330/05.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2108/2016 г. на IV г. о. на ВКС.

Искането по чл. 537 ГПК акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, поради което и в тази му част производството следва да бъде прекратено. Отделно,производството в тази му част е недопустимо и на самостоятелно основание. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 11/2011г. на ОСГК и в Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС констативните нотариални актове удостоверяват съществуването на правото на собственост, а нотариалните актове за правни сделки, удостоверяват насрещните волеизявления на страни по договор, целящи прехвърлянето на правото на собственост. С оглед на това различие между двата вида нотариални актове, защитата срещу констативен нотариален акт се извършва чрез предявяване на иск за собственост, при уважаването на който констативният нотариален акт се отменя, а не чрез нищожност на нотариалното действие и на самия нотариален акт като сделка. Констативният нотариален акт не удостоверява правна сделка и е недопустимо да бъде атакуван като нищожен на основанията по чл. 26 ЗЗД, които важат за сделките – виж в този смисъл решение № 207 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 4909/2017 г., III г. о. на ВКС, решение № 685 от 03.11.2010 г. по гр.д. № 1201/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС и решение № 75/16.07.2015 г. по гр. д.№ 6599/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС.

Иска се установяване на нищожност не на правна сделка, а на констативен нотариален акт.

Защитата на ищците е по друг ред, чрез предявения иск за собственост, като евентуалната му основателност би довело да приложението на чл. 537 ГПК. Констативният нотариален акт не удостоверява сделка и не може да бъде атакуван като нищожен на основанията по чл. 26 ЗЗД. Относно искането за отмяна на нотариален акт, вписан под № 58, том CLV по дело № 48387/2014 г. на СВ, то и за пълнота следва да се посочи, че лицето, в чиято полза е издаден този акт не участва в производството.

Ето защо настоящото производство като недопустимо следва да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 62626/31.05.2024 г. подадена от М. Г. Н., С. П. Н. и П.

П. Н. срещу „ФРЕДО 3 С“ ЕООД и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 3468/2025 г. по описа на СГС, I-12 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищците пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3