Определение № 2768 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2768 гр. София, 30.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Частно касационно гражданско дело № 20248003103340 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на М. Н. М., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. П. С., против Определение №849 от 03.04.2024г. по в. гр. д. №1225/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било допълнено постановеното по делото Решение №1454 от 13.12.2023г. в частта му за разноските, като М. Н. М. е бил осъден да заплати на адв. С. М. Г.- САК адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд в размер на 300 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна по нея И. В. В., чрез пълномощника му по делото адв. С. Г., с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Производството по в. гр. д. №1225/2023г. по описа на Апелативен съдСофия е образувано по въззивна жалба на ищеца М. Н. М. срещу Решение №260248 от 06.02.2023г., постановено по гр.д.№ 9912/2019 год. по описа на Софийския градски съд, I-8 състав, с което са били отхвърлени предявените от Антон Стефанов Илиев, починал в хода на процеса и заместен на основание чл.120 от ГПК /отм./ от М. Н. М., срещу И. В. В. и С. В. В. иск с правно 1 основание чл.29 във връзка с чл.44 от ЗЗД за унищожаване поради измама на упълномощителната сделка от 13.05.2005г., с която третото лице Даниел Недялков Денев е било упълномощено да извърши разпореждане с недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в жилищната сграда в гр.София, ул. „Кирил и Методи“ № 72 на 2-ри етаж, с площ от 136 кв.м., и иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба, сключен на 12.07.2005г. който е обективиран в нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на нотариус Румен Димитров, с който Антон Стефанов Илиев, действащ чрез пълномощника си Даниел Недялков Денев, е продал на И. В. В. по време на брака му със С. В.

В., посочения апартамент за сумата от 60 000 лв., поради сключване на този договор от лице, което не е било надлежно упълномощено. Във възвивното производство ответникът И. В. В. е бил представляван безплатно от адв.

С. Г. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С постановеното по делото Решение №1454 от 13.12.2023г. е било потвърдено обжалваното първоинстанционно решение. По реда на чл.248 от ГПК адв. С. Г. е поискал допълване на решението, като му бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника И. В. В. безплатна правна помощ. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е уважил искането, като е осъдил М. Н. М. да заплати на адв. С.

Г. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв. При определянето му съдът е съобразил, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност пред въззивния съд.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК определение.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С постановеното по гр.д.№3341/2024г. по описа на ВКС решение съдът е отменил Решение №1454 от 13.12.2023г. по в. гр. д. №1225/2023г. по описа на Апелативен съд- София и е постановил ново решение по съществото на спора, с което е уважил предявените от М. Н. М. против И. В. В. и С. В. В. искове с правно основание чл.29 във връзка с чл.44 и чл.42, ал.2 от ЗЗД. Предвид горното и доколкото с окончателния съдебен акт делото не е било решено в полза на ответника И. В. В. и 2 той няма право на разноски, то не са налице предпоставките на чл.38, ал.2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. С. Г. за оказаната му безплатна правна помощ. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това молбата на адв. Г. за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №849 от 03.04.2024г. по в. гр. д.

№1225/2023г. по описа на Апелативен съд- София, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ без уважение искането на адв. С. Г. за изменение на Решение №1454 от 13.12.2023г. по в. гр. д. №1225/2023г. по описа на Апелативен съд- София в частта му за разноските чрез определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3