Решение № 2181 от 02.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2181 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20231100107898 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата А. Т. И. излага в исковата си молба, че ответницата Р. Ц. М.а (понастоящем В.) й дължи сумата от 25 000 евро, по силата на сключен между тях устен договор за заем от 21.03.2017 год., за получаването на която сума ответницата В. издала Разписка с нотариална заверка на подписа рег. № 0887/09.02.2018 год. на нотариус Е.З., с район на действие СРС, рег. № 432 от НК, с която се задължила да върне сумата в срок до 10.03.2018 год. Твърди, че на 23.02.2023 г. е подала две заявления за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК, съответно за сумата от 12 600 евро, представляваща част от цялото й вземане по гореописания договор, и за сумата от 12 400 евро, представляваща другата част от същото вземане, въз основа на които били образувани съответно ч.гр.д. № 9784/2023 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав и ч.гр.д. № 9788/2023 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, и по които били издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съответно от 25.03.2023 год. и от 01.03.2023 год., с които Р. В. била осъдена да заплати горепосочените суми в размер на 12 600 евро и 12 400 евро – част от общата главница по договора за заем в размер на 25 000 евро, ведно със законната лихва от 23.02.2023 год. до изплащане на вземането, както и за разноските. Поддържа, че до момента ответницата В. не й е върнала предоставената в заем сума. Твърди, че с Брачен договор от 09.07.2018 год. с нотариална заверка на подписите с рег. № 17941/09.07.2018 год. и на съдържанието рег. № 17942, том VI, № 100, извършени от нотариус М.Г., рег. № 622 на НК, с район на действие СРС, вписана в СВ към АВ – гр. София на 10.07.2018 год. с вх. рег. № 45039/10.07.2018 год., двойно вх. рег. № 44347, акт № 1, том 8, ответницата В. е отчуждила в полза на съпруга си И. Н. М., собствената й ½ (една втора) идеална част от придобитите по време на брака им при СИО с Нотариален акт за продажба 1 на недвижими имоти № 85, том II, рег. № 5957, дело № 281 от 2017 год. от 17.07.2017 год. на нотариус с рег. № 210 , вписан в СВ с вх. рег. № 45766 от 17.07.2017 год., акт № 48, том 104, № описна книга 32830, от следните недвижими имоти: апартамент № 20, находящ се съгласно доказателствен акт за собственост на четвърти жилищен етаж, със застроена площ от 114,21 кв.м, състоящ се от: входно антре, дневна и столова, две спални, дрешник, баня с тоалетна, тоалетна и тераса, при съседи: улица, двор, стълбище и апартамент № 19, заедно с мазе № 13, с площ от 7,41 кв.м, при съседи: мазе № 12, коридор, мазе № 14 и мазе № 17, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ III-658, 659 (трети, отреден за имоти с планоснимачни номера шестстотин петдесет и осем и шестстотин петдесет и девет) от квартал 93б (деветдесет и три, буква „б“) по плана на гр. София, местност булевард България, район „****“ – Столична община, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: град София, район „****“, ул. ****, апартамент № 20, предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 114,21 кв.м, заедно с мазе № 13, с площ от 7,41 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж – имот с идентификатор ***, под обекта – имот с идентификатор ***, над обекта – имот с идентификатор ***, както и подземен гараж № 5, находящ се съгласно доказателствен акт за собственост в сутерена на сградата, на кота – 2,65 метра (минус две цяло шестдесет и пет метра), със застроена площ от 21,38 кв.м, при съседи: коридор, подземен гараж № 4, подход към гара и мазе № 31 (тридесет и едно), заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, който гараж е с идентификатор № ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: град София, район „****“, ул.

„****“ № ****, етаж –1 (минус едно), гараж № 5, предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, площ от 21,38 м, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж – имот с идентификатор ***, над обекта – няма, под обекта – няма. Твърди, че действието с което ответницата В. прехвърлила на съпруга си безвъзмедно припадащите й се ½ ид.ч. от гореописаните имоти, знаейки че е длъжник на ищцата, я уврежда като кредитор. Твърди също така, че вторият ответник И. М. – съпруг на ответницата В., на 26.02.2019 год. прехвърлил на третата ответница Г. А. Ц. чрез покупко-продажба, обективирана Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 111, том I, рег. № 3083, дело № 103/26.02.2019 год. на помощник – нотариус Н.П. по заместване на нотариус В.И., рег. № 271 от НК, с район на действие СРС, вписан в СВ към АВ – гр. София, с вх. рех. № 9904/26.02.2019 год., дв. вх. рег. № 9453, акт № 128, том 22, процесните недвижими имоти апартамент № 20, със застроена площ от 114,21 кв.м, ведно с мазе № 13 с площ от 7,41 кв.м, който представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** и 2 подземен гараж № 5 (пет) със застроена площ от 21,38 кв.м, представляващ съгласно одобрената КК и кадастрални регистри на гр. София самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, която сделка също била увреждаща за нея като кредитор на ответницата В., и поддържа че както И. М., така и Г. Ц., която била в приятелски отношения с последния, са знаели за задълженията на В. към нея, и са целели да я увредят, което се потвърждавало и от обстоятелството че към датата на покупкопродажбата върху подземния гараж е имало вписана искова молба с предмет иск по чл. 135 от ЗЗД. Заявява, че ответницата В. не разполага с друго имущество и тя не може да се удовлетвори по друг начин. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да бъдат обявени за недействителни по отношение на нея сделките по разпореждането с апартамент № 20, със застроена площ от 114,21 кв.м, ведно с мазе № 13 с площ от 7,41 кв.м, който представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** и подземен гараж № 5 (пет) със застроена площ от 21,38 кв.м, представляващ съгласно одобрената КК и кадастрални регистри на гр. София самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***. Претендират се разноските по делото.

Ответницата Г. Ц., в срока за отговор на искова молба, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва качеството кредитор на ищцата, с оглед разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Оспорва верността на представената Разписка от 09.02.2018 год., като също така твърди нищожност на договора за заем като симулативен. Оспорва да е знаела за задълженията на ответницата В. към ищцата, както и да е била в приятелски отношения с ответника М.. Не оспорва че е придобила процесните имоти по силата на посочения договор за покупко-продажба, за който е заплатила продажната цена, но оспорва да е знаела за наличието на вписана искова молба по 135 от ЗЗД по отношение на гаража, доколкото по партидата на ответника М., продавач по договора, не е било налице вписване на това обстоятелство. На следващо място, сочи че производството по вписаната искова молба, образувано по гр.д. № 67705/2018 г. по описа на СРС, било прекратено с Определение от 10.01.2020 г. Твърди, че е трето добросъвестно лице и правата й не са засегнати по смисъла на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът И. М., в срока за отговор на искова молба, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва качеството кредитор на ищцата, с оглед разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Оспорва съдържанието, верността и автентичността на Разписка от 09.02.2018 год. Оспорва знанието си за дълговете на ответницата В., като твърди че бил уведомен от самата ищца, без да е виждал доказателства за дълга, както и че с ответницата са живеели разделени. Прави възражение за нищожност на договора за заем, поради симулация. Твърди, че с брачния договор страните са уредили отношенията си доколкото е било налице липса на принос от страна на ответницата В. по отношение придобиването на процесните имоти. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

3

Ответницата Р. Ц. В., чрез назначения й по делото особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва качеството кредитор на ищцата. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а се установява от приетите по делото доказателства, че ответниците Р. В. и И. Н. М. са били в сключен граждански брак от 19.06.1999 г., прекратен със съдебно решение, влязло в сила на 26.02.2019 г., както и че същите са придобили при условията на СИО процесните апартамент № 20, находящ се в град София, район „****“, ул.

****, ведно с мазе № 13 с площ от 7,41 кв.м, и подземен гараж № 5, находящ се в град София, район „****“, ул. „****“ № ****. Безспорно е , че по време на брака между съпрузите – Р. В. и И. М. е сключен Брачен договор с нотариална заверка на подписите с рег.

№ 17941/09.07.2018 год. и на съдържанието рег. № 17942, том VI, № 100, извършени от нотариус М.Г., рег. № 622 на НК, с район на действие СРС, вписана в СВ към АВ – гр. София на 10.07.2018 год. с вх. рег. № 45039/10.07.2018 год., двойно вх. рег. № 44347, акт № 1, том 8, по силата на който ответницата В. е отчуждила в полза на съпруга си И. Н. М., собствената й ½ (една втора) идеална част от придобитите по време на брака им при СИО с Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 85, том II, рег. № 5957, дело № 281 от 2017 год. от 17.07.207 год. на нотариус с рег. № 210, вписан в СВ с вх. рег. № 45766 от 17.07.2017 год., акт № 48, том 104, № описна книга 32830, горепосочени недвижими имоти, безвъзмедно.

Не се спори и че след придобиване в изключителна собственост на процесните имоти, ответникът М. е прехвърлил собствеността върху същите на Г. Ц. чрез Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 111, том I, рег. № 3083, дело № 103/26.02.2019 год. на помощник – нотариус Н.П. по заместване на нотариус В.И., рег. № 271 от НК, с район на действие СРС, вписан в СВ към АВ – гр. София, с вх. рех.

№ 9904/26.02.2019 год., дв. вх. рег. № 9453, акт № 128, том 22, срещу продажна цена в размер на 180 000 лева, която е следвало да бъде заплатена същия ден по банков път. От същия нотариален акт се установява, че данъчната оценка на продаваните недвижими имоти е в общ размер на 171 145,10 лева. Установява се, също така, че продавачът И. М. заявил, че продаваните недвижими имоти са без тежести, не са предмет на съдебни спорове, не са извършвани обременителни или отчуждителни сделки с предмет същите имоти в полза на трети лица, както и че трети лица нямат каквито и да било права върху тях.

По делото е представена разписка от 09.02.2018 год. с нотариална заверка на подписа рег. № 0887/09.02.2018 год. на нотариус Е.З., с район на действие СРС, рег. № 432 от НК, от която се установява че ответницата Р. Ц. М.а /понастоящем В./ е получила сумата в размер на 25 000 евро в заем от А. Т. И., както и че се е задължила да й върне същата в срок до 10.03.2018 год. Подписът, който изглежда да е положен от Р. М.а, е бил оспорен, като съдът е открил производство по оспорването му.