Решение № 15240 от 07.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15240 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20251110122534 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „ЗАД А. Б.“ АД срещу ЗД „Б. И.“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 22.11.2022 г., в село Елин Пелин, на кръстовището на ул.

„Р. К.“ и ул. „С. Г.“ е настъпило ПТП между застрахования при него по застраховка „Каско“ лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********, управляван от Я. Й. Х., и застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „БМВ 520И“ с рег. № *******, управляван от Л. З.. Твърди, че произшествието е настъпило, като при извършване на десен завой /според уточнението направено в открити съдебно заседание на 08.07.2025 г./ автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******** е ударен от лек автомобил „БМВ 520И“ с рег. № *******. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на лек автомобил „БМВ 520И“ с рег. № *******.

Твърди, че вследствие на удара били нанесени щети на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********. Сочи, че е изплатил застрахователно обезщетение по отношение на увреденото превозно средство, като дължимото от ответника обезщетение, с включени ликвидационни разноски, възлиза на 1591,64 лв. Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати претендираната в настоящото производство главница, ведно с ликвидационни разходи в размер на 15 лв., но ответникът отказал. Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен размер от 1591,64 лв., включваща 15 лв. ликвидационни разноски и представляваща обезщетение за имуществени вреди, 1 причинени на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от 17.04.2025 г., както и сумата от 137,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.04.2023 г. до 16.04.2025 г.

Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Твърди, че изключителна вина за настъпване на събитието има водачът на застрахования при ищеца автомобил, а при условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване в значителен размер. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото /с доклада/ са отделени следните обстоятелства: наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; че ответникът е бил поканен, но е отказал изплащане на обезщетение.

По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), според което всички вреди по автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на същия, изчислена на база цени по фактури в официален сервиз към дата на ПТП е 1576,64 лева, а по средни пазарни цени – 1210.04 лева. Вещото лице сочи, че процесният автомобил е с период на експлоатация под 2 години, като стойността, посочена в заключението е изчислена според фактурите за отремонтиране в официален сервиз по отношение на детайлите, нормовремената, сервизен час и материали за боядисване, предвид обстоятелството, че по отношение на автомобила не са минали 3 години от датата на първоначалната регистрация. Вещото лице сочи още, че обичайните разноски за ликвидиране на щетата са в размер на 15 – 25 лв. В съдебното заседание, след изслушване на свидетелските показания, вещото лице уточнява, че ПТП е настъпило, като автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******** се е движел по ул. „Р. К.“, когато е бил ударен от извършващия маневра завой надясно от ул. „С. Г.“ към ул. „Р. К.“ лек автомобил „БМВ 2

520И“ с рег. № ******* и процесното ПТП е настъпило поради поведението на последния.

Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ, което установява пазарната стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения размер.

По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитан е водачът на лек автомобил „БМВ 520И“ с рег. № ******* – Л. З., който признава вината си. Сочи, че събитието е настъпило, когато, извършвайки маневра десен завой на Т-образното нерегулирано кръстовище от ул. „С. Г.“ към ул. „Р. К.“ е блъснал намиращия се на ул.

„Р. К.“ автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********. Другият водач бил дясностоящ спрямо свидетеля, но последният не го видял, тъй като прозорците му били замръзнали. Обяснява, че в този момент било студено и всичко било замръзнало, кръстовището било тясно и поради това при маневрата навлязъл в лентата за насрещно движение, при което блъснал другия автомобил, който бил почти спрял, след като видял този, управляван от свидетеля.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка.

В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил се установява от събраните по делото гласни доказателства, като същото не 3 е съобразено с разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.

За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество следва да се съобразят още следните обстоятелства:

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.

№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години към датата на произшествието /а в някои хипотези – не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в оторизиран сервиз с цени над средните /с оглед запазване на гаранцията на автомобила/, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли.