Решение № 184 от 07.08.2026, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 1150/2025
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 07.08.2026
- В сила
- 01.09.2026
- Състав
- Диана Розалинова Хубенова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 24, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 3, ал. 1, т. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Севлиево, 07.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Ц. като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101150 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „АПС БЕТА България” ЕООД, искова молба срещу Ц. С. Ц., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл.
240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 993,42 евро /1942,96 лева/, от които: 534,74 евро /1045,86 лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 582255 от 26.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2025 г. до изплащане на вземането, 94,79 евро /185,40 лева/, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 26.11.2019 г. до 26.09.2020 г., 363,89 евро /711,70 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.09.2020 г. до 11.08.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 418 от 29.08.2025 г. по ч. гр.д. № 655/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево.
В исковата молба се излагат съображения, че на 26.11.2019 г. длъжникът Ц. С. Ц. сключил Договор за потребителски кредит № 582255 със 1
„Стик – Кредит” АД, по силата на който получил сумата от 1100 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски от по 219,28 лева в срок до 26.09.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит, под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 582255 на 26.11.2019 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Сочи се, че горепосоченият договор бил сключен по електронен път по силата на Закона 2 за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Ищецът сочи, че дори и съдът да приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума
Твърди се, че ответникът Ц. С. Ц. не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. г. „Стик – Кредит” АД, като цедент, било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133.
Ищецът моли съда, в случай, че приеме, че уведомяването на длъжника – ответник, на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
От съда се иска да бъдат уважени така предявените искове и се претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват така подадените искове. В отговора се посочва, че от твърденията на ищеца и представените доказателства не можело да се направи извод за сключване на договор за кредит, както и за представено съгласие на ответника със СЕФ и с общите условия към договора. Оспорва се наличието на валидно сключен договор между страните по делото, както и реалното получаване на сумата от ответника. Прави се възражение, че сумите са погасени по давност. Излагат се съображения за нищожност на клаузи в договора, която води до нищожност на целия договор. Сочи се, че липсват доказателства за съобщаване на извършената цесия. Искането към съда е да се отхвърлят предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
3
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 582255, сключен на 26.11.2019 г., възпроизведен на хартиен носител, без подписи на страните. Видно от представения Договор, сключен между „Стик – Кредит” АД и ответника, се установява, че по силата на същия договор, ответникът е получил, като кредит, сумата от 1100 лева, със срок на кредита – 10 месеца, с 10 погасителни вноски, всяка в размер на 219,28 лева, чийто срок бил съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора за кредит.
Съгласно представения погасителен план – Приложение № 1 към договора за кредит дължимата сума по кредита била в размер на 1318,40 лева, а когато не била осигурена гаранция – 2192,80 лева, която сума включвала и неустойка, като видно от погасителния план тази неустойка била предвидена към месечните вноски за погасяване на кредита.
Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, и ГПР в размер на 42,58 %. Договорът е сключен при Общи условия (ОУ). По делото е представена разписка от „Стик – Кредит” АД към „Изипей” АД, видно от която към „Изипей” АД е наредена сумата 562,42 евро /1100 лева/, както и е постъпило писмо, „Изипей” АД, с изх. № 2026052217010332/28.05.2026 г. на „Изипей” АД, с което се уведомява съда, че в качеството на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, дружеството съхранява информация и документация за предоставените от него платежни услуги при спазване на сроковете на чл. 24, ал. 3 от ЗПУПС, във връзка с чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМИП, а именно - 5 години от извършване на операцията (за случайни операции в брой на каси на дружеството) и 5 години от закриване на сметката (прекратяване на деловото отношение с дружеството). От „Изипей” АД е изискана информация за платежна операция, извършена на 26.11.2019 г., поради което е изтекъл цитирания по-горе срок за съхраняване на информация за случайни операции. „Изипей” АД посочва, че сума, с основание „ КРЕДИТ 582255” не е възстановявана към „Стик – Кредит” АД.
От приложения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. е видно, че „Стик – Кредит” АД е прехвърлило на дружеството ищец свои вземания, като към договора е представено и Приложение № 1. В извлечението от Приложение № 1 срещу името на прехвърленото вземане на длъжника Ц. С. Ц. са посочени суми в общ размер на 3875,75 лева.
С пълномощно „Стик – Кредит” АД е упълномощило „АПС БЕТА България” ЕООД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия. С Уведомление за извършено прехвърляне на вземания ищецът, в качеството си на пълномощник на „Стик – Кредит” АД, е изпратил уведомление до ответника за извършената цесия, като е посочил, че от датата на получаване на уведомлението всички плащания на дължими суми по договора трябва да бъдат насочвани по сметка на „АПС БЕТА България” 4
ЕООД, като липсват доказателства как е изпратено това уведомление на ответника и дали същото е получено от него.
В постъпилия преди първото о.с.з. по делото писмен отговорстановище, с вх. № 1037 от 27.02.2026 г., от ищцовата страна, е посочено, че от ответника са постъпвали плащания към първоначалния кредитор в общ размер на 118,35 евро.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. /чл. 6/. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.
Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника.